Автор на музиката на песента „Чужди тела“ е Благослав Анастасов, фронтмен на рок бандата „Hayes & Y“, който живее и работи в Манчестър. Аранжиментът е дело на Благо, Стенли и музиканта Светлин Къслев. Въздействащият текст е написан от Любо Киров. В „Чужди тела“ с вокали се включва и един много специален гост за Стенли: 17-годишната му дъщеря Никол. „Чужди тела“ е пилотен сингъл от предстоящия едноименен албум на Стенли, който ще излезе на 1 ноември (петък) от Вирджиния Рекърдс на физически носител (CD) и в дигитална версия с медийната подкрепа на БГ радио. Албумът е първият студиен проект на музиканта от 17 години насам, след отличения с редица награди „Обсебен“ (2002). „Чужди тела“ е записван в продължение на година, а песните в албума са реализирани в три различни държави – в студиа в София, Манчестър (Великобритания) и Дъблин (Ирландия). Албумът включва 10 нови песни, а Стенли събира звезден отбор от приятели – съмишленици за създаването на проекта. Стенли и групата му ще представят албума „Чужди тела“ на 1 ноември (петък) на живо в столичния клуб …

Заключителното представление по проекта за международен обмен на съвременние тавцибови артисти Атом Хореографски серии #3 се игра в препълнената зала на представлението се игра пред препълнената зала на Сцена Дерида. Танцьорите изпълниха пет танцови миниатюри хореографирани от Джозеф Лау , Искра Проданова, Стефания Георгиева, Шира Евиатар и Хърб Джонсън III.  Творбите бяха силно експериментални, емоционални и въздействащи. Повечето от тях засягаха основни въпроси за личността в социума, индивидуалността и колективното тяло. Събитието се проведе в София в началото на септември, като част от него имаше 10 дневен интензивен танцов тренинг, воден от петимата хореографи, семинари на тема развитие на публики, бързи срещи с менторите и гост- хореографите, насочени основно към артисти и културни дейци.  ДЖОУЗЕФ ЛАУ – ВЕЛИКОБРИТАНИЯ  “Изследване на множеството” Изследване на противоречивите гласове, които живеят в индивидуалното и масовото. Процесът на работа за изминалите осем дни е смесица от импровизация, игра, групова работа и хореографиран материал. През това време участниците бяха запознати с някои хореографски инструменти и рамки, които могат да бъдат приложени в бъдеще към собственото им творчество с оглед да се …

Мануела Попова е от онези хора, които веднага ще запомните, ако ги срещнете случайно. Тя винаги се облича в черно, а тялото ѝ е същинско платно за всевъзможни цветни концепции. Докато я разглеждате на спирката например, вероятно ще сведете поглед заради онзи обществен срам, който редовно натиска главата ни надолу, но не след дълго като малко дете отново ще го вдигнете, за да я погледнете отново с любопитство. В излъчването на Мануела е скрита болка и горчивина за много повече години, отколкото заслужава възрастта ѝ. Дълбоко скрита обаче. Защото днес тя е силна и смело заявява себе си такава, каквато е, без притеснения и задръжки. А съвсем отскоро, освен за собственото си заявяване, тя лично се грижи за възможността това да направят още десетки, стотици, дори хиляди хора – всички живеещи около нас, а някои от тях дори част от най-близкото ни обкръжение. А защо не и ние самите? „Не ми се обиждай, НО“ е личната кауза на Мануела срещу дискриминацията в различните ѝ форми, които срещаме ежедневно по най-разнообразни поводи. „Не ми се обиждай, …

Мария е от хората, които прибират моркови по джобовете си, когато забрави вкъщи торбичката си за многократна употреба. Тя често събира фасове от плажа, между къпането в морето и излежаването за тен. Носи си бутилка за многократна употреба и дори когато е на road trip с приятели, вечер приготвя храната за следващия ден за всички, за да не рискува да купуват нещо, опаковано в еднократна пластмаса. Но понякога е неизбежно. И ако за някои това е прекалено, тя не е фанатична по тези въпроси, защото за нея това е начин на живот. Живот, който Мария мечтае да продължава за всички нас на планетата земя в чиста и красива природа, а не в система от изчезващи видове, купчини пластмаса и тонове непреработваеми боклуци, всичко от което изцяло по наша вина. И изцяло в ръцете ни да променим. Или по-точно в изборите, които правим всеки ден. Срещам се с Мария малко преди да потегли обратно към Холандия, където живее и работи, за да я разпитаме за съвети за устойчив начин на живот и да ни разкаже как …

Тя живее 6 години в Германия, където учи и работи, а нейните три основни страсти са: фотографията, писането и преподаването. Тя се казва Ели Цонова и след завръщането си в България пише книгата „Когато порасна, искам да стана чужденец“, в която събира личните истории на 30 души, минали по пътя на емиграцията. Като истинска „Тук-Тамовка“, подкрепя и вярва в каузата на „Кариерен Кошер“ – най-мащабното кариерно събитие за българи с опит и/или образование в чужбина. Здравей, Ели. Къде те намираме в момента?  Привет! Точно в момента съм си вкъщи, пия кафе и се гушкам с кучето. А къде би искала да бъдеш?  Бих искала да бъда в Мейн, където съпругът ми е за две седмици. Снимките, които ми изпраща, разкриват уникални пейзажи и много красива природа. Нямам търпение да отидем заедно някой ден. За какво мечтаеше, когато беше малка?  За много неща, но най-вече исках да стана археолог. Бях направила сделка с татко аз да откривам интересните находки, а той да ми носи лопатата.  Мечтател е човек, който…?  … има визия за нещата, които иска да промени …