В понеделник ми е особено драго, че ви срещаме с Десита и Стоян от Goodlife, които са моя любима двойка в кулинарния свят. Няма да крия, че отдавна исках да ги поканя за интервю, защото всичко, което създават, ми доставя максимална наслада – от страхотните рецепти, стила, с който са поднесени, до заснемането, цветовете, философията, която се корени там. Те отговаряха на въпросите отделно един от друг, а това прави отговорите им много чаровни, наслаждаваш се да ги четеш и мисловно се пренасяш при тях. Десита и Стоян буквално описват живота, който аз самата бих желала да имам, а някъде зад думите им, в пространството между тях – можем да усетим атмосферата на целия техен ден – естетичен, забързан и изпълнен с със смисъл, изпълнен с Любов.
Здравейте! Представете ни се така, както бихте се представили на дете…
Д.: Здравей, аз съм Десита и съм човекът, който може да ти приготви храна за щастие и спомени. Обичам да чета, да готвя и да отглеждам цветя, зеленчуци и плодове. Обожавам семейството си, в това число и лудото ни куче, което е част от моето семейство…
С.: Здравейте, ние сме Десета и Стоян, готвим вкусни ястия и след това ги снимаме.
Радваме се, че в месеца на Любовта взимаме интервю и от вас. Къде се запознахте?
Д.: Познаваме се още от училище и дълго време бяхме просто добри приятели. Другото е история.
С.: И двамата сме от Кюстендил, познаваме се от 40 години. Бяхме част от една голяма група хора, които ходехме на общи места, слушахме сходна музика, имахме интерес към изкуството. Десите беше от художниците, аз свирех в няколко банди. Но по това време бяхме само приятели. През 1997 година това се промени и така започна нашето приключение и така вече 28 години.
Как преминава един ваш ден от сутрин до вечер?
Д.: Дори и да си мислим, че ни предстои спокоен ден, в края на деня се оказва, че ме свършили 110 неща и сме планирали още 200 за следващите дни.
Иначе е доста стандартно: ставане, душ, хубаво кафе и доста ранно излизане за работа. Готвим и снимаме всеки ден, което понякога е изморително чисто физически, но пък много удовлетворяващо като емоция. През това време се издават предишни проекти, правим 30 разходки на кучето, планираме следващите седмици и се опитваме да вместим пътуване в провинцията до селското ни студио.
Работният ни ден често е в рамките на 10-12 часа и след прибирането вкъщи общо взето ни остава време за чаша-две вино преди да се отдадем на заслужена почивка и сън.
С.: Десита винаги става първа, пие кафе и когато вече е безопасно да си около нея, ме буди. Пием заедно кафе и планираме деня. След това се товарим в колата заедно с Пабло, който през последните 7 години е непрекъснато с нас и тръгваме към офиса. В офиса към 10 идва и синът ни Тео, който от 5 години вече работи с нас. Следва снимане на видеа, снимки, ходене до пазара, правене на рецепти, монтажи, обработка на снимки, изпращане на книги, срещи с партньори или потенциални такива. Нормален офис ден, който продължава до около 18:30. И много разходки на Пабло, поне 5-6 пъти, докато направим крачките за деня. Вечер пием вино и гледаме сериали. Това е денят ни в София. Селският вариант е доста по-интензивен. Защото от рано поливаме, работим в градината, след това повтаряме офис деня, към 17:00 отново отиваме в градината, косим, поливаме, плевим, садим и миксваме с вино и хубава храна. Пабло спринтира из “имението” и се прави на страшен.
Разкажете ни малко повече за кулинарията като страст, как започна всичко?
Д.: Любовта към храната е нещо, с което се раждаш и после надграждаш. За съжаление има хора, които просто не изпитват никакъв интерес към храната и нейното приготвяне. Всъщност всичко започва в семейството естествено, и тук е много важна ролята на родителите, бабите и дядовците. Ние винаги сме обичали вкусната, интересна и добре приготвена храна. Естествено като млади сме готвили и доста странни и безлични ястия, но за наше щастие успяхме да се надскочим и да надградим всичко, което към онзи момент знаехме.
С.: Ние винаги сме обичали да хапваме домашно приготвена храна. И двамата, когато се събрахме, можехме да готвим на базово ниво. Аз се бях учил сам, докато живеех в София, а Десита имаше добра подготовка в печива и десерти покрай майка си. Когато заживяхме заедно, започнахме да готвим и вкъщи. Започнахме да тестваме нови продукти, подправки, техники… И храната ни ставаше все по-интересна, вкусна и красива. От 15 години пием основно вино и хубаво специално кафе. През 2011 година реших да направим в Webcafe, който по това време беше наш сайт, рубрика с видео рецепти. През следващите две години заснехме огромен брой видео рецепти и се запалихме зверски. Когато през 2014 година продадохме Webcafe, решихме да инвестираме в Goodlife и да се занимаваме само с готвене и снимане на храна. Дотогава снимахме само видео, а фотографията беше на заден план и затова реших да изкарам един курс, който да ми помогне да подобря уменията си. Така се започна и оттогава не сме спирали да готвим, да снимаме и да се развиваме в тази посока.
Кои са вашите любими неща за хапване?
Д.: Много малко са нещата които не ям, или не бих опитала – в топ 3 са желетата. Изпитвам ужас и страх от всичко желирано. Предполагам че е някакъв скрит спомен от детската градина.
С.: Обожавам паста, тако и хляб с квас. Но ги ям много рядко заради контрола на теглото.
Каква рецепта бихте споделили с нас?
Д.: Не знам – изберете си, която и да е рецепта от книгите ни. Това е нещо, което бих препоръчала на всеки да опита. Храната там е изключително вкусна, разнообразна и богата на вкусове, аромати и текстури.
За хора, които всеки ден създават рецепти, любимо ми е това, което измисляме в момента, в който видим с какви продукти разполагаме в дадения момент.
С.: Една от рецептите от любимата ми наша книга “Лято в Прованса” – Паста с песто и хрупкави тиквички, направена с продуктите от нашата градина и съседите. Супер вкусна и семпла.
Какво обичате да правите в свободното си време?
Д.: Ами ние всъщност нямаме много свободно време. Обикновено съчетаваме няколко неща, които правим едновременно. Вероятно във всеки етап от живота ни е нещо различно – на 20 да излизаме в с приятели, на 30 да прекарваме повече време с децата… Ние вече като едни по-възрастни хора намираме за интересни много различни неща. Да седиш на верандата и да пиеш вино с любимия човек, да поработиш в градината, за почетеш книга, да си поиграеш с кучето, или просто да седиш и да се наслаждаваш на тишината, спокойствието и песента на птиците.
С.: Ние нямаме свободно време, почти винаги работим, даже най-често пътуваме, когато снимаме някакъв проект. При нас готвенето, снимането и правенето на книги взима почти цялото ни време. И се чувстваме прекрасно така.
Кои са най-любимите черти в другия?
Д.: Любими черти…Ами от днешна позиция – направо всичко. Стоян е много благ, спокоен и интересен човек. Обичам спокойствието, което излъчва, как винаги успява да ме усмири и да ме изкара от лудницата, в която се вкарвам сама. Той е интелигентен, предприемчив и много добър човек. Няма да продължавам, защото ще прочете написаното и ще ми се подиграва.
С.: Това, че винаги мога да разчитам на нея във всеки един момент.
А нещо, което макар и с усмивка, ви дразни доста често в него?
Д.: За мен нервака – всичко изброено по-горе! Аз искам всичко да се случва бързо, по план и график, нещо да се работи непрекъснато – даже по няколко неща едновременно, за да е интересно. За мен да не правиш нищо, или да работиш само по едно нещо е невъобразима скука и загуба на време и ресурси.
С.: Тя си знае, много е разхвърляна, а аз съм Монк.
Кой е по-добрият готвач от вас?
Д.: Вкарваме се в опасна зона. Аз – естествено. Сигурна съм, че Стоян е избрал себе си, но истината е, че работим по всичко заедно. Идеята може да е на един от нас, но оттам нататък всичко се обсъжда, претегля, опитва и разписва в екип. А ние сме наистина много добър екип, който може да направи всичко! Тук се включва и синът ни Тео, който често успява да изкара баланса в нещата на първа линия.
С.: Аз, естествено! Майтапя се. Аз правя някои неща по-добре, други тя. НО комбинацията от двама ни е по-добрата, защото се допълваме чудесно
А кой е по-добрият слушател?
Д.: Стоян.
С.: Десита, аз не съм добър слушател.
Кой е саундтракът на деня ви – заедно и по отделно?
Д.: Във всеки един момент музиката, която ни се слуша, е различна. Има няколко неща, които може да минат за любими, но те пак не са задължителни. Аз съм прекалено непостоянна в добрия смисъл на думата, за да избера едно нещо.
С.: Заедно – неща като Snow Patrol, Kings of Leon, U2, Depeche mode и др. Когато съм сам, повече джаз и нова непозната за мен музика, най-често препоръчана от сина ни Тео. Така открих Frank Ocean, който слушам през последната седмица доста често.
Любим филм?
Д.: Същото като при книгите – никога не е само едно нещо. Аз съм зодия Близнаци – не можете да ме вкарате в калъп.
С.: Ново кино Парадизо на Джузепе Торнаторе. Гледам го през няколко години.
А книга?
Д.: Ами, аз чета всеки ден и това ми доставя огромно удоволствие. Но любима книга нямам – вероятно следващата, която ще прочета.
С.: Тук е по трудно, но може би “Любов по време на холера” на Маркес.
Любовта е…?
Д.: Любовта е всичко. Двигател на живота и смисъл в него. Без значение дали обичате човек, място, работа (ние сме точно такива – обичаме си и работата). Нещо, направено с любов, е винаги ценно, винаги правилно и си заслужава да се постараете.
С.: Споделена.
И не на последно място – какво пожелавате на всеки, който чете това интервю?
Д.: Нека всеки намери страстта в живота и да ѝ се отдаде изцяло. Да открие нещото, което му доставя удоволствие и да се наслаждава на всеки миг.
С.: Да уважава себе си и да има отношение към нещата, които яде, пие и прави. И нещо, което скоро чух, и много ми хареса: Ако иска да бъде щастлив – да бъде!
Автор: Цветана Бонева
Снимки: Кайя Христова и Личен Архив
