BILOS е гръцки илюстратор и художник на стенописи, който в момента живее и твори в София. Той има солиден опит в графитите, а работата му изследва границите на илюстрацията, керамиката и абстракцията.
През творческия си път BILOS участва в редици международни изложби и проекти във Франция, Англия, Австрия, Испания, Португалия, Италия, Германия, Южна Африка, България и Гърция.
Основният фокус на творчеството му е създаването на въображаеми форми, предмети и натюрмортни композиции. Работата му, макар и често абстрактна, винаги носи фигуративен разказ, отворен за интерпретация.
През месец май BILOS преобрази 70 кв.м. в кв. Надежда 5, София със своя стенопис „Кога за последен път погледна облаците?“. Абстрактната творба е част от поредицата ГРАФФОПОСТ :: Квартали, която фондация VISIONARY инициира през 2022 г. като крачка към създаване на повече изкуство с отворен достъп в периферните части на столицата.
ГРАФФОПОСТ е първият проект на VISIONARY, с който Фондацията стартира художествените намеси, организирани в градското пространство на София преди вече 5 години. Идеята обхваща рисуване на трафопостове, като не случайно за това говори и самото име, представящо в една дума колаборацията от графити и трафопост. На кратко, чрез проектa VISIONARY дава възможност на визуални артисти и съвременни стенописци да покажат своята визия за промяна на дадено пространство чрез концептуален художествен проект, изцяло съобразен със самата градска среда и взаимодействащ по един или друг начин с нейния контекст.
Макар и първоначално ГРАФФОПОСТ да се разгръща в централни градски части на града, то винаги избраните трафопостове се намират на места, където промяната на облика им носи своята роля за промяната и на цялото общностно пространство.
През 2021 г. ГРАФФОПОСТ се завръща с издание КОЛАБОРАЦИИ, в което се поставя темата за съвместна творческа работа между двама художници (Faunagraphic и JahOne) върху общо „платно“. Тази година проектът пък противопоставя центъра на столицата, който е богат на улично изкуство, китни улички и паркчета; на кварталите на София – сиви, монотонни и претъпкани от паркирани коли; чрез 2 поредни издания ГРАФФОПОСТ :: КВАРТАЛИ.
Срещаме се с BILOS, за да ни разкаже своята гледна точка за връзката между кварталите и изкуството в публичното пространство.
Живееш в квартал „Надежда“ и там се намират много от твоите стенописи, най-вече тези на трафопостовете. Може ли човек да намери вдъхновение в кварталите измежду сивите панелки? Ти лично намираш ли специално вдъхновение в кварталите на София?
Да, абсолютно. Има толкова много неща, които могат да се открият около всеки квартал, встрани от центъра на града. За мен лично то е непрестанно. Предполагам, защото празните бетонни и сиви стени са много и това разпалва въображението ми. Когато видя празни стени, ги възприемам като бяло платно и си представям как биха изглеждали изрисувани. Докато в центъра на града графитите и стенописите са почти навсякъде и това създава наситена среда. Разбира се, чудесно е да видиш толкова много стенописи и произведения, но това не гъделичка въображението ми по същия начин.
Абстрактните форми в една много специфична среда и още по-специфичните обекти, каквито като например са трафопостовете; създават контраст, който не може да бъде пропуснат. Как стоят абстрактните цветни форми рамо до рамо до панелните блокове – допълват или контрастират на пейзажа?
Смятам, че те определено са в контраст с огромните, сиви, внушителни сгради. И това е причината да създам нещо по-органично и освежаващо в такава среда.
Каква е целта на тези контрасти и как те променят средата?
Виждам в тях начин да подобря усещането на хората за собствения им квартал. Стенопис, който предлага такъв контраст, може да накара минувача да спре и да се замисли, да разпали детското въображение, да направи някого по-щастлив и по-позитивен.
Твоето изкуство представлява композиция от абстрактни прости форми в цветове. Какво искаш да видят хората, когато минават покрай него?
При много от моите творби, има неща, които имам предвид, докато подготвям дадена композиция – букви, животни, растения, вази и др. Тези обекти обаче се развиват и придобиват нови форми, когато творбата е завършена. Не очаквам и не се надявам хората непременно да видят първоначалните ми идеи. Би било чудесно, ако хората виждат различни неща от представата, която аз съм имал; съгласяват се или дори не са съгласни един с друг. Възможността да провокирам у тях любопитство, игра и диалог, за мен е по-приоритетна, отколкото просто създаването на стенопис, който би оставил хората безразлични.
Твоето ново произведение в кв. Надежда 5 се нарича „Кога за последен път погледнахте облаците?“. Защо е важно да гледаме облаците?
За мен гледането на облаците е може би един от първите моменти, когато се гмурнах в този свят на безкрайни възможности, използвайки въображението си. Когато има за отправна точка бързо променящата се форма на облака, човек може да стане свидетел на същества или предмети, които според въображението му се трансформират в най-различни неща. Мисля, че това е красиво, а и освен това, когато пораснем, гледаме нагоре много по-малко. Изглежда, че екраните завладяват хората в нашето съвремие и направо ги засмукват. Трябва да сме наясно със заобикалящата ни среда и по-често да вдигаме поглед от екраните.
А ти – кога за последен път погледна към облаците?
Гледам ги винаги, когато ги има!
Проектът е част от “Visionary – едногодишна програма 2022”, която се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“. Партньори на ГРАФФОПОСТ :: Квартали през 2022 г. са 0511 Designs NBQ Spraypaint.
Автор: Деляна Ангелова
Фотограф: Михаела Драганова
