Latest Posts

Шестте места в града, в които можеш да пиеш истинско кафe

Не можем да скрием любовта ни към Негово Величество Кафето, а и нямаме намерение! Признаваме си, че сме пристрастени към кофеина и не пропускаме дневната доза от него. Ето защо, тъкмо в месеца на любовта, решихме да ти покажем нашата селекция на местата в града, в които можеш да си подариш истинско кафе изживяване…

Starbucks® кафетериите са наша любима кафе спирка. Любопитен факт, за който не предполагахме е, че експертите им пътуват до фермите за кафе в Латинска Америка, Африка и Азия, за да изберат най-добрите кафе зърна от сорта Арабика, и подчертават богатите им вкусове и аромати чрез специалното изпичане – Starbucks® roast. Развълнувани сме да ти споделим, че ново еспресо се присъедини към постоянното меню на веригата – новият Starbucks Blonde Roast. С по-мек вкус, но зареждащо с максимално енергия. Наслади се любимата Starbucks® напитка в която и да е от локациите на веригата в страната. Виж ги по градове тук.

 

В мястото за кафе DABOV Specialty Coffee ни води желанието да открием  “нашето” кафе сред многото специални кафета, които предлагат. Онова кафе, което усмихва деня ни и го изпълва с уханни аромати и пристрастяващи вкусове от далечни, мистични земи. Марката DABOV Specialty Coffee е гаранция, че пием едно от най-добрите кафета в света. Виж къде можеш да се насладиш на кафе селекцията на Dabov ето тук. А когато си тръгнеш, то ще е само до следващия път, когато се върнеш, за да опиташ и вземеш с теб друг вкус и друг аромат от все така специално кафе.

 

Следващoто кафе кътче, на което ще се отдадем, е West Café. Кафетериите от веригата в града под тепетата са без излишна претенция, но с отношение към детайла. Заявяват баланс между личното отношение и масовата продукция. West напитките от менюто са разнообразни – от еспресо през Тофечино, до Нутичино и Flat White кафе. В West Café ще се насладиш на истинско Julius Meinl кафе и вкусни сладкиши. Атмосферата е спокойна и ни напомня на типично виенско кафене, не само заради столовете „Тонет“. Имат нов обект в Plovdiv Plaza Mall, а можеш да ги откриеш също и на бул. Пещерско шосе № 38, гр. Пловдив.

 

Правим бягство далеч от шума и центъра на Пловдив, от пълните графици и вечното бързане. Спираме се и посядаме в Кафе-книжарница Доброта. Прекрасно място, в което можеш не само да си изпиеш кафето, да похапнеш сладко изкушение, но и да се отдадеш на любима книга. Уютно местенце, подходящо за социализиране и сладки приказки, съзерцаване на булеварда през панорамните прозорци и усамотение. А кафето, което предлагат е най-старият бранд в Европa… брандът, който вдъхновява поетите от 1862 г. Така, че подарете си такава терапия, адресът е гр. Пловдив, бул. Александър Стамболийски.

 

2 Giraffes espresso bar е разкошен кафе-бар на ул. Алабин 33 в гр. София. Ухание на кафе и френски кроасани ни замайва още с влизането, а селекцията им от кафета е невъобразимо богата – от френска преса и V60 до Флет Уайт и еспресо 100% Aрабика. Дори италианци, вкусили от кафето в 2 Giraffes, казват, че им напомня за родната Италия. Със стилен, красив интериор и любезен, приятелски настроен персонал, мястото предразполага за благотворен релакс когато си сам или с приятели и колеги. А докато се наслаждаваш на ароматното кафе, имаш възможност и да доработиш нещо извън офиса (имат отличен wi-fi), или пък просто да наблюдаваш забързаните минувачи и потракващия от време на време минаващ трамвай.

 

Време е за заслужена следобедна кафе пауза. Отбиваме се в едно от местата на веригата ONDA coffee break. Баристата с любов ни прави кафе със смлени на момента кафе зърна Caffe Diemme – един от най-старите италиански брандове за производство на печено кафе. В Onda използват бленд от 5 вида кафе Арабика, обработени чрез ферментация, което е гаранция за сладък и плътен вкус. Еспресото е в оригиналния му вид: в обем от 30 мл. Това осигурява напитка, богата на етерични леки и тежки масла, както и на достатъчна доза кофеин. Приготвянето на кафе тук е превърнато в малък ритуал, а ние имаме нужда от това след лудия натоварен ден.

 

 

Автор: Мариета Илиева

Снимка на корица: Момчил Николов

 

В събота с книга: „Майко мила“, „Стигнахме ли вече?“ – цяла книга със семейни пътешествия

Уикендът идва, ваканцията – също, и вие, родители на Република България, за пореден път не знаете къде да заведете децата.  Е, фуриите от „Майко мила!” са тук, за да ви улеснят в задачата с цяла книга със семейни пътешествия, съвети, конкретни дестинации, легенди и истории за децата ви.

„Стигнахме ли вече?” ще ви разведе из прекрасни места, ще ви разкаже къде се яде най-вкусно, къде да отседнете за нощувка. Всичко това –  съобразено както с бюджета ви, така и с удобствата и разнообразието, от които се нуждаете. С типичното си чувство за хумор Елисавета и Красимира ще ви убедят, че има и по-лоши неща от това да пътувате с деца. А понякога тази дейност е дори приятна и завършва без пожари, опърлени вежди, загубени хлапетии и празни джобове.

За да не помислите, че ви лъжат – изданието на „Стигнахме ли вече?” съдържа над 170 цветни фотографии, които доказват, че и двете са се измъкнали живи и щастливи от посочените дестинации. И понеже едно море не стига, с двете щури авторки ще прекосите България, но ще отскочите и до Сърбия, Македония, Гърция и Румъния.  Внимание, ако следвате инструкциите, ще се качите в колата хапнали, разходили се и предоволни (в най-добрата ситуация – без да забравите детето някъде) и ще поемете към дома… за да чуете отново въпроса „Стигнахме ли вече?” Пригответе личните карти, паспортите на децата и декларациите за извеждането на същите тия деца, ако случайно сте разведен родител, и потегляйте. Само проверете дали сте взели една много важна книга.

Приятен път!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Jasmine Gastro Bar и „Лицата на града“ те канят на специален брънч тази неделя – 17 февруари

Решихме да направим нещо различно и се гмурнахме през глава в едно усмихнато събитие, което има за цел да раздвижи задрямалата неделя. На 17 февруари – точно след един ден – те каним да се присъединиш към нас и да хапнем вкусно в едно от най-любимите ни места в града – Jasmine Gastro Bar. Не забравяй да потвърдиш присъствието си в събитието на брънча във facebook, защото те очакват интересни изненади… 

Отворен пай с говеждо мляно месо Black Angus и хрупкав бекон

Зимата все още не си е отишла, затова и се отдаваме на калорични изкушения, които по принцип избягваме, но пък са толкова вкусни, че си заслужава! Днес приготвяме отворен пай с говеждо мляно месо Black Angus и хрупкав бекон за завършек, който прави печивото още по-завладяващо. Рецептата е съвсем лесна, не бихме казали, че отнема време и въртене в кухнята, и ти можеш да си я направиш съвсем бързо вкъщи. Как? Виж тук… 

Всичко, което ти трябва, е:

  • 500 гр.  100% Говеждо мляно месо USA Nebraska Black Angus 
  • около 300 гр. сурово-пушен бекон 
  • 1 глава червен или бял лук
  • 3 скилидки чесън
  • 2-3 гъби Кладница (може да използвате и друг вид, но тези се доближават най-много до вкуса на месото и наистина се разтапят в устата)
  • 1 консерва домати на кубчета
  • черен пипер на вкус
  • малко лют пипер за аромат
  • сол на вкус
  • телешки бульон
  • 50 мл. червено вино
  • пресен босилек
  • 1 яйце за намазване

За тестото (за 2 пая):

  • 1 пакет пшенично брашно
  • 1 пакетче суха мая
  • щипка сол
  • 2 лъжици зехтин
  • малко царевично брашно за поръсване и разточване
  • вода

Какво направихме ние?

Започваме с направата на тестото, което не е стандартно за пай, защото в него има мая, но така става по-меко и определено това ни харесва. Някой друг път ще ти покажем как да си направиш класическо тесто за класически пай, но сега се отдаваме на друг вид занимания. Пресяваме пшеничното брашно, след което слагаме предварително разтворената в хладка вода суха мая, заедно със солта към него. Добавяме зехтина. Омесваме и оставяме да втаса под кърпа. Когато тестото удвои 2 пъти обема си, значи е готово, а ние имаме достатъчно време да го изчакаме, тъй като се захващаме с плънката.

Започваме от ароматния бекон. Заделяме си 4 ленти за отворената част на пая, които да използваме след това, а останалата част нарязваме и поставяме в студен тиган, включваме котлона и ще забележим, че беконът ще започне да пуска мазнина, която е абсолютно течно злато. Точно тази мазнина ще използваме за запържване на лука и мляното месо. След като беконът се е запържил, добавяме лука, бъркаме, докато стане златист, след което прибавяме скилидките чесън, мляното месо и нарязаната Кладница. Запържваме и слагаме подправките – черен пипер, сол, лют пипер, след което доливаме с телешкия бульон и виното. Най-накрая слагаме и доматите. Оставяме да къкри, докато сместа се редуцира. Най-накрая прибавяме листата пресен босилек. Слагаме ги цели и то с размах. Оставяме сместа да се охлади и се захващаме с тестото. Разточваме половината от него върху поръсен с царевично брашно плот (царевичното брашно ще направи пая ни по-хрупкав) . Пренасяме го в намазнена тавичка, съвсем внимателно, за да не го разкъсаме. Важно е тестото да не е прекалено тънко, за да може да понесе плънката. В центъра разпределяме от плънката и завиваме така, че по средата да остане дупка, която запълваме с лентите бекон. Намазваме пая с разбитото яйце. Печем на предварително загрята на 180 градуса фурна. Bon Appetit!

Автор и снимки: Цветана Бонева

15 години любов по италиански  

В деня на влюбените Ви представяме едно интервю с  най-обичаното италианско семейство у нас. Той е бил част от журито на „Master Chef”, има два ресторанта, а отскоро води и рубриката „Животът е прекрасен“ в предаването „Преди обед“ по БТВ. Най-голямото му хоби обаче е музиката. Тя, неговата половинка, на първо място е майка на прекрасни близнаци, след това е основен двигател на ресторантския им бизнес и накрая е една прекрасна жена, както той сам я определя. Каним Ви в света на Лео и Лучия, които ни разказват за силата на тяхната връзка, за това какво е да си с някой цели 15 години, за техните деца и за домашния им любимец Шаки. Вярваме в истинската любов и затова решихме точно днес да Ви почерпим с доза италианска страст.

 Помните ли първата си среща? Кога и къде беше?

Лео: Първата ни среща беше през юни месец в Анкона, Италия. Бяхме там заедно с моята група, имахме участие. След концерта решихме да отидем на черно парти и там забелязах Лучия, която танцуваше с нейната хип-хоп група. Тогава разбрах, че искам да я познавам и отидох да я заговоря. Помня, че изобщо не ѝ направих впечатление. Обаче съдбата си знае работата и на следващия ден се засякохме случайно в един плажен бар, в който бях диджей, а тя – просто клиент.

Кога разбрахте, че сте един за друг и ще създадете семейство?

Лучи: Същото лято.

Лео: Не ни беше лесно, защото тя тъкмо се отърсваше от сериозна връзка, а аз бях просто отдушник и приятел, който й помагаше да излезе от кризата. Но тогава осъзнах, че не мога да й бъда просто приятел. И спряхме да се виждаме.

Лучи: И тогава разбрах, че не искам да го губя и отново се събрахме, вече като двойка.

Какво означава за вас любовта?

За нас любовта означава нещо наистина много силно и истинско. Тази година правим 15 години, откакто сме заедно. Никога не сме се карали и не сме имали тежки моменти във връзката. Просто някак си паснахме и най-важното: любовта продължава да я има!

Децата импулсивно ли дойдоха или бяха планирани?

Бяха планирани. Вече бяхме решили, че искаме да имаме деца. В началото имахме трудности и се наложи да отидем на лекар, за да проверим дали нямаме проблеми и защо не се получават нещата. В болницата ни казаха, че всичко е наред и трябва да имаме търпение. С повече релакс и почивка щели да станат нещата, причината била в това, че сме постоянно под стрес и работим много. Тогава заминахме на дълга почивка в Щатите и там успяхме да създадем Мати и Нико.

Какво се промени, откакто имате децата?

Всичко се е променило, откакто ги имаме, защото разбрахме, че това е мисията на живота ни. Без тях нищо нямаше да е същото. Мислим, че всеки един човек трябва да знае, че това е най-голямото щастие и дар от живота. Те са ни всичко!

Как бихте описали Мати и Николо? Какви деца са те?

Лучи: Те са просто деца. Но имаме късмет, че единият прилича на баща си, а другият – на мен.

Лео: Този който прилича на мен, е по-отворен към хората, по-комуникативен и обича много джънк фуд –  като баща си.

Лучи: А другият е по-сериозен и самостоятелен и естествено се храни по-здравословно – като мен.

Лео: И двамата са симпатични, разбира се, това са го взели от мен! (Смее се.)

Имате още един член на смейството – кучето. Къде го намерихте и как се разбират с децата?

Да, така е! Имаме още един член на семейството, казва се Шаки и е на цели 12 – 13 години. Наистина много го обичаме. От малък е с нас. Той беше бездомно куче и го осиновихме от един приют. Много е сладък и мил и постоянно спи. Само, ако се вдига шум, почва да лае, което е естествен инстинкт – тъй като е пазач на дома. Много обича децата и те също го обичат, чак го тормозят. А Мати направо го обожава и постоянно го тероризира,  не пропуска удобен момент да го прегръща и мачка.

Кой готви у дома?

Лео: Вкъщи готвя аз – по принцип. И Лучи, когато се отдаде възможност. Но като цяло ни се случва рядко, защото сме доста заети. Най-често си вземаме храна от ресторанта.

Лучи: Определено Лео е готвачът, аз не обичам много да готвя. Когато децата ме помолят за закуска – да им направя палачинки, направо ми причернява. Не знам защо, но не ми се получават въобще. (Смее се.) Горките ни деца, добре че не ми се сърдят!

А кой от двама Ви е по строгият родител?

Лео: Най-строга вкъщи е Лучия. Аз лично се радвам, че е така, защото тя ми помага да се чувствам по-стабилен. Тя винаги знае какво, кога и къде трябва да се направи с дадено нещо. Просто ми е повече от опора.

Често пътувате. Къде обичате да ходите най-много?

Да, често пътуваме и наистина обичаме да го правим. Най-интересните места, на които сме били, обикновено са топли дестинации. Обичаме много морето и слънцето, а още повече обичаме да пътуваме, когато тук е зима. Откакто сме с деца, гледаме там, където отиваме, да има специализиран клуб за деца, за до може да ни остане малко време и за нас, но в същото време се стараем и децата да са до нас, да съпреживяваме нещата. За тази година още нищо не сме планирали, но и това ще стане.

Подготвени ли сте за 14 февруари?

Да, подготвени сме, но ако някой си мисли, че ще празнуваме, не е така. Подготвени сме за работа, защото 14 февруари е един от дните, в които имаме най-много работа. Трябва всичко да е прецизно и да има специално внимание за нашите гости, понеже това е важен празник за тях. Празник не само на любовта, но и на хубавото вино.

Лео, какво обичаш в Лучия?

Лучия е перфектната майка и жена! Изключително работлива, разбрана и интелигентна. Харесвам всичко в нея. Тя е не само мой партньор, жена, интимна половинка, приятел, тя е нещо повече от всички тези неща, взети заедно. Винаги знае от какво имам нужда – в точния момент. Няма такива думи, с които да опиша обичта си към нея.

Лучи, какво обичаш в Лео?

Влюбих се в него заради чувството му за хумор. Толкова много съм се смяла с него и още е така. Знам, че животът му не е бил лесен и е преживял доста тежки моменти, но усмивката никога не е слизала от лицето му. Има чиста душа, радва се на успеха на другите и винаги гледа да помага на близките и семейството, без да очаква нещо в замяна.

И все пак да не забравяме, че е много красив. Дори след 15 години продължава да е същият активен мъж, скромен но с много мечти, което го кара да работи много върху себе си. И не на последно място – той е страхотен баща!

Семейството е…?

Нещо, което ти дава много сила. Хората, които са цял живот с теб. Всичко!

Автор: Мариана Станчева

Фотограф: Цветана Бонева

Кой прибира сутрин звездите от небето на Димо

Той е артист, който знае как да ни изстреля в самия център на галактиката си. Днес с Димо от P.I.F. ще говорим не само за музика, защото ще ни разкаже за своя моноспектакъл „Кой прибира сутрин звездите?“, който ни развълнува дори и със самото си име. Ще ти споделим, че можеш да гледаш представлението на голяма сцена в Театър „Азарян“  на 27 февруари, а ние ще разпитаме Димо за останалото…

Здравей, Димо! Как се роди идеята за представлението?

През последните 20 години с режисьора Мария Банова и сценариста Здрава Каменова работим изключително много за куклен театър. Не искам да звуча нескромно, но музиката на 80% от представленията за деца в България е моя. Мария и Здрава, с които сме близки още от НАТФИЗ, периодично ме „навиваха“ да направя нещо със себе си като актьор извън музиката на P.I.F. Седнахме с Мария да нахвърляме идеи за пърфоманс на база на песните на бандата и импресия, рисуване с пясък върху светеща маса. Стигнахме до извода, че трябва да има и текст. Обадихме се на Здрава Каменова и тя написа шест монолога, в които може да се преоткрие всеки зрител, независимо дали е стругар, хлебар или музикант. Спектакълът е представен като моя изповед, но това би могло да бъде историята на всеки нормален човек и отношението му към любовта, самотата, призванието му, семейството като център, бащинството.

 Разкажи ни повече за него…

На сцената ще видите репетиционната на група P.I.F. И всъщност аз закъснявам за тази репетиция, и осъзнавам, че липсва четвъртата стена в помещението, че има публика в залата. Но останалите музиканти си нямат идея, че са наблюдавани. И тук се случват монолозите, всеки от които смислово завършва с песен.

 Знаем, че постановката е разделена от 6 монолога, вярваш ли в символиката на числото 6? Свързано ли е по някакъв начин то с живота ти?

Не съм суеверен. Не схващам смисъла, който някои хора влагат в цифрите. За мен те не предопределят нищо, освен реда ти на опашка някъде. Ако разбирах толкова много от числа, щях да съм по-бизнес ориентиран като творец, но не  би (смее се).

Кое те промени през годините?

Раждането на дъщеря ми. Уроците, които получавам в общуването с нея. Жена ми. Загубата на любими хора, за които до последно си вярвал, че ще преборят демона си, но онзи отгоре е имал друг план за тях.

 Музиката на група P.I.F. ще бъде част от постановката, но какво различно ти дава актьорската игра от професията на музикант?

Никога не съм делил двете неща, музиката на P.I.F. и актьорската игра. И двете са сцена, на която представяш нещо, което ти си направил. Монолозите са написани на базата на песните, които съм създал през годините.  

 „Кой прибира сутрин звездите?“ в небето на Димо?

Ще ти отговоря с намигване. Сега, преди премиерата в „Азарян“, помолихме родители да запишат клипчета, в които децата им казват: „Кой прибира сутрин звездите?“. Едно от децата видимо се опитваше да се измъкне от тази задача и докато катереше някаква люлка, подхвърли на майка си: „Аз“. Чисто и простичко: „Аз“.

*А повече за концерта на P.I.F.  – „Малък концерт за големи влюбени и техните деца“ на 14 февруари в Литературен клуб „Перото“ научи тук

Автор: Цветана Бонева

Снимки: Адриана Янкулова и Цветана Бонева

 

 

Цвети и вратата с бръшляна

Бръшлянът ни е много любим! Обичаме да „къпем“ погледа си в дълбокото му зелено и да го откриваме из улиците на града. Тази бръшлянена врата открихме в самото сърце на София в един дъждовен зимен ден с Цвети…

Повече за BagdooR: BagdooR е проект, вдъхновен от градската култура. Той е спонтанен и очарователен, а негови създателки са Биляна Валентинова и Рене Генадиева. Очаквайте BagdooR в Лицата на Града всеки вторник!

Снимка: Божидар Стоичков

Явор Велчев – Яви

   Мнозина от Вас най-вероятно го познават от група „Каффе“ , а други са го срещали в „Гласът на България“. Едно е сигурно – музиката му е в кръвта и това е начинът, по който съществува. Какво ни разказа за себе си можете да прочетете в редовете по-долу.

Здравей! Как започва един твой ден?

Здравей!

Почти всеки мой ден започва с гледане към планината, с време за осъзнатост и вътрешна хармонизация, упражнения за тялото и …кафе!!! ☺

От кога се занимаваш с музика?

Занимавам се с музика от петгодишен. Първоначално ме записаха на детски хор, после на уроци по класическа китара и скоро след това започнах да свиря и пея в групи.

Кои са изпълнителите, които са ти повлияли да се изградиш като музикант?

Laurin Hill винаги изплува първо в съзнанието ми. За мен това е най-истинната дама в соула, притежаваща тази безпогрешна неподправеност, която ти шепне: “Корен, автентичност, raw chocolate…“

“TАКЕ 6” са отпечатали десетилетия музика върху слуховите ми възприятия, което ме направи отворен и любопитен към госпъла и акапелата. “Boyz II Men” – също, в по-модерната r’n’b версия на тази култура.

Paco De Lucia е човекът, който освен гениалност, излъчва толкова мъдрост, че ми се иска да се гмурна в окена от музикална космичност. Може би винаги съм го възприемал като тип Father Figure. Обичам да гледам документални филми за него.

D’Аngelo е музикантът, който ме убеди, че съществуват алтернативи на гения Prince. За мен той прави една от “най-черните” музики, особено в по-ранните си албуми с “Questlove” и докато Spanky Alford беше жив.  

Frank Zappa ме накара да разбера, че музиката може да е шарена като виенско колело, сладко-резлива като розово шампанско и луда като мъжки хор в психиатрична клиника.

Freddie Mercury за мен е звездата свръхгигант, граничещ с извънземното. Много плаках, когато си отиде. 

Billie Currington и Josh Kelly са “Contemporary Country” музиканти, които стрелят право в сърцето и са ме карали да изтърквам слушалките от слушане. Dave Barnes и Josh Kelly са им нещо като “братовчеди” във фонотеката ми. 

Bjork е Тъмната Кралица, която ме потапя в урагана на меланхолията – мога да пропадам в музиката ѝ бездънно. “Homogenic” според мен е един от най-въздействащите албуми в електронната музика, правени някога.

Richard Bona слушам, когато искам да ми е плажно, макар и дума да не разбирам от камерунския му език.

От всички изброени по-горе John Mayer е пристрастяващото вещество, което не ме оставя на мира през последните 10-15 години. Почна се с един “Belief” и се стигна до многочасова зависимост. Highly addictive…

Какво те вдъхновява?

Честността.

Истинският интерес съм някой. Продиктуван от желанието да разберем наистина как се чувства. А не от подсъзнателното търсене на облага, резултат или внимание.

Способността да слушаме.

Експериментаторството и непредвидимостта.

Бил си част от група „Каффе“ и „Indigo Kids“. Какво ще ни разкажеш за този период от живота ти?

Участването ми в банди ме е обогатявало толкова, колкото и ме е натоварвало. Групата е като семейство. Ако не сте създадени един за друг или не ви крепят много сериозни общи интереси, може да си скъсате нервите.  Това, което остава във времето, е ценно – написах мелодията на “Вместо мен” още преди Орлин да влезе в “Каффе” и Любо да напише текста и парчето стана супер хит. “Indigo Kids” също са изсвирили много красиви неща.  

Какво ти донесе форматът „Гласът на България“?

Доста безсъние, борбеност и разбирането, че въпреки, че ходовете на медийната индустрия са неумолими и следват строги правила, понякога могат да са абсолютно непредвидими. Запознах се с много ценни хора, екипите бяха супер професионални и с някои от тези хора работя в момента.

С какво се занимаваш извън музиката?

Изучавам Вселената – галактиките, съзвездията, кафявите джуджета, черните дупки, взаимодействието помежду им. Поведението на космическите обекти е толкова сходно с човешкото – привличат се, отблъскват се, избухват, сформират групи, обикалят едни около други. Магия на безкрайността.

Какво ново предстои?

Никой не знае. Всичко е непредвидимо. И слава Богу! Обърнете внимание на текста на Feel на Robbie Williams: “I sit and talk to God and he just laughs at my plans”. Иначе издадох сингъл на български и английски, наречен “Безброй Луни”, снимах клипове и по двете версии. Написах коледно парче с Веси Бонева за Асоциация за подкрепа на децата, наречено “Любими неща”. Заминавам за Дрезден при един от любимите ми музиканти и приятели Константин Свещаров – пет дни ще творим в студиото му.

Къде можем да те слушаме?

На места, където се уважава акустичната музика – най-лесно е да следите facebook страницата ми: www.facebook.com/yavimusic .

Автор: Мариана Станчева

Снимки: Личен архив

Метрополис с официално изявление за четиримата супер герои от Хироус Тотал 1.0

На вниманието на всички техно единици! Междугалактическата организация Метрополис призовава целия отряд да се яви на служба! Кодово име на мисията – Хироус Тотал 1.0! Конгресът ще се проведе на 16.02 от 22:00ч, при отворени врати на Интер Експо Център, София! Повод за повиквателната е встъпването в длъжност на четирима герои, доказали се като спасители на добрия вкус на музикалната Галактика! Повече информация за героите и техните суперсили: Кодово име: Алекс До Произход: Германия Основни характеристики: Силно интровертна личност с многопластов характер, член на редиците на Дистопиан.

Често може да бъде забелязан в Бергхайн, Панорама Бар, Арена Клуб и много други емблематични места в нощен Берлин, както и по целия свят. Отличителни черти: умело компилира различни електронни стилове в сетове, които се характеризират с особена дълбочина и промяна на настроенията. Суперсили: Повелител на музикалните истории, чрез които те въвежда в неговата собствена вселена, която успява да изгради чрез майсторско миксиране на всички електронни подстилове. Кодово име: Ансър Коуд Рикуест Произход: Германия Основни характеристики: Диджей и Продуцент. Член на редиците на Остгут. Често може да бъде видян в Бергхайн, Панорама бар, Берлин; Фабрик, Лондон и множество други клубове и фестивали по целия свят. Отличителни черти: широк музикален спектър с множество релийзи и ремикси за Мънкитаун Рекърдс, Доли Делукс и други. Суперсили: Обединява тежки басови линии с индустриална звукова палитра и ‘Чехови паузи’ в сложна хармония. Кодово име: Джей Кларк Произход: Великобритания Основни характеристики: част от отряда на Клокуъркс. Създател на лейбъла Блекаксън. Често може да бъде видян във Фабрик, Лондон; Бергхайн, Панорама бар, Берлин; Гасхоудер, Амстердам, както и на множество места по целия свят. Отличителни черти: изгражда уникални, динамични приключения, чрез специално подбран плейлист за всяка сцена, на която се изявява.

Работил като графичен дизайнер, което оказва пряко влияние на творческия процес по изграждане на музикалните му сетове. Суперсили: Позитивен работохолик, който инспирира множество млади диджеи. Нова генерация в английското техно като успешно успява да гради кариера както на талантлив артист, така и на брилянтен продуцент. Кодово име: Нур Джабер Произход: Ливан Основни характеристики: Силно музикална личност, която е започнала своето развитие с барабани и бас китара. Член на редиците на Онзенфоут. Често може да бъде видян в Бергхайн, Панорама бар и Трезор в Берлин; Отличителни черти: Макар пристигането ѝ в Берлин да бъде едва през 2010, Нур се е превърнала в една от иконите на нощния живот в града.

Силно харизматична личност, с богат музикален вкус. Суперсили: Множество разнообразни сетове, изградени от широка гама музикални стилове. Дълбоко познаване на основите на музиката, получено в най-добрия музикален колеж – Бъркли. Стилът й не подлежи на никакви ограничения и не познава граници. Доказателство за това е бързо развиващата ѝ се кариера, която я прави особено желан артист навсякъде по света. Към Гала Вечерта ще се включи и добре познатият на всички техно единици постоянен отряд на Метрополис. Ще ви очакваме точно в 22:00ч, в Интер Експо Център, на 16.02. Край на съобщението!

Живот отвъд границите с Мони Демиров

   Той е от хората, които са имали възможността да се докоснат до различни култури и професии, бори се за мечтите си и се цели все по нависоко, за да преоткрие себе си. Интересен, работлив и амбициозен, така бихме го определили, а докъде стигат трудът и усилията на едно момче, родено в България и израснало отвъд границите, може да се убедите сами. Представяме ви Мони Демиров – момчето с големите мечти.

Здравей, Мони, откога живееш в Америка и какво те накара да заминеш?

За първи път посетих Америка, когато бях на 18, но за да отговоря на този въпрос, трябва първо да разкажа как реших да замина за Америка… Когато бях на 17 години, имах възможността да остана в Лондон, който е един от градовете, в които съм израснал, но тогава взех решението да преследвам мечтите си и да се преместя в Ню Йорк, за да се занимавам с нещо, което обичам да правя и ми е призвание. А именно – да се занимавам с актьорско майсторство. Кандидатствах за курс в Нюйоркската филмова академия (New York Film Academy) в Манхатан и след няколко седмици бях приет.

След приключването на курса директорът на академията заедно с главния преподавател по актинг – Бланч Бейкър (Blanche Baker), ми предложиха стипендия, за да остана да уча по-дълго време с тях за следващите учебни години. За мен това беше голяма гордост, че за толкова кратко време аз вече живеех в Ню Йорк и правех това, което винаги съм искал да правя, и последва такава прекрасна възможност за мен, а именно – да продължа да уча в академията със стипендия, осигурена от тях. Освен тази възможност, която ми беше предоставена, в същото това време аз имах много други предложения за развитие.

От малък винаги съм имал някаква привързаност към Азия и точно по същото време имах и шанса да отида и да се развивам като модел, както и да помогна за изграждането на един нов бизнес на моята приятелка Кейт Тшой (Kate Tsui). Така че реших да отида в Азия и в продължение на 2 години аз бях в Хонконг и Китай. Кариерата ми като модел в Азия ми помогна да посетя и други страни, като Филипините и Тайван. По време на един от договорите ми с агенцията в Китай почувствах, че моето време в Азия за този период от живота ми трябваше да приключи и да се върна в Америка, където чувствах, че принадлежа, и исках да продължа да се развивам като артист. Така дойде моментът, в който се върнах в Щатите и останах там до ден днешен. 

С какво се занимаваш в момента? 

В момента съм силно фокусиран в развитието на „Demirov Studios“, свой бизнес, в който работя като фотограф и филммейкър, с проекти по целия свят. В същото време продължавам професионално да се занимавам с работа като актьор и модел.

Кой е най-големият проект, в който си се снимал?

Като бях на 17 години, участвах във филм в Англия, в който главната актриса е Никол Кидман. Беше голяма продукция, в която снимахме много часове. В тази сцена аз танцувах, тъй като от 7-годишен се занимавам и със спортни танци. Филмът се казва „Queen of the desert“.

Кое е най-трудното нещо в твоята професия? 

Според мен трябва да си психологично добре настроен към тялото си! Аз работя с визията си и най-важното нещо, на което съм се научил досега, е това: колкото по-добре се чувстваш отвътре, (толкова по-добре) ще покажеш най-добрата версия във външния си вид.  

Докъде стигат мечтите ти?

Те са безкрайни! За мен е важно да правя това, което удоволетворява моята душа, да правя все повече проекти с артистичния ми талант, които да ме вдъхновяват и развиват като човек. 

А какво те вдъхновява?

Много неща ме вдъхновяват. Най-много се вдъхновявам, когато се себеоткривам. А още повече, преоткривайки себе си – душата ми, ума ми и тялото ми. Обикновено когато медитирам и се свържа с трите (душа, ум, тяло), се вдъхновявам за моята фотография, и дори как да усъвършенствам моята работа пред камерата – като актьор и модел. Пътувайки по света, от малък различните култури, звуци, мелодии, дори и цветовете ми дават шанса да видя обективно живота по по-артистичен начин. 

Как поддържаш формата си?

Чрез йога и фитнес. Аз съм веган, не се храня с животни, нито с храна, която идва от тях. Опитвам се да консумирам продукти от натурален произход, а и да пия много вода, което е много важно за кожата, а тя според мен е важна част от формата. 

България липсва ли ти?

Липсва ми – да, но може би по по-малко различен начин от някой, който е израснал там. По време на детството ми и тийнейджърските ми години България винаги е била място, на което съм ходил за кратка екскурзия, но всеки път нещото, което ме е привързвало към нашата страна, е било семейството ми: баба, дядо, лели, братовчеди, а също и ценните българи приятели, които създадох през последните години.

България ми е много на сърце, за мен е много красива страна, и нямам търпение да посетя места, на които не съм бил още. 

Пожелай си нещо? 

Готово. (Хахаха.:))

Можете да последвате Мони тук.

Автор: Мариана Станчева

Снимки: Личен архив