Бояна е момиче, коeто твърдо знае към какво се стреми и не спира да работи, за да осъществи плановете си. Изключително талантлива, по български нежно красива и с реално очертали се възможности да продължи образованието си извън границите на България, тя наскоро печели стипендия за един в най-добрите институти по актьорско майсторство в САЩ. Но… има краен срок и финансови условия, за да успее да се възползва от тази стипендия.
Разбрахме за нейния проблем и точно затова ви срещаме с Бояна, за да се убедите, че е момиче, което вдъхновява и което заслужава подкрепа. Няма нищо по-радостно от това да видиш как млад човек сбъдва мечтата си! Бояна Авджиева е дъщеря на покойния вече, но незабравим за българския зрител и слушател Александър Авджиев: немалко журналисти и водещи са започнали кариерата си от неговите култови радио и телевизионни предавания: „Хоризонт на вълните на младостта“, „Добро утро“, „Денят започва“, „Навигатор“… Представяме ви я – смела и истинска, такава каквато е: госпожица Авджиева или просто – Бояна.

Здравей, Бояна! Къде те намираме в момента?
У дома, пред компютъра на бюрото, в стаята ми. През прозореца влиза слънчева светлина, а навън е топъл есенен ден.
Разкажи ни, кога започна да се занимаваш с актьорско майсторство?
Започнах от ранна детска възраст, когато родителите ми забелязаха, че много ми харесва да участвам в представленията в детската градина. Записаха ме във вокална формация „Бон-Бон“, а после – и в актьорската школа за деца „Хлапетата“ при Ганета Атанасова-Ганди. Там направих първите си стъпки в актьорството, а с хонорара от първата си работа, която беше реклама на шампоан, си купих кукла Барби. Отказах се за известно време, за да се фокусирам върху училището и танците, но на 16 години отново се върнах към актьорството – този път в Младежка театрална формация „Студията“ и оттогава не съм спирала.
Кои са твои вдъхновители?
Често се чудя как точно да отговоря на този въпрос. Понякога са актьори, на които много се възхищавам, като Невена Коканова, София Лорен, Гари Олдман или великолепната Вивиан Лий, която всички знаем от холивудските класики като „Отнесени от вихъра“, „Трамвай желание“ и още много. Друг път пък получавам вдъхновение от родителите си и от техните родители; гордея се с това, че съм наследница на такива чудесни хора и искам и те да се гордеят с мен. Но най-силно ме вдъхновява професията ми и всичко, с което ме среща тя – и с доброто, и с лошото. Вярвам, че много хора имат мечти, свързани с актьорската професия, вдъхновени от всякакви причини. Но при мен основната е тази, че без актьорството не бих могла да живея пълноценно живота си.

Освен като актриса, в какво друго се изявяваш?
Обичам да пея, макар че нямам амбиции да пробивам в музикалния бранш. По-скоро обичам да си съчинявам песни на китарата за себе си или да пея в мюзикъли и музикални постановки. Същото важи и за танците – дълго време танцувах като дете, по-специално балет и народни танци и за известно време изявите ми на сцена бяха само танцувални, докато не ми се наложи да се откажа от тях, поради здравословни причини. Сега съчетавам танците и пеенето в музикалните проекти, в които имам шанса да участвам. Определено мюзикълът е любимият ми сценичен жанр. Обичам и да пиша, макар че никога досега не съм споделяла или публикувала мой текст, но една от амбициите ми е някога да напиша и продуцирам свой филм или пиеса, когато натрупам повече опит в бранша. Това е крайната цел засега.
Трудно ли беше да влезеш в НАТФИЗ? Какво изучаваше там?
Може би ще прозвучи арогантно, защото много добре знам какъв блян е НАТФИЗ за много млади и вдъхновени актьори и познавам такива, които са кандидатствали години наред, за да влязат. Но при мен не се получи така – влязох сравнително „лесно“, доколкото може да бъде определено „лесно“ преминаването на трите брутално тежки кръга актьорско майсторство за драматичен театър, през които минах. Е, сега не знам как е, но когато аз кандидатствах, определено беше тежко. На първи кръг стоях встрани в ъгъла и думица не обелвах на никого, защото беше пълно с безброй надъхани, натопорчени и шумни кандитати, за които бе еднакво важно да покажат актьорските си заложби, както пред изпитната комисия, така и пред останалите кандидати в коридорите и чакалните. Трудно го издържах. На втори кръг всяко едно момиче преди мен слизаше от сцената разплакано, а на трети кръг бях толкова изтощена и натоварена от цялото безумие, че не ме интересуваше кой знае колко дали съм вътре или не. Е, щом излязоха резултатите, видях, че съм приета. През годините научих много в НАТФИЗ и не само от часовете. Актьорският бранш преди всичко е бизнес, макар и отстрани да изглежда като жертва в името на изкуството, затова малцина могат да оцелеят в този високо конкурентен бизнес. Основното нещо, на което се научих в НАТФИЗ, е издръжливост и търпение. И на допълнителните умения, придобити отделно от тези в часовете по актьорско майсторство. Имахме часове по сценична реч, акробатика, въздушна акробатика, бойни техники, вокал, балет, народни танци, джаз танци, танцова акробатика, фехтовка, модерен балет, пиано и какво ли още не. Всеки божи ден, от сутрин до вечер, седем дни в седмицата. Много хора не си дават сметка колко време, търпение и усилия се инвестират в тази професия, защото те виждат само крайния резултат, който, ако е добър, по всяка вероятност е изпълнен с лекота. И именно това е задачата на актьора – да го направи да изглежда толкова лесно, че човекът от публиката да си каже „Това и аз го мога!“ и да се вдъхнови. Истината обаче е, че зад това майсторство има много, много труд, компромиси и репетиции.

Знаем, че си се записала за кастинг, който си спечелила? Не е лесно да бъдеш първа сред 16-те подбрани кандидати. Какво е чувството?
Да, кандидатствах за петседмичния уъркшоп на Института за театър и кино „Лий Страсбърг“, който се проведе в София през това лято с монолог на английски от един от любимите ми филми. В него участват Уинона Райдър и Анджелина Джоли и на български заглавието му е „Луди години“. Бях изключително щастлива, че изобщо имах шанс да бъда сред 16-те избрани участници. Дори когато кандидатствах, не знаех, че ще има такава награда – едногодишна стипендия за обучение в Института в Лос Анджелис. Когато разбрах, че са решили да я дадат на мен, останах без думи. Имах някакво предчуствие, че животът ми може би ще претърпи промяна вследствие на тозиуъркшоп, но не смеех да вярвам, че наистина ще се случи. От 16-годишна си мечтая да имам шанса да отида в Холивуд и да мина през обучението на Лий Страсбърг, през което и самата Анджелина Джоли е минала като млада актриса. Именно затова и избрах да кандидатствам за уъркшопа с нейния монолог от „Луди години“. Не е ли интересно как понякога нещата се навързват точно по такъв един начин?
Разкажи ни за стипендията на Института “Лий Страсбърг” в Холивуд, която спечели. Кои артисти са завършили там и какви възможности ти дава това обучение?
Стипендията се дава на актьор, участвал в международен уъркшоп на Института и тъй като досега такъв не се епровеждал в толкова голям мащаб, аз съм първият получател на тази конкретна стипендия. В допълнение към това, поне така разбрах, съм и първият български артист изобщо, който има възможност да се обучава в Института с пълна стипендия и това е голяма отговорност за мен. Немалко българи са се обучавали в Института, в това число и Кристина Верославова, българска актриса и модел, която е главният организатор на този уъркшоп и на която съм безкрайно благодарна за възможността. Това, което тя успя да постигне, не се е случвало досега в България. Имахме шанса да работим в дълбочина по метода на Лий Страсбърг с преподавател от Института – Пол Ръш – цели пет седмици, също и да имаме среща с един от най-успешните кастинг режисьори в Холивуд – Томас Съливан, който е един от кастинг режисьорите на филма „Зелената книга“, спечелил Оскар. Той пък ни разкри тънкостите в явяването на кастинг в Холивуд и по-специално как се прави видео-кастинг (selftape) – метод, който нашумя изключително много по време на пандемията (поради невъзможността да се пътува) и който отваря вратите за още повече актьори от Европа и света, дори и да не живеят в Калифорния, Ню Йорк или Лондон. Но черешката на тортата бе възможността да имаме мастърклас с Дейвид Страсбърг – директор на Института и син на самия Лий Страсбърг. Шансът да разговаряме с наследника на един от най-легендарните учители и актьори в Холивуд, да слушаме историите, които ни разказваше за актьори от ранга на Мерилин Монро и Ал Пачино, за това как са се обучавали на същите техники, на които в момента обучаваха и самите нас, беше наистина безценно изживяване. Наскоро излезе филм за Мерилин, в който имаше кратка сцена, където тя изпълняваше актьорско упражнение, подобно на онези, които и ние изпълнявахме в курса. Изключително любопитно ми бе да го видя, защото досега не ми бе минавало през ума, че съм се докоснала до същата школа, през която са минали актьори като самата нея, Джеймс Дийн, Робърт де Ниро, Анджелина Джоли, Ал Пачино, Джейн Фонда, Пол Нюман и още много големи имена на световното кино. Въпреки че още от 16-годишна се занимавам по-осъзнато с актьорско майсторство и през годините са ме обучавали много учители и по различни актьорски методи, през които са минали немалко актьори като мен… Този факт ме изпълва согромно вълнение за това, което ме очаква, за ценния опит, който ще имам възможност да добия.
Какво ти е нужно, за да заминеш?
Стипендията покрива всички такси за обучението ми, но тъй като ще живея в Лос Анджелис със студентска виза, щатските изисквания са доста строги. Тъй като студентската виза не дава право да работя, за да се издържам, имиграционните власти са поставили условието, че трябва да имам минимум от 20,000 долара, за да издадт студентската ми виза. Това е изискване, което ги прави сигурни, че ще живея на територията на САЩ в рамките на една година, колкото трае обучението ми, без да ми се налага да работя нелегално, за да се издържам. За съжаление не разполагам с тази сума и тъй като срокът на стипендията ми изтича през юли 2023, нямам много време, за да я събера. Надявам се да успея да замина за пролетния семестър през март, защото след това ще е късно.
Затова отворих страница за дарения:
https://gogetfunding.com/support-my-study-at-the-lee-strasberg-theatre-f
ilm-institute-in-la/
И отделно приемам дарения и по банкова сметка:
IBAN: BG88STSA93000029220629
BIC: STSABGSF
Валута: USD
Банка ДСК ЕАД
Бояна Александрова Авджиева
Търся спонсорство от фондации и фирми, които биха могли да помогнат, и, разбира се, възможност за участие в проекти, от които да спестя или заработя средствата.
Засега вървим много добре, защото с радост мога да кажа, че половината сума е събрана! Изключително трогната съм от подкрепата, помощта и вдъхновението, което получавам от толкова много хора напоследък! Не съм и очаквала, че историята ми ще грабне вниманието на толкова добри души, които искрено се радват за мен и виждат в мечтата ми смисъл! Аз вярвам с цялото си сърце, че този шанс, който получавам, е само един от многото предстоящи, които ще се отворят и за още много амбициозни и смели български таланти и се надявам това да е само началото.

За какво друго мечтаеш?
За себе си и семейството си мечтая най-вече за здраве и спокойствие. Мечтая и за любов, която да не е „белязана от посредствеността“, както обичам да казвам. Мечтая да работя на интернационално равнище, да мога да разказвам както моята история, така и тази на България, която много обичам, да мога да се превъплъщавам в много роли от всякакви епохи и националности, които да донесат частичка вдъхновение на всеки, който се припознае в тях. Ако успея да го направя, значи съм си свършила работата. А за всички нас силно мечтая да настъпи едно ново време. Време, в което не търсим под вола теле, за да обезличим успехите на своите братя, ами напротив – да им помагаме, да ги подхранваме с надежда и опора. Защото така неминуемо, ще се крепим взаимно и няма да имаме нужда „някойда дойде да ни оправи“, а напротив – сами ще бъдем способни да се справим с предизвикателствата.

Снимки: Адриана Янкулова и Йордан Симеонов