Отдавна исках да посетя „Лабиринт на сетивата“, но по една или друга причина все не го правех. Времето минаваше, а моите невидими спирачки сякаш започваха да изчезват от съзнанието ми, защото най-сетне реших да се гмурна в дълбокото и да последвам вътрешната си пътека.
Следването на вътрешния глас е нещо като ключ към лабиринта. Поне така го описвам аз след едно колкото реално, толкова и магично преживяване, лишено от стереотип. Пътуването в Лабиринта е пътуване в една нова и различна Вселена, която всъщност се оказва, че познаваме много добре. Лабиринтът е завръщане, но и преоткриване, той е измислен хитро и много човешки, защото успява да докосне, както ума, така и сърцето.
Ако сте решили да се отдадете на това изживяване, не бива да очаквате нищо, а същевременно и всичко. В лабиринта са се скрили вашите най-големи страхове, най-неочакваните ви и мрачни мисли, но и любовта, която ще ви отведе към светлината. Той е загадъчен, мистичен и изпълнен със спомени. Лабиринтът е пространство, което ние зареждаме с емоция, но е и най-богатата почва, за да посеем нещо красиво – една мисъл, една любов, един въпрос.
За да се отправите на тази омагьосваща разходка в самите себе си, ви е необходимо съвсем малко. Нахранете се със смелост, изпийте една чаша търпение и се облечете целите в любов. Пребройте до 10, затворете очи и просто се потопете в онзи свят, който е толкова ваш, колкото и мой. Дръзнете да паднете в дупката, защото там ви чака едно изживяване отвъд очакваното.
