Решихме да представим Дария, защото нейната магнетичност ни пленява от години. Тя е едно необикновено и изключително талантливо момиче, което умее да разказва истории. Дария е артист, не само по душа, но и в живота – на сцената. Имахме щастието да присъстваме на новата й постановка, където тя влага всичките си чувства и емоции, за да въведе зрителите в един необятен свят на илюзии и реалности в едно. Решихме да попитаме Дария какво я вдъхновява и какво й предстои в бъдеще.
„Очи сини коси черни“, по романа на Маргарит Дюрас, е превъплъщение на забранената любов в една нейна висша форма. Спектакълът те оставя без дъх още веднага след началото си, а в зрителя се раждат вътрешни емоции, които нестихват до края на представлението. През цялото време се усеща силна енергия, която двамата артисти пресъздават като истински професионалисти. В пиесата присъстват стихове на Владислав Христов от „Писма до Лазар“. Спектакълът ще продължи да се играе на театър „Възраждане“ и през есента.
Постановка: Ирена Иванова
Участват:
Дария Митушева – Жената
Николай Марков – Мъжът
Със специалното участие на Велизар Бинев като Глас
Мъж се влюбва в очите на непознат Странник. Една жена отвежда Странника и те се изгубват в тълпата. Мъжът е съсипан. Търси го. По-късно среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава. Жената прилича на Странника и на него – и тримата са с очи сини, коси черни. Той предлага да й плаща, за да идва при него всяка вечер. Само така той може да запази изгубения Странник. Тя приема. Следват тридесет безсънни нощи.
Здравей! Кое ти даде тласък към актьорското майсторство и как започна всичко?
Здравейте! Благодаря ви за тази среща! Връщайки се назад осъзнавам, че винаги съм била пристрастена към това да наблюдавам хората и да изучавам тяхното поведение, движения и говор. Като дете имитирах всички вкъщи, може би тогава за първи път усетих какво е да живееш „под кожата“ на някой друг. И това ми хареса.
Сега е същото. Човекът стои в центъра на изкуството.
Какво означава за теб театърът?
Майка ми ме водеше на куклени представления. Слизайки по стълбите в Кукления театър сякаш падах в заешката дупка. Там пред големите ми детски очи се случваха красиви и нереални светове. Никога не можах да се освободя от тази магия.
Какво да очакваме от теб за напред в професионален аспект и как си представяш бъдещето си?
Вече в моята глава и в тази на Ирена се ражда една нова пиеса. Отново на френски автор. Елементите вече започват да се събират. Надявам се това да ме погълне скоро.
Каква е Дария извън театъра?
Шумна, усмихната, винаги енергична.
За какво мечтаеш?
Да срещам малко повече любов, в света, в който живеем.
Пожелай ни нещо!
Желая ви да живеете в настоящето, защото то е всичко, което имаме. Бъдете щастливи!
„отвори сърцето си лазаре чакам те от няколко века в брадата ми растат дъбове и кокичета от краката ми висят лъскави черни миди главата ми е камък върху който буревестниците гнездят сега ме няма лазаре слял съм се с всичко около теб щом докоснеш нещо мен докосваш щом докоснеш себе си пак мен докосваш лазаре“
Автор и снимки: Наталия Калчева
