Междунардоният конкурс на София Филм Фест винаги е бил сред любимите ни фестивални секции, тъй като там традиционно са селектирани наистина атрактивни международни продукции, някои от които не могат да се видят никъде другаде, а други – отличени с куп престижни награди. Днес ви представяме още четири филма от различни краища на света – копродукции между Франция и Корея, между Испания и Полша и творби от Белгия и САЩ. Ето кои са те.
Режисьорският дебют на Коя Камура „Зима в Сокчо“ е екранизация на едноименния дебютен роман на Елиза Шуа Дюсапен, който се превръща в хит след публикуването му в родната ѝ Франция и в САЩ. Този избор е почти случаен за режисьора, който има френски и японски произход. „Веднага щом попаднах на книгата, почувствах интуитивна връзка с историята и с героите. Докато четях, вече си представях мястото на действието: малкото градче Сокчо в северната част на Южна Корея, непосредствено до демилитаризираната зона между двете Кореи. В книгата е описано като място с много празнота, сякаш всички хора са си тръгнали, а действието на предишния ми късометражен филм, наречен „Носталгия по дома“ („Homesick“), се развиваше в забранената зона на Фукушима. Имах възможност да разговарям и с авторката на романа – оказа се, че много детайли от нейния и моя живот си приличат,“ споделя Камура.
Филмът запознава публиката с една млада жена, чиито живот в малкото градче се променя след неочакваното пристигане на успешен художник на комикси от Франция в хотела, в който тя работи. Запознанството я провокира да осъзнае собственото си желание да научи повече за своя баща-французин, изчезнал от живота ѝ още преди да се роди. Адаптацията на Камура акцентира върху отношенията между героите, а използването на анимация като олицетворение на вътрешния им свят, вдъхва живот и топлина на действието.
Белгийските режисьори Софи Мюзел и Герен ван де Ворст обединяват усилията си за първи път – и резултатът е техният филм „На ръба“. Мюзел има богат театрален опит, в който се включва и работа с трупа, съставена от хора с различна степен на психични отклонения. Ван де Ворст е познат на публиката и киноспециалистите с късометражните си филми и пълнометражния си дебют „Верният син“ („The Faithful Son“, 2018). Общата им нова творба разказва трогателна история, пресъздадена с деликатни психологически детайли. Една млада идеалистка е изпратена да стажува като медицинска сестра в специално отделение на психиатрична болница. Пренебрегвайки предупрежденията на опитната старша сестра, тя се сближава с 20-годишна пациентка и решава да вложи цялата си енергия в опит да я измъкне, доверявайки се на твърденията на момичето, че лекарите нямат основания да я задържат там.
Кери Ан Енрайт е актриса, продуцент и режисьор, която има опит в късометражното и документално кино, а в Международния конкурс на 29-ия СФФ ще бъде представен нейния пълнометражен режисьорски дебют „Никой не иска да убие жена“, като тя е и автор на сценария, както и продуцент. Подходът на Енрайт към историята демонстрира забележителен творчески подход – тя създава интимен портрет на жена, която се опитва да оцелее в свят, в който любовта и лоялността са подложени на изпитание. Без възможност да пренебрегне общественото презрение и личния си морален конфликт, тя избира доста опасен път в решението да защити детето си от хаоса, който ги заобикаля. „Надявам се зрителите да останат с усещането, че това е силна история за жена, която няма късмет, но въпреки всичко намира своя път в света на мъжете, без да се примирява и подчинява на статуквото,“ споделя авторката на филма. Асоцииран продуцент на „Никой не иска да убие жена“ е Джим Старк, който в продължение на десетилетия подкрепя независимото американско и европейско кино.
Вдъхновение за анимационния филм „Rock Bottom“ е музиката от едноименния албум на британския вокалист и барабанист Робърт Уайът, неразривно свързан с кентърбърийската сцена, в която прогресив рок, джаз и психеделика съчетават уменията на творците да импровизират с вдъхновението на хипи-движението от 60-те и 70-те години на ХХ век. Сценарист и режисьор на творбата, номинирана за най-добър филм на фестивала в Анеси, е испанската аниматорка Мария Тренор. Историята е истинска „визуална поема“, уникално потапяне в страстната, саморазрушителна любовна история на Боб и Алиф – двама млади творци, които търсят своя път в завладяващия водовъртеж на културните течения в началото на 70-те години. „Написах сценария за „Rock Bottom“ преди повече от 10 години, след срещата ми с Робърт Уайът и след одобрението му да направя мюзикъл, вдъхновен от неговия албум. Последваха много перипетии, докато не попаднах на продуцентката Алба Сотора, която подкрепя различни и оригинални проекти, създадени от жени. След като започнахме работа с нея, бяха нужни точно две години, за да завърша филма,“ споделя Мария Тенор.
