Latest Posts

Avon представи stand4her – глобален план за подобряване на живота на 100 милиона жени годишно 

Компанията ще съсредоточи усилията си в социалните си кампании – Мисията на Avon срещу рака на гърдата и насилието над жени и момичета

 

 AVON България обяви включването си в глобалната корпоративна посока на козметичната компания – stand4her. Тя има за цел да заличи бариерите, които продължават да задържат жените от финансово развитие, достъп до здравна помощ и свобода на себеизразяване в глобален мащаб. Stand4her работи в посока подобряване живота на 100 милиона жени годишно като поощрява потенциала им в предприемачеството в областта на красотата, и възможността им да живеят в свободна и безопасна среда.

Последни проучвания в световен мащаб показват, че:

  • 50% от жените не смятат, че живеят в културни условия, които окуражат женското предприемачество
  • 60% от жените смятат, че бюти брандовете ги задължават да отговарят на определени стандарти за красота
  • 21% от жените не се чувстват сигурни на обществени места, всяка трета става жертва на форма на физическо или сексуално насилие в живота си.
  • Повишаването на икономическия потенциал на жените може да повиши глобалното БВП с 12 до 28 трилиона долара годишно.

Търговският Директор на Avon за България, Албания и Македония – Даниел Шопов представи конкретните планове за подобряване на статистиката, които ще бъдат предприети на местно ниво. „От над 130 години, AVON се бори едновременно с всички стереотипи спрямо жените, а наред с тях – застава срещу  рака на гърдата и се бори непримиримо срещу  домашното насилие. Компанията ни застава смело зад иновациите в красотата, а най-вече –  зад жените и свободата им – свободата им на себеизразяване, на развитие, и да се чувстват защитени в общността, където живеят.

Мисията на AVON срещу рака на гърдата ще продължи своя дългогодишен ангажимент  за повишаване на информираността в обществото относно болестта. Кампанията си поставя за водеща цел да образова максимално много жени за симптомите и знаците, свързани с рака на гърдата, както и къде и кога дамите могат да потърсят помощ. Защото никоя жена не трябва да бъде на тъмно относно рисковете за своето здраве.

Наравно с това AVON България продължава за четвърта поредна година своето партньорство с Фондацията на Нана Гладуиш „Една от 8“ в посока подкрепа на диагностицираните с рак на гърдата жени и техните семейства. Даниел Шопов обяви, че през май месец Фондацията ще получи дарение на стойност 100 000 лева, които ще бъдат вложени в съвместната програмата на AVON и „Една от 8“ – „Бъди до мен“. Програмата осигурява психологическа, юридическа, информационна и емоционална помощ на засегнатите жени и техните семейства, както и организира безплатни профилактични прегледи за рак на гърдата и дарява специализирани сутиени за след мастектомия.

AVON България обръща поглед и към тема с обществено значение – насилието над жени и момичета и превръща в своя Мисия подобряването на неблагоприятната статистика, според която 21% от жените не се чувстват сигурни на обществени места, а всяка трета става жертва на форма на физическо или сексуално насилие по време на живота си. Според Даниел Шопов „Домашното насилие е проблем, който засяга цялото общество, и никой не трябва да затваря очите си пред плашещата действителност. AVON, като компания с мисия да помага на жените да бъдат красиви, успешни и здрави, е превърнала битката с насилието над жени и момичета в свой глобален ангажимент. Нашата основна цел на местно ниво е да повишаваме информираността и чувствителността към насилието над жени и да създадем нетърпимост към него.“

Предвид зачестилите случаи на насилие в семейна среда и във взаимоотношенията, много от които с трагичен завършек, компанията открива необходимост да увеличи ангажираността си в посока превенция от насилие и предоставяне на закрила на жертвите. За целта Avon България проведе национално изследване сред ученици в 10 клас с основен акцент насилието във взаимоотношенията с цел да открие основни тенденции и възприятия сред младежите.

  • 8% посочват, че има осезаема разлика в очакванията на хората за това какво е подходящото поведение сред обществото за момичета и за момчета.
  • Преобладаващи 36.3% отговарят, че при неспазване на общоприетите норми за поведение на своя пол, това може да доведе тормоз и отхвърляне.
  • 5% от момичета заявяват, че има нуждата да се говори повече за насилието над жени и момичета в училищата, тъй като това е сериозна и важна тема, за която все още няма достатъчно достъпна информация. 77.9% от момчетата също подкрепят това твърдение.
  • Десетокласниците посочват психическото насилие като най-честата форма на тормоз в училище – 50.3%, последвано от висок процент и за физическото насилие – 29%.
  • На фона на това, 79.5% от десетокласниците твърдят, че са ставали свидетели на насилие в училище.

Резултатите от проучването затвърждават необходимостта от провеждане на информационна кампания по повод насилието над жени и момичета в училища – кампания, която самите ученици посочват като необходима в момента.  За целта AVON България обедини усилията си с Център за приобщаващо образование в съвместен проект, който включва няколко етапа – задълбочена работа с ученици от целевата група за изготвяне и тестване на образователна програма, която да покрие техните нужди от информираност по темата, последвано от реализиране на редица образователни семинари в училища в столицата и на последващ етап в цялата страна.

 

За AVON България:

От 130 години Avon подкрепя жените предлагайки иновативни, висококачествени продукти, които основно се продават от една жена на друга. Милиони независими представители по целия свят продават емблематични марки като Avon Color и ANEW чрез своите социални мрежи и изграждат собствен бизнес на пълно или непълно работно време. Avon подкрепя както развиването на жените, така и тяхното благосъстояние. Компанията е дарила над 1 милиард долара чрез каузи посредством Avon и Avon Foundation. Научи повече за Avon и предлаганите продукти на www.avonworldwide.com

 

 

 

 

   Стилияна Узунова, която превръща в две „Капки вода“

  Тя умее да направи от фантазията реалност благодарение на цветовете и платното, а всеки понеделник има възможността да преобрази едни от най-разпознаваемите ни артисти в съвършено различни личности. Стилияна е художник и част от екипа гримьори на шоуто „Като две капки вода“. Месец преди новата ѝ изложба „Прожектори“, на 17 май, те срещаме с нея…

Здравей, Стилияна! Как започва един твой ден?

Стандартно, интензивно… Шот – кафе, Ника, Сами.

Кога започна всичко? Кога откри любовта към изкуството?

Никога не съм я търсила… тя ме откри… Може би когато съм избрала родителите си, защото те обичаха изкуството!

Кое е най-голямото предизвикателство, което си имала в работата си?

Работата си е работа. Ако обичаш това, което правиш, ще си доволен от нея… Комуникацията между хората обаче е най-голямото предизвикателство… Всеки търси себе си, като се надява да остави уникален отпечатък в този живот… Това обаче само времето може да каже дали се е случило:)… Иска ми се повече… да опитваме да се разбираме и подкрепяме.

Визията ти показва, че си човек на импулса, щура и непоклатима. Така ли е и защо?

Непоклатима – не… Щура – да:)… защото трябва да живеем днес, не вчера и не утре… Оказва се, уви, доста трудно.

Докъде искаш да се реализираш професионално?

До там, че да изпитвам удоволствие от това, което правя… и то да носи удоволствие и да докосва другите!

А като майка как се справяш с всичко?

Това Ника и Сами ще кажат, когато пораснат… С компромиси и вяра…

Какво правиш в свободното си време?

Хааах… Нямам много такова… обичам да ходя на кино… Обичам театъра… обичам  приятелите си и прекараното време с тях ме вдъхновява… пак стандартни неща… За съжаление не ми е хоби спортът, колкото и да мечтая да ми стане.

Разкажи ни за последната си изложба?

Едно пътуване в „човека“… „Порталът“… Пламен  Моневски ме покани да направя голяма изложба в Артцентър Плевен…

Знаем, че подготвяш нова – ще бъде ли продължение на предишната ти работа и какви ще бъдат акцентите в новите картини?

Да, подготвям нова изложба по покана на бизнесмена и колекционер Николай Младжов в галерия „Нирвана“, за което съм много благодарна! Едно прекрасно пространство.

Много често използвам прожекторите и сцената за метафора в платната си… и напоследък ме занимаваше въпросът: Колкото и да искаме да сме под светлините на прожекторите, това ли е свободата ни… И не са ли самите хора тези, които трябва да светят…? Но да не ставам твърде сериозна… „Прожектори“ е заглавието на тази  изложба! Куратор ще е страхотната Моника Тошева.

Усмихваш ли се?

Често… Обичам хората с чувство за хумор. Така се поръсва със захар животът, когато не е достатъчно сладък.

Как обича душата ти?

По много…

Мечтаеш ли?

Мечтая за море и джапанки…

Какво нова да очакваме от теб?

Тази година ще имам възможност да замина за два месеца в  Париж… в ателиетата на СБХ в Сите дез Ар, за което съм също безкрайно признателна! Надявам се, че този специален  град… с всичките му артисти и галерии ще ми даде нова гледна точка и вдъхновение!

Автор: Мариана Станчева

Снимки: Личен архив

За красотата на кожата и ползата от Vitamin C с д-р Димитрина Гулева

Днес тя е нашият усмихнат пътеводител в света на здравата кожа и ще си поговорим малко повече за красотата и новото вдъхновение от AVON – Anew Vitamin C Brightening Serum. Ние вече изпробвахме силата на портокалите и се влюбихме в леката текстура на серума, но какво можем да научим за него и здравата кожа разберете сами от д-р Димитрина Гулева.

Здравей, Димитрина! Как пролетният сезон се отразява на кожата на лицето ни?

Здравей, Цвети! През пролетта освен природата, а и самите ние, в частност – кожата ни, се събуждаме от „зимен сън“. Както с възрастта, така и при смяна на сезоните, кожата ни се променя. Зимата изисква по-специфични грижи с използването на „по-тежки“ и обогатени кремове, а през пролетта „маслата“, които нашата кожа секретира физиологично, се регулират и плътните кремове могат да доведат до запушване на порите и дори до неприятно усещане след нанасянето им. В този ред на мисли, логично е, че смяната на хидратиращия/плътен крем с такъв с по-лека текстура е ключово при прехода от студено и сухо през зимата, към топло и влажно през пролетта.

Какво можем да направим, за да се предпазим от неблагоприятните климатични условия?

Неблагоприятни условия, като студено време, изискват по-тежки и плътни кремове, такива, които да хидратират добре, да възстановяват и/или да предпазят от нарушаване на липидната бариера на кожата, която реално я предпазва от външните фактори. В преходния сезон кожата ни възприема промяната като „стрес“ и често това се изразява с изсушаването и дори залющването ѝ. Когато тези процеси са по-изразени, в началото на пролетта е препоръчителна механичната ексфолиация – поне 2 пъти седмично за известен период да се почисти кожата, и продуктите, които нанасяме, да проникват по-добре.

Да не забравяме, че пролетта е и „сезонът на солариумите“, в който често се задълбочава дехидратацията на кожата и при недобра емолиентна грижа се появява много суха, залющена и сърбяща кожа.

Задължително е използването на слънцезащитни продукти, които да блокират вредните лъчи. Тук подчертавам, че това е изключително важно, особено при хора, склонни към пигментации. Те трябва да използват такива продукти ежедневно, независимо от сезона.

Разкажи ни повече за AVON Anew Vitamin C Brightening Serum…

Питат ме често: „Защо точно витамин С е важен за кожата ни?“.

Витамин С е есенциален за човешкия организъм, т.е. ние нямаме способността да го синтезираме, а го набавяме екзогенно – чрез храна, хранителни добавки и течности. Той е един от най-мощните антиоксиданти и участва в синтеза на различни витамини, както и в синтеза на колагена, който е основен компонент в един от слоевете на кожата (дермата). С времето чисто физиологично губим колаген и организмът няма способност да го синтезира, за да компенсира загубите. Локално и/или системно приложен, витамин С ни дава една сияйна, еластична и озарена кожа.

Anew Vitamin C Serum е точно това, което ни трябва, за да „събудим“ кожата си – хем обогатен и наситен продукт, хем с лека и деликатна текстура. Той ни придава една сияйна, хидратирана и тонизирана кожа. Хубавата новина е, че се използва при всеки тип кожа, без ограничения за възрастта. Всъщност е решение дори и за суетните мъже.J Другата хубава новина е, че не е просто поредният продукт на пазара, а съдържа 10% стабилизиран витамин С, т.е. остава ефективен и не губи качествата си от първата до последната капка. Използва се вечер, а при много сухите кожи може и сутрин, като се нанася на тънък слой с леки кръгообразни движения. При много сухи кожи след това може да се нанесе и хидратиращ крем. Сутрин е задължителна фотозащитата (!), особено през лятото.

Много обичаме портокали и вярваме, че те тонизират организма ни, как силата на портокала действа разкрасяващо?

Обичам портокали! …но кой не ги обича!? Те ни придават свежест – дали под формата на плодове или в течна форма като фрешове, а защо не и като серум за нашата кожа. Всъщност те са едни от основните плодове, в които има високо процентно съдържание на витамин С. Например в 100 г портокали има 50 г витамин С, а в един средноголям портокал има около 70 г витамин С. В един Anew Vitamin C Serum има концентрация от 30 портокала.

За какво трябва да внимаваме, когато избираме продукт за кожата на лицето?

Това е един колкото лесен, толкова и труден въпрос. Всяка кожа е индивидуална и уникална. Продуктът трябва да е съобразен с типа кожа, както и с нейните нужди…

Често пациентите, които идват за консултация, са пробвали различни продукти, без да са успели да намерят своя продукт. Понякога дори индивидуалният продукт е проба-грешка. Но все пак има някои правила, които трябва да спазваме. Тези с мазна кожа могат да използват лосиони и серуми, кремове за такъв тип кожа, които са с лека текстура. Повечето продукти съдържат различни съставки за изсушаване, както и за успокояване на лицето. В момента е модерно кремът за мазна кожа да съдържа и хидратиращи съставки (например екстракт от чаено дърво или хиалуронова киселина). Честно казано, такъв комбиниран продукт с хиалуронова киселина е добър избор и при т.нар. смесен тип кожа (мазна в „Т“-зоната и суха в останалата част на лицето). При хората с дехидратирана кожа са подходящи кремове с лека текстура (такива на водна основа) и/или серуми. При много суха кожа са необходими продукти с по-обогатен липиден състав.

Да не забравяме и тези с нетолерантна, чувствителна и/или алергична кожа. Те задължително трябва да четат състава на всеки продукт, който използват, за да избегнат съответния /„техния“/ алерген, ако е установен такъв.

Разкрий ни една своя малка тайна за здрава и сияйна кожа…

За мен тайната за здрава и сияйна кожа е комбинация от няколко лесни стъпки. Най-красива е обгрижваната кожа.

  1. Най-важна е вечерната грижа – измиване за премахване на замърсяванията и грима, след което прилагане на серум върху лицето, шията и деколтето, та и понякога и ръцете. Никога не забравяйте, че тези зони са подложени на едни и същи атмосферни влияния. Задължително – околоочен крем, който понякога нанасям дори и върху устните си. J Сутрин – ежедневно, дори и през зимата имам на лицето си слънцезащитен крем.
  2. Плодове и много вода!
  3. И… последната, но любимата ми част от рецептата – позитивизъм, усмивки и чист планински въздух!

*Благодарности на CRAFT за прекрасната локация за снимки и гостоприемството!

Автор и фотограф: Цветана Бонева

Стена в пловдивския квартал „Смирненски“ оживява с мултижанров спектакъл на съвременни визуални артисти като част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата

В притегателна точка за следващия проект на платформата за съвременно градско изкуство Visionary се превръща кв. Христо Смирненски, гр. Пловдив. Завладени от поезията на Смирненски, артисти, творящи в сферата на калиграфията, съвременния стенопис, 3D mapping-a и перформънса, ще изпълнят с цвят, светлина и красота сърцето на едноименния квартал, споделяйки общо платно.

Жива стена“ е проект, включващ дълготрайна художествена намеса върху стена в публичното пространство, която буквално ще оживее пред очите на зрителите на 25-ти април с мултижанров спектакъл, допълващ артистичната концепция на стенописа.

Реализирането му вече започна с активна работа на двамата художници TSE (@333tse333) и JahOne (@jah__one).

Tse като разнородна, креативна личност, постоянно търсеща и опитваща се да развива познанията и уменията си в различните аспекти на визуалните изкуства, прие покана на Visionary за създаване на колективен проект, съвместно с още петима творци. Въпреки дългогодишното си познанство с JahOne, те не са работили на една стена досега.

„Абсолютно актуално и днес, стихотворението на Смирненски силно се отличава от останалото му творчество.“ – споделят авторите на художествения проект. Именно това ги е провокирало да вплетат в идеята си неговото произведение, като по този начин обвържат още повече новия обект на изкуството с квартала. От друга страна, посланието, зад което застава целият творчески екип, резонира напълно с думите, написани от поета през 1922 г. и е валидно за съвременния човек.

„С оковани крила днес земята ни ражда,

оковани с неволя и делнични дни,

а гори сред душата ни вечната жажда

за простор, красота, висини.“

 Водещ мотив в работата на фондация Visionary остава създаването на изкуство със свободен достъп близо до хората, което да провокира въображението, да събужда сетивата и съзнанието. Това показва постоянството им през последните две години.

Заповядайте на 25 април, 20:00 часа до Пощата в кв. Смирненски, гр. Пловдив, за да наблюдавате мултижанровия спектакъл и откриването на проекта „Жива стена“, част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата.

Снимки: Михаела Драганова и KonteUna

 

Творчески екип:

Tse (стенопис)

JahOne (стенопис)

Elektrick.me (3D mapping)

Darba (performance)

Михаела Драганова (фотограф)

Konte Una (видео)

Мариета и Старият Пловдив

Днешният BagdooR е изпълнен с цвят и енергия. Разхождаме се с нашата редакторка от Пловдив в Старинния град… 

Повече за BagdooR: BagdooR е проект, вдъхновен от градската култура. Той е спонтанен и очарователен, а негови създателки са Биляна Валентинова и Рене Генадиева. Очаквайте BagdooR в Лицата на Града всеки вторник!

 

Multi Culti

Средиземноморски гастро круиз в Multi Culti, Пловдив

Този уикенд бяхме част от едно невероятно кулинарно събитие, организирано от Multi Culti и SoGood by Desi Slavcheva. Представиха ни типичната за любимото Средиземноморие храна, съобразена разбира се със сезонните за страната ни продукти.

Multi Culti 1

Наслаждавайки се на пловдивското слънце, опитахме ястия от крайбрежните и островни земи на прекрасните региони от Европа, Африка и Азия. Средиземноморската кухня е изобилие от любими неща и е истинско кулинарно преживавяне! Кулинарният ни круиз започна в Испания, преминахме през Ливан, гръцките острови, Малта, Кипър и стигнахме до Мароко и Египет…

За нас беше чест и радост да се срещнем с шеф-готвачите Марио Марински и Десислава Славчева, които с изключителна любов и професионализъм приготвиха и лично ни поднесоха храната. Беше ни вкусно и приятно. Благодарим Ви! До нови срещи!

Multi Culti

Автор: Мариета Илиева
Фотограф: Момчил Николов

 

Pavell&Venci Venc – когато сцената те обича и сама те намира

При тях е точно така и те са следващите ни талантливи герои. Случайна среща, започнала на покрива благодарение на две момичета, е тяхното начало. Сега те вече са дуото Павел и Венци Венц – с куп награди и хитове зад гърба си. Работят неуморно и определено знаят как да се забавляват. Продуцират и пишат текстове за не един от супер успешните ни родни изпълнители. Кой от дуото е по-уравновесеният и как намират идеалния баланс, какво забавно им се е случвало на голямата сцена, какво им помага да творят и какво им предстои през лятото, може да разберете от самите тях. С огромно удоволствие Ви представяме Pavell&Venci Venc.

Здравейте, момчета. Помните ли кога започна всичко? Кога се запознахте и какви бяха първите ви впечатления един от друг?

Pavell: Помня го сякаш беше вчера. Сцената се развива на покрива на нова сграда в квартал „Витоша“, където двамата сме независимо поканени от две мацки на прощално парти по случай изнасянето им от квартирата. Първото впечатление, когато се качих на покрива и заварих група от хора, седнали в кръг на възглавници на пода, беше за компания млади, алтернативни и интересни хора. Говорихме за Вселената, за живота и музиката. Но от всички най-много си говорих с Венци. Просто, както казват: Краставите кучета се надушват. 

Venci Venc’: Беше тъмно, две приятелки ни събраха на един покрив. Разлафихме се и имаше клик. После видях, че Павел е надраскан като мен, а след това ми каза: „Брат, аз правя музика“. Върнах му, че пиша стихове. Останалото е ясно. 

Кое беше първото ви общо парче?

Pavell: Броени дни след срещата на покрива Венци дойде в квартирата на сестра ми, където аз живеех на гости в този момент. Понеже беше вече късно, а от съседите ни разделяше само тънка гипсова стена, се наложи да направим „най-тихото“ възможно парче. Започнахме го в 4,30 сутринта, а в 8,00 вече го бяхме качили във Vbox7. След като го чуха, момичетата, които ни запознаха, казаха: „Наистина ли заради това ви срещнахме?!“. На нас обаче си ни харесваше.

Venci Venc’: А парчето се казва „Бакшиш за лека нощ“.

Какво ви накара да решите, че трябва да започнете да се занимавате с музика?

Pavell: При мен конкретно беше съзнателен избор, започнал доста рано. Може би за първи път мисълта се прокрадна в съзнанието ми на 11, когато чух Еминем. Разбира се, за да се превърне мисълта в решение, бяха нужни няколко години и множество неуспешни опити за записи, които никога няма да пусна на никого (смее се).

Venci Venc’: Хората и музиката сами те избират в моя случай. Когато в една общност нещо липсва, а ти си способен да го правиш добре, имаш емоционалния дълг да го свършиш.

С каква музика сте израснали?

Pavell: Отгледан съм в рок семейство, но вкъщи се слушаше и класическа музика, и джаз – Queen, Zeppelin, Purple, дори Ozzy Ozbourne, Metalica и Iron Maden, Lenny Kravitz, Billie Holiday, Ray Charles, the Beatles и още неизброимо много.

Venci Venc’: Боб Марли, UB40, Gipsy Kings, 2Pac, Three 6 Mafia, Lil Wayne и Hotboyz, и с много български артисти, като: Веско Маринов, Фамилия Тоника, после D2, а към подема на интереса ми бяха Шамара и Спенс.

Всичко си правите сами, пишете музика и текстове не само за вас, продуцирате и други изпълнители, освен това сте и водещи, кое амплоа ви харесва повече и бихте ли се пробвали и в киното? Имате ли граници въобще? 

Pavell: Музиката си е моето нещо, но имам силен афинитет към киното. Виж, наистина да ставаш за актьор е друга история. Със сигурност бих опитал при възможност. Много искам да играя лошия. Лошите винаги са супер готини (Хийт Леджър в „Батман“). „Гласът на България“ пък е съвсем различно усещане. Едно излизане от зоната ни на комфорт, с което искахме да се развием и пораснем. Границите си ги определя всеки и ние със сигурност имаме своите, но се опитваме да ги разширим максимално.

Venci Venc’: Вече направихме няколко епизода на „Скъпи наследници“. Хареса ми, но играех собствения си образ, така че не бих казал, че го усетих като предизвикателство.

Кое е по-трудното: да напишеш музика, или текст?

Pavell: Най-трудното нещо е да имаш идея. Идеята е най-ценна. Независимо дали е идея за музика, за текст или бизнес. „Ако имаш идея, дори да нямаш една стотинка в джоба, можеш да постигнеш велики неща“, бяха думи на човека, за когото работех на пристанището в Несебър като моряк. Запомнил съм ги, значи има причина. 

Venci Venc’: Едното е платното, второто е картината върху него. Еднакво важни са, но понякога текстът идва по-трудно.

Колко време ви отнема създаването на една песен? От какво зависи?

Pavell: Няма правило. Наистина е строго индивидуално. „Единствената“ отне 2-3 месеца, „Сетаабрат“ също, но „Без Религия“ бе направена за 4 часа.

Venci Venc’: От час, до година.  Зависи от безформения дух на Музата.

Имате много почитатели не само заради музиката, но и заради визията ви. Как подбирате дрехите си и какво ви вдъхновява? Сблъсквали ли сте се с неразбиране и агресия през годините заради свободата, която носите?

Pavell: България е Раят на Земята, но хората все още не осъзнават, че всички сме едно семейство и сме поставени на този свят заедно, за да оцелеем кой както може. Срещали сме и вероятно ще продължаваме да срещаме негативни отзиви – от подигравки, до откровена агресия. На всяка реакция реагираме, според ситуацията. Това, което ме радва обаче, е, че тези реакции си остават предимно в интернет. На живо хора ни посрещат сърцато и с усмивки. Дрехите са просто средство за изразяване на вътрешния свят и нищо повече. Явно нашият свят е малко по-шарен, или просто професията ни го позволява. Не знам със сигурност, но знам, че съм си ексцентрик от малък.

Venci Venc’: Външният вид и стилът често отговарят на вътрешния ти свят, както каза и Павката. Невинаги, но често, и то особено при артистите. Нямам ноу-хау за дрехите и не следя тенденции – харесвам и взимам, после нося, докато не се скъса. Агресия има, но винаги е пасивна, като на пекинезите, които лаят нервно, когато ги погледнеш (смее се).

Кое е най-щурото нещо, което ви се е случвало на сцена?

Pavell: Падал съм от сцена, катерил съм се по конструкции, хвърляли са ни сутиени и какво ли още не, но може би нааааай-щурото нещо, което ни се случи на сцената, е, че се задържахме на нея. Колко точно ще продължи това – зависи от нас най-вече.

Venci Venc’: Определено качването по рампата на най-високата сцена, за да погледна 30000 души в един и същи момент.

Във вашата комбина кой е по-лудият и кой по-уравновесеният, и как си влияете един на друг?

Pavell: Голям плюс е, че двамата сме различни и всеки допринася с нещо, което другият няма. Венци е nonstop party man, а аз съм рационалният д-р Хаус. От време на време разменяме роли, за да има баланс.   

Venci Venc’: Балансирани сме. Аз съм малко по-шизофреничен.

Последният ви музикален проект „Без религия“ е нещо различно. Клипът също допринесе песента да стане още по-голям хит. През колко крайъгълни житейски ситуации преминахте, за да напишете текста?

Pavell: Моята история в „Без Религия“ се върти около болестта, която отне баща ми преди почти 20 години. Тогава бях ядосан и объркан, и това ме тласна към избори, за които съм щастлив, че не оказаха по-лошо влияние върху живота ми.

Venci Venc’: Уроците се събират цял живот. „Без Религия“ беше преливането на чашата – последната капка, затова и изляхме всичко там.

Всички знаем, че Венци стана татко на красивата Агуая, а Павел се е влюбил в „прекрасното момиче с мусаката“ – … Смятаме, че това е идеален преход към въпроса за бъдещите ви творчески планове за 2019-а? 

Pavell: Любов трябва да има винаги. Все пак тя ще спаси света, ако вярваме на Холивуд и романите. Но за един артист душевното състояние е ключовият елемент, който определя творчеството. Има красота и в тъжното, и в щастливото изкуство. Все пак животът не е едноцветен. Събрали сме много различаващи се една от друга песни, които ще съберем във втория ни авторски албум. Надяваме се да го подарим на хората до края на лятото. Вътре ще е всичко, което искаме да кажем за любовта, болката, щастието и… още нещо. 

Междувременно направихме музикален скок към северната ни съседка с новия ни сингъл Amnesia. Това е първата ни колаборация с румънския продуцент  Крис Трейс, който феновете у нас познават като Маноар. Той е уникален агент, партньорството му с „Вирджиния рекърдс“ започна с Together (Вечеряй, Радо) на 4 Magic преди година и половина, и оттогава неговите парчета се ползват с абонамент за челните места в класациите тук. Създадохме Amnesia само за един следобед по време на последните му музикални сесии в София.

Venci Venc’: Ще чуете скоро… Излизаме от рамките на прекрасната ни държава. Държим да вдигаме левела си като артисти, чиято музика те кара да пулсираш, да рестартираш от хейта и ежедневните грижи. Времето ни поднася най-големите изпитания по време на снимките на последните ни проекти. Ако в „Без религия“ подлагахме полуголите си тела минусови температури и на вятър, който режеше като бръснач, в  Amnesia на втория ден започнахме да се оглеждаме за плавници. С режисьора Николай Драганов снимахме три поредни нощи на външни локации при проливни дъждове. Положението беше „Шест без десет, още живи“, както се пее и в текста. Оцеляхме, за да разказваме.

Автор: Мариана Станчева

Снимки: Sonya La Mar

Смисълът на насладата

Как започна деня си тази сутрин?

С каква мисъл се събуди?

За какво помечта?

…Или скочи от леглото с телефон в ръка, мислено правейки план как ще събереш всички задачи в работните часове? Да, това е реалността за повечето от нас. Бърза, безпощадна и буквално изцеждаща силите ни. Най-лошото е, че в темпото дори не можем да осъзнаем колко сме изморени, колко сме жадни за почивка и грижа.

Смятам се за огромна късметлийка да работя това, което обичам. Да създавам пространство, където непознати жени да се чувстват приети и разбрани, е отговорност, която приемам с радост. В една от последните ми практики една дама сподели нещо, което разплака всички ни. За първи път от много време тази непозната за мен жена сподели пред 30 други колко ѝ тежи ритъмът на живот в града. Колко е щастлива за всичко, което прави и има, но в същото време как има нужда просто да спре за момент, да помълчи с някого, да се почувства присъстваща в тялото си.

Жените са циклични създания. Телата ни, умовете ни, дори емоциите ни са устроени да се движат в спирала. Ние сме свързани с фазите на природата, колкото и да сме се изолирали от нея. И сега си представи този естествен кръговрат, който има пикове и спадове, моменти на активност и пасивност, сложен в една квадратна кутия, която се движи в права линия. Колко дълго преди кутията да се взриви? Колко можем да издържим да бъдем „успешни“ майки, партньори, дъщери и бизнес дами, без да се погрижим за себе си? Имам чувството, че всяка една от нас постоянно е изправена пред този въпрос-капан.

Колко дълго мога да игнорирам собствените си нужди, преди да избухна?

Разбира се, за да отговоря на този въпрос, трябва да знам какви са нуждите ми. Нуждая ли се от време с други жени, които не ме съдят, анализират и оценяват? Нуждая ли се от няколко минути на ден, в които не трябва да правя нищо? Нуждая ли се да си спомня коя съм аз и защо изобщо полагам толкова усилия?

Моят отговор е категоричен – Да!

Тъжното на това да се опиташ да натикаш кръг в квадратна форма е, че кръгът започва да си мисли, че с него има нещо изначално сбъркано. С други думи, колкото повече се стараем да отговаряме на нуждите на външния свят, толкова повече забравяме колко е прекрасно да си жена. Колко е прекрасно да носиш рокли, да се гримираш и да слагаш бижута. Не за някой друг, а за себе си! Колко е прекрасно да позволяваш на някой да ти помогне с тежките торби, да ти смени гумата, да ти отвори вратата. Колко е прекрасно да изпитваш удоволствие от малките неща!

Силата, магнетичността, привлекателността ни като жени не се крие в перфектната визия, нито в младостта ни, нито в провокативните тоалети. Силата на жената е правопропорционална на способността ѝ да изпитва удоволствие. Колкото повече усилваме способността си да се наслаждаваме на живота, толкова повече поводи за наслада ни дава той.

Знам, че не ми вярваш, затова ти предлагам един прост експеримент. Избери си нещо, което обичаш да правиш – да пиеш кафе сутрин например. През следващата седмица си отделяй поне 15-20 минути и пий сутрешното си кафе с огромна наслада. Купи си хубаво кафе и си позволи да усещаш аромата му, да се наслаждаваш на всяка глътка, да изпитваш удоволствие от това, че правиш нещо съвсем просто за себе си. Повтаряй експеримента в рамките на 7 дни и наблюдавай как нещата около теб постепенно се променят. Сякаш с магическа пръчица някой премахва филтъра на страданието от дните ти.

А ако накрая на експеримента си готова за още техники на насладата, заповядай на едно събитие, специално създадено за жени като теб. Удоволствието е медицина е двуденевен уъркшоп, в който ще изследваме как можем да използваме удовлетворението, за да лекуваме телата си, да манифестираме нови неща в живота си и да преживяваме повече радост от самия факт, че сме живи.

Аз съм готова да изпитвам повече наслада и удоволствие. А ти?

Автор: Симона Димитрова

На разходка по любимите ни пекарни в града

Този месец обръщаме внимание на изпечения с любов занаятчийски Хляб, както и на изкушаващите лакомства козунаци, кроасани, банички, сладки, соленки… Щастливи сме, че традицията към едновремешните пекарни и хлебарници е жива. А вълната по откриване нови или реновирането на стари е доловима и това много ни радва.

Споделяме с теб любимите ни пекарни, в които можеш да намериш ръчно направени, с отдаденост и професионализъм, печива.

Пекарната на Баш Майстора

В Пекарната на Баш Майстора се срещаме Георги Лефтеров: майстор-пекар трето поколение. Прави хляб изцяло „на ръка” –  не използва машини за месене и оформяне на тестото. Патентова два вида хляб: „Евмолпийски“ и „Пулпудева“. Преди две години създава и „Къщата на Пекаря“ в Стария град на Пловдив, която е работещ музей-пекарна. Георги определя себе си като обикновен човек, който прави хляб.  Наслади се на неговите творения в пекарната, намираща се в гр. Пловдив, магазин Метро Марица 2, ул. Костиевска 1 (на изход клиенти).

Георги Лефтеров

 

Coffee & Bakery

В кафе-пекарна Coffee & Bakery акцент са домашно приготвените печива и сладкиши, торти, кукис, соленки. Приготвените всеки ден пресни печива и здравословни закуски са изцяло от натурални продукти, без никакви консерванти и емулгатори. Сандвичите са приготвени с хляб, изпечен в собствената им пекарна. Любими са ни пълнозърнестите кроасанчета със сиренце и извара. Замесват ги всяка сутрин, за да са топли и блажено ухаещи – вкусни и истински, като у дома! Обстановката е уютна имат на разположение и свежа градина. Можеш да откриеш пекарната в гр. София, ул. 6-ти септември 1.

Coffee & Bakery

 

Bakery 13

Bakery 13 e местенце, в което откриваме домашни вкусотии собствено производство, като баничка с масло и меко сирене, солен кекс с моцарела и сушен домат, маслен десерт с круши… Пекат и хляб с квас, който можеш да отнесеш вкъщи или да го хапнеш като сандвич тук на място. Откриваме и кроасани с френско масло, пълнозърнести, с Нутела или солени като сандвич отново. Сладкият им кът също е изцяло домашно производство без никакви инстанти, като бест селъра от него е торта Орео. Адресът на пекарната е гр. София, ул. Яков Крайков 1.

Bakery 13

 

Bakers

Наслаждаваме се на уникалните козунаци в Bakers – направени са по автентична рецепта с натурални продукти, сръчно оплетени от техните майстори-пекари. Виждаме козунаците със стафиди и бадеми и тези с локум и орехи и лигите ни потичат… Bakers е местенце, от което можеш да си купиш над 30 вида топъл ръчен хляб, бюрек, кроасан, баничка… и още куп сладкарски изделия. Използването на специални брашна, различни натурални закваски и семена, както и ръчния труд при оформяне на изделията, са определящи за качеството и вкуса на продуктите им. Открий ги и ти в гр. София, Централни Хали, както и в Mall Sofia, The Mall, Tellus Tower, Serdika Center, Paradise Center, Plovdiv Plaza и Galleria Burgas.

Bakers

 

Автор: Мариета Илиева

Агнешки т-боун стек, гарниран с пресни картофки

Великден е след 10 дни, а ние искаме да приготвим нещо различно, свежо и с красивия почерк на празника. Днес сме на агнешка вълна и приготвяме крехки агнешки т-боун стекове, гарнирани с пресни картофки…

Всичко, което ти трябва, е:

  • агнешки т-боун стек;
  • черен пипер;
  • сол на вкус;
  • 2 шепи малки пресни картофки;
  • 1 връзка пресен чесън
  • олио;
  • люти чушлета;
  • пресен джоджен.

Какво направихме ние?

На този крехък т-боун стек не му трябват повече от 10 минутки от всяка страна, не мариноваме предварително, защото месото е изключително прясно, а само поръсваме с черен пипер и сол от двете страни. Запичаме на барбекю и сервираме с гарнитура от пресни картофки с пресен чесън.

Приготвяме по следния начин: сипваме олио в тигана, изчакваме да се сгорещи и прибавяме измитите пресни картофки, запържваме ги от всички страни, поръсваме ги със сол и най-накрая, преди да свалим от котлона, прибавяме към тях и пресния чесън. Можем да добавим и лъжица оцет, който ще придаде по-пикантен вкус на ястието. Сервиваме с пресен джоджен, който отива отлично на агнешките стекчета. Bon Appetit!

Автор и снимки: Цветана Бонева

12-тото издание на международния фестивал„Антистатик“ гласува „за“ танца

От 09 до 21 май в София се провежда ангажирана, активна, но и неполитическа
предизборна кампания: 12-тото издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик”.

В сгъстения политически дневен ред „Антистатик” издига #ГласЗаТанц! Глас „ЗA“ изкуството – като измерение, което не просто познава в
дълбочина миналото и разбира линиите на настоящето, но умее и да създава бъдеще.
През 2019 г. фестивалът среща българската публика с работата на артисти от Канада,
Израел, Бразилия, Франция и Германия, както и с участници от новата програма
„Център/Изток” от Хърватия, Словения и Румъния. Билетите за „Антистатик” 2019 вече
са в продажба на цена от 10 лева в мрежата на EPAY-GO. В деня на всяко
представление цената им ще бъде 15 лева на касите на Билетен център – НДК.
На 09 май от 19 часа в клуб KICK’S „Антистатик“ започва с представяне на брой1 на
новото „Списание за танц” – единственото годишно издание, посветено на изкуството
на танца и на танцовата култура, което ще разказва за значими процеси, събития,
личности и идеи от класическия до съвременния танц и пърформанс. От 21 часа следва
откриващ концерт с вход свободен на нашумялата румънска синт-поп група „Karpov
not Kasparov”. Шеговито самоопределящи се като „най-вълнуващия музикален продукт
за износ от Източна Европа“ и вече гостували в 38 държави, те създават своята музика
по правилата на играта на шах. А резултатът винаги е много танцувален.
На 10 май от 19:30 часа в ДНК-пространство за съвременен танц и пърформанс гостува
Манюел Рок (Канада) със солото „Bang Bang”, донесло на автора си наградата на
Съвета за изкуства и литература на Квебек за най-добра хореография за сезон 2016/17,
както и Наградата за танц на Монреал в категорията за най-добър изпълнител.
Водещата тема на “Bang Bang” е съпротивата и Манюел Рок поставя „себе си в ситуация
на своеобразно камикадзе“, изпълнявайки хореографска партитура, която е пълно
изпитание за издръжливостта му.

На 11 май от 19:00 часа в Театър „Азарян“ е време за любов, крайности и нужда от
признание с „Третият танц“ на Нив Шайнфелд и Орен Лаор (Израел). Музиката на
Малер, цветя и касетофон, от който звучат популярни балади – представлението се
потапя сред тези романтични образи (и клишета), за да разкрие изначалните човешки
потребности, от които те произлизат, преди да се превърнат в символи.
На 12 май от 19:30 часа в ДНК гостува Пол Пи (Бразилия/Франция) със солото „ECCE
(H)OMO” (знаменитата латинска фраза „Това е човекът!“), което се занимава с
механизмите и възможностите за предаване и продължаване на танцовото наследство.
За тази цел Пол Пи интерпретира легендарния танцов цикъл “AFECTOS HUMANOS”
(„Човешките афекти“) на немския хореограф Доре Хойер (1911–1967), от който до днес
е оцеляло единствено черно-бяло видео от представянето му в немско телевизионно
предаване през 1967 г.


„Някъде там и някъде тук“ на Соня Преград и Ана Крайтмейер (Хърватия) е
представление, породено „от паниката, която изпитваме, но не разбираме; от
тревогата на света, който живее на ръба…“, както споделят авторите му. Те се качват на
сцената на ДНК на 15 май в 19:30 часа, за да изживеят своята радикална среща в танца.
На 18 май в 19:30 часа в ДНК е вероятно да видим „святкащи очички, които гледат
непристойно, уста, която хапе и издава смущаващи звуци, малко танц на една
въображаема котка, ритащ крак на робот“ и едно чудовищно тяло, което ще се изгради
пред нас в реално време, защото към това се стреми хореографията на Зринка
Ужбинец (Хърватия/Германия) в „EXPLODED GOO“.
На точния ден, понеделник, 20 май, от 19:30 часа в ДНК научаваме, защо „съботата ми
вървеше добре докато не осъзнах че е понеделник“ с дуото HARTMANNMUELLER
(Германия). Симон Хартман и Даниел Ернесто Мюлер формират своя творчески тандем
през 2011 г., а днес биват определяни като едни най-интересните и оригинални
танцови артисти от северно-германската столица на танца Дюселдорф. Предисторията
на представлението включва експерименти, с които те разучават похвати за
консервация на собствената си плът. На сцената пък достигат до знаковия образ на
Хамлет, за да го разгледат от една необичайна, съвременна перспектива.
Артистичната програма на 12-тото издание на „Антистатик“ #ГласЗаТанц завършва
празнично на 21 май в 19:30 часа с пърформанса на Урош Каурин и Томаж Гром / Via
Negativa (Словения) „Тази вечер празнувам“ отново в ДНК. Заглавието идва от
песента “Tonight I celebrate my love for you” („Тази вечер празнувам любовта си към
теб“ на Майкъл Масър и Джери Гофин) и изпълнявайки нея, както и поредица от други
популярни хитове, артистите се обяснява в любов на публиката.
Така ще протече силно ангажираната, артистична, но същевременно аполитична
предизборна кампания на „Антистатик“ 2019 г. Затова през месец май изберете
антистатичната бюлетина и дайте своя #ГласЗаТанц.


Последните новини от „Антистатик” #ГласЗаТанц можете да проследите на
http://antistaticfestival.org/, в Инстаграм, Фейсбук, YouTube, както и чрез хаштаг
#ГласЗаТанц, #Антистатик2019, #VoteForDance, #Antistatic2019.
Международен фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ 2019 се
организира от: Брейн Стор Проджект, Асоциация Информбюро и Номад Денс
Академи България, с финансовата подкрепа на Министерство на културата;
Календар на културните събития на Столична община за 2019; Гьоте-институт
България; Френски институт в България; програма „Театроскоп”, Посолство на
Израел в България; Център за култура и дебат “Червената къща”; Nationales
Performance Netz (NPN) – Фонд за международно разпространение на танцови
проекти със средства на Федералното министерство за култура и медии по
решение на немския парламент, Германия; Национален фонд „Култура”;
Международна програма „Мигриращото тяло” на ДНК; ДНК-пространство за
съвременен танц и пърформанс; Театър Азарян; Национален дворец на културата;
Jameson Irish Whiskey и бар KICK`s.
Медийни партньори на фестивала са: Българска национална телевизия, Българска
телеграфна агенция, bTV Radio, Портал за култура, изкуство и общество
„Култура”, списание за култура и изкуства АРТизанин, уеб списание Jasmin.bg, уеб
платформата за театър Lovetheater.bg, уеб платформа Atrakcia.bg, дигитална
платформа за култура Seen.bg, платформа за изкуство и култура Виж!, градският
гид Sofia in your pocket, уеб списание Madame Bulgaria, уеб платформа Dancing
opportunities.

Любимите ни брънч места, които да посетиш през пролетта

Пролетта ни провокира да дадем най-доброто от себе си и да посрещаме всеки ден с усмивка. Днес намираме най-добрите брънч локации в града, които споделяме с теб, за да направим уикенда ти едно по-вкусно преживяване. Ела с нас…

 

BOHO

За изкушенията в BOHO сме ти разказвали и преди, затова започваме именно с тях. Мястото предлага брънч на свободна консумация, тоест не ти е необходима предварителна резервация или куверт, за да му се насладиш, а яйцата „Бенедикт“, сервирани върху английски мъфин, са наистина шеметни. За почитателите на сладкото пък има 3 вида американска палачинка, гофрети и Croque Madame. Това, което спечели сърцата ни най-силно, е прелестната градина, сгушена в една малка и тиха уличка в самото сърце на София. Там се наслаждаваме на работата с добро питие и забравяме за калориите. Повече за BOHO намери тук.

 

Skaptobara

Уикендът в Skapto е много различен от всичко, което си очаквал, но все така вкусен с вкус на вкусно. Рецептори ни се изострят от любопитство дори при писането на уикендските неочакваници. Всяка събота и неделя от 10:00 до 13:00 ч. тук сервират английска закуска, американски палачинки, домашни понички, сьомга, авокадо и яйце върху домашно изпечен хляб. Изкушаващите бургери са си намерили достоен заместник за утрините през уикенда, а ние не изпускаме повод да се поглезим подобаващо, защото всеки ден ни е като малък празник. Ако и ти искаш да се потопиш в празничната брънч атмосфера, след събитията на самите Skapto тук.

 

Brick Café Sofia

Когато говорим за брънч, няма как да не споменем едно от най-известните брънч места в София – Brick Café Sofia. Завиждаме на самите себе си през уикенда, когато „Неделният лукс“ ни грабва и ни сервира американска палачинка с бекон, с кленов сироп, с ванилов сладолед и с много сладострастни възклицания, които ни оставят безмълвни, но с доволно пълна уста. На всичко това можеш да се насладиш до 18 ч., а и да го видиш в КЕТО вариант. Ако имаш домашен любимец – вземи го с теб, защото мястото е dog friendly, а има и разкошен детски кът за най-малките. Повече за Brick Café Sofia можеш да научиш тук.

 

Atlas House & Restaurant 

Atlas е перлата в короната на град Пловдив. Мястото предлага храна за изискания вкус, който се вълнува от различното и красивото. Заведението ни спечели в цялото си меню, но днес обръщаме по-специално внимание на брънчовете, които са абсолютна запазена марка за неделите там, обещаващи вкусно приключение. На 28 и 29 април от Atlas са ни подготвили Великденски брънч, а месец май и юни посвещават на индийската и гръцка кухня. Харесва ни разнообразието от вкусове и нямаме търпение да опитаме от етно брънч селекцията на заведението. Ако искаш да научиш повече за Atlas, можеш да го направиш тук.

Автор: Цветана Бонева

 

 

 

 

 

Нощта му отива, или кой е Мартин Михайлов

Априлски следобед, слънцето все още е на смяна, а ние сме се запътили към Термнал 1, за да проверим колко точно нощта отива на един от най-интересните градски персонажи в София – Мартин Михайлов. Избираме за среща именно култовия клуб, защото ни е интересно да го вдишаме през деня, когато съвсем не изглежда пуст, а дори напротив – зареден с магически потенциал, който вълнува…

Здравей, Марто! Предизвикваме те да се опишеш с 3 думи…

Свобода. 24/7. Нощ.

Как минава един твой ден?

Ставам в обедните часове – 12.00-14.00 ч., тъй като си лягам сутрин почти всеки ден, което всъщност означава поне 27-28 дни месечно минимум. Върша си дневната работа, която е свързана с подготовка на нощната, или с дългосрочните планове за концертна дейност извън клубовете, които управлявам. Това ме превръща в кошмар за партньорите ми, които работят денем, тъй като ги заливам с информация и задачи някъде час преди да приключи техния работен ден. Съчувствам им, но не много. ☺ Тази „дневна“ за мен дейност продължава до около 20.00-21.00 ч.. Имам около час-два за себе си. От около 22.30-23.00 ч. стартирам нощните занимания, свързани със събитията, които организираме – а именно поетапното им и безпроблемно провеждане – работа със собствени екипи, работа с изпълнители, работа с публика. Това обикновено продължава до 04.00-06.00 ч., като се случва минимум четири дни седмично – между сряда и събота. В неделя, понеделник и вторник дневните ангажименти ги има, но пък вечер обичам да си почивам умствено – отново навън, посещавайки барове и концерти, които организират колегите в бранша. Често обаче темите отново са работни, така че явно това покрива почти изцяло ежедневието ми.

По кое време на денонощието се чувстваш най-активен и зареден?

Отново на два етапа – в ранния следобед – около 14.00-18.00 ч., както и между 00.00-04.00 ч. Около 21.00-23.00 ч. е най-кривото време за мен и гледам да не съм сред хора, но пък се шегувам, че разбирам напълно защо е прието денонощието (денят) да започва в 00.00 ч. – някак си идват нови сили и свежест от само себе си. ☺

Трудно ли е да се менажира клуб като Терминал 1? 

Трудоемко е със сигурост. Но не е трудно, ако си открил и знаеш как. Да знаеш как според мен означава да разпознаваш границите на нормалното и да възприемаш случващото се в този диапазон за естествена част от дейността. Средата обаче е изключително динамична и постоянно предлага множество казуси, които човек трябва да се стреми да реши бързо и възможно най-качествено, стараейки се да ги вкара поне в (именно) границите на нормалното. Най-тежката част е свързана със свръхкомуникацията, която съпътства клубната и промоутърската дейност. Често на ежедневна база стигам до няколкостотин телефонни обаждания, съобщения и имейли, които обикновено обхващат няколко десетки коренно различни теми. Разбира се, това не е нормално. Човек сам си избира доколко може да го понесе и от това зависи темпът му на работа и колко ангажименти иска и може да поеме. Например, при телефонните обаждания единият ми рекорд достига 400 телефонни разговора на ден, а вторият над 6 часа непрестанен разговор. След дълги години подобна практика в момента почти съм изоставил този начин на комуникация и все по-трудно мога да бъда намерен чрез телефон.

Работата по събитията стартира с график на дати според заетост по стилове или по близки по аудитория групи и изпълнители. Нужно е да се разпределят и дозират. Това е свързано с разработване на дългосрочна стратегия – за клубове минимум три месеца, като много е важно да не бъде претоварвана една и съща аудитория в кратък период от време. Тук идва тънкият момент с приоритезирането, тъй като там рискуваме да опрем до субективизъм, а оттам и до неправилни или емоционални изводи, които натоварват излишно ситуациите. Напук на представите на много меломани, най-трудно е да се поддържа тематичен клуб – примерите за такива фалирали предприятия са много. Клубът с миксирана концепция пък води със себе си къртовски труд и перманентната необходимост от вземане на множество решения. След това се осъществява съответната комуникация с конкретните изпълнители, пренарежда се най-често по няколко пъти програмата – до достигане на оптималния вариант, последвано от процес на реализация – от първоначално нужното: изготвяне на дизайн и рекламни материали, обявяване, пускане на билети в продажба, осъществяване на рекламна кампания и т.н. – до физическото осъществяване на всяко едно от събитията. Често те са няколко накуп – особено като вземем предвид застъпването на дейността на трите клуба едновременно – Терминал 1, Строежа и Кино Кабана. Нерядко, заедно с външните ни проекти, с екипа сме достигали до пет-шест събития на ден или над петнадесет за седмица. Това са доста екстремни ситуации, обикновено обслужвани от четири-пет души или дори по-малко на брой. Разбира се, отделните задачи и дейността ни ни интригуват и удовлетворяват, като цяло, което ни мотивира и олекотява напрежението, а често носи и удоволствие. Винаги обаче може и по-добре.

Кой са артистите, които са ти гостували, и са оставили най-силно впечатление у теб?

Аз съм изключително лоялен към артистите, които демонстрират постоянство. И то дълги години. Това ми прави най-силно впечатление. Затова, колкото и да се струва банално на някои, подкрепям Стефан Вълдобрев и Oбичайните заподозрени, Остава, Светльо & The Legends, P.I.F., Jeremy?, Ъпусрт, Odd Crew, Smallman, Hayes & Y, Jin Monic, Dubioza Kolektiv, S.A.R.S., Jaya The Cat и още много други – да не изброявам безкрайно – можете да ги усетите по честото им присъствие в месечните афиши на Терминал 1, Строежа и външните ни събития. Обикновено обаче при такива въпроси се цитират имена, чиито гостувания са били по-редки или изненадващи. В такъв случай, на първо място поставям винаги Тодор Колев. Хареса ми присъствието на Ho99o9, Karnivool, The Raveonettes, De Staat, Westbam, Leeroy Thornhill. Любимо ми е прекараното време с The Bloodhound Gang.

Какво мислиш за българската музикална сцена? 

Мисля, че се развива. И то именно в посока постоянство и професионализъм, за които говоря и малко по-горе. Харесва ми и облагородяването на публиката и увеличаването ѝ количествено, като цяло. Успокояващо и даващо стабилност и мотивация е наблюдаваното напоследък по-адекватно ценообразуване на билетите за концерти и партита – нужно беше да избягаме от едни психологически граници, като например суми от под 10 лв., които на практика не са проблем за никого и не са чак такова пестене на средства, колкото водеха до сваляне на качеството и отчайваща демотивация. Тези времена отминаха. Благодаря на всеки един от публиката, че може да цени обективно и дава възможност сцената да се обогатява, далеч извън буквалното значение на думата.

Саундтракът на деня ти е?

Не слушам музика през деня. Взимам си достатъчно през нощта. Най-често съм удовлетворен от съответната тематика на конкретната дата, тъй като все още почти не правим събития, които да не са по убеждение, и по този начин се настройвам стилово ден за ден.

Издай ни кое събитие да чакаме с нетърпение през пролетта…

Харесва ми, че в София вече няма нужда да се случва нещо гръмко, за да имаме поводи за срещи и настроение. Не мога да изтъкна конкретно събитие – каня ви през лятото в Кино Кабана – място, което обичаме и си го чакаме да отвори. Това ще се случи само след месец – в средата на май. Аз лично чакам с нетърпение концерта на Dropkick Murphys на 5 юни. Препоръчвам! Както и завръщането на Анимационерите на 15 май и представянето на нов материал от Руши на 1 юни – и двете в Терминал 1. Дотогава ви препоръчвам кампанията от Ретро партита в същия клуб – отдавна имахме нужда да разпуснем така – бягайки от предубежденията си и зачитайки най-големите хитове за последните четири-пет десетилетия на изминалия век. Танцувайки! Тези партита се случват вече всеки четвъртък, събират все повече присъстващи, а най-хубавото е, че това няма значение – табутата са разбити и всички, колкото и да са на брой, се забавляват без предразсъдъци и заразяват с настроение. Струва си да опитате!

Къде отиваш след това интервю?

Никъде. ☺ В Терминал 1 съм и ще остана тук за Ретро партито довечера, на което лично ще пускам музика.

*Повече за събитието можеш да научиш тук

Автор и фотограф: Цветана Бонева

Multi Culti Пловдив

Multi Culti и SoGood те канят на средиземноморска кухня през април в Пловдив

Прекрасното море, яркото слънце и наситените цветове на пейзажа, превърщат Средиземноморието в любима дестинация, а храната от региона в истинско кулинарно
преживавяне! От Испания до Ливан, през гръцките острови, Малта, Кипър към Мароко и Египет – всяка кухня е уникална сама по себе си! А това, което ги обединява, въпреки различията, е високото качество, свежестта и сезонността на продуктите, както и запазването на традиционните за региона рецепти!

„Кога какво да опитаме?“ е новата съвместна инициатива на Multi Culti и SoGood. Всеки месец ще ни отвеждат към различна дестинация, представяйки типичната за региона храна, съобразена със сезонните за България продукти.

Multi Culti Пловдив

През април се отправяме на Средиземноморски круиз. Потегляме от Испания с порция пататас бравас и шафраново алиоли. Достигаме до мароканския бряг за хрупкави бухти с тиквички, поляти с пикатен сос чермула, поглеждайки към Ливан за кремообразна порция лабне със зехтин и пресен хляб. Не след дълго, сити, но жадуващи за още, оставяме вегетарианците в Египет да вкусват улична храна, а месоядните препращаме към Гърция за ароматно младо агнешо и свежа пролетна салата. Раздялата е само временна, защото десертът ни събира отново в Египет…

Можеш да се насладиш на гастрономическото пътешествие този уикенд 20 и 21 Април 2019 г. в гастро бар Multi Culti, гр. Пловдив на ул. Абаджийска 6 А.

Accept

ACCEPT & Orchestra – тази пролет в Пловдив

Една от най-обичаните в световен мащаб немски банди Accept ще разтресе Античния театър в Пловдив на 18 Май с уникално шоу. Ще чуем както любимите на няколко поколения метъл класики като Metal Heart, Princess of The Dawn, така и класически произведения като 40-та симфония на Моцарт.

Интересът към събитието е огромен и организаторите от BGTSC пуснаха и втора допълнителна дата – 19.05.2019 г. Очакват ни два специални концерта със симфоничния оркестър на Пловдивската опера, които ще бъдат заснети за предстоящо DVD на бандата.

Accept Билети и за двете дати са в продажба онлайн в мрежата на Eventim, както и на следните локации: София – билетна каса на EVENTIM на ул.“6-ти септември“, София – Билетен Център НДК, Пловдив – билетна каса пред общината, Варна – Дворец на културата и спорта, Бензиностанции OMV, Technopolis, Български пощи, Orange, Usit Colours, магазини „На Тъмно“, Office 1 Superstore.

 

 

Лисабон е на Стефани и Стефани е на Лисабон

Викаме слънцето да ни дойде на гости с един кадър, който ни връща пролетта. Лисабон днес е на Стефани и Стефани е на Лисабон, защото са красиви, топли и вдъхновяващи… 

Повече за BagdooR: BagdooR е проект, вдъхновен от градската култура. Той е спонтанен и очарователен, а негови създателки са Биляна Валентинова и Рене Генадиева. Очаквайте BagdooR в Лицата на Града всеки вторник!