Срещаме те отново с Димо Алексиев, а този път интервюто ни е посветено на новия български филм „Дани.Легенда.Бог.“ Като истински киномани за нас е изключително важно да черпим вода от извора, затова потърсихме Димо, за да ни разкаже повече за идеята, за най-интересното по време на снимките и за бъдещата премиера на 3 декември…
Здравей, Димо! Eдна година по-късно отново се срещаме. Къде те намираме днес?
Пак на същото място, не съм мръднал много – все още се ядосвам, когато ме пререждат на опашката.
Интервюто ни днес с теб ще бъде за новата българска комедия „Дани.Легенда.Бог.“. Разбрахме, че лентата е твоя, и нямаме търпение да разберем как се роди тази идея?
Само интерпретацията на текста е мой, сценарият и режисурата са на Явор Петков. Филмът е по-скоро черна комедия, ама не точно… истината е, че нямаме с какво точно да го сравним, защото подобен опит досега не е правен в България.
За какво става дума във филма, който ще се появи по екраните от 3 декември?
Става дума за общински съветник от малък град, който иска да се реализира чрез едно дете. Да го изгради и възпита в дух на успял човек, поне според неговото разбиране, и да му даде всичко, което той самият не е имал. Навива се да разкрие схеми за пране на пари пред английско предаване, не се притеснява да шмърка пред тях, отвлича ги и започва да ги развежда из града…
Кои са твоите „съучастници“, така да ги наречем, в заснемането на лентата?
Целият екип. Всички много се постараха за този проект, за да може да се случи. Доста хора преминават пред камерата на Румен Василев. Емо Каменов ми е бодигард, Кейт Никълс, Валентина Александрова, Илияна Лазарова, Сузанита, Антония Владимирова – Ара, Борислав Марковски, Георги Налджиев, Йордан Данчев, Джеймс Бабсън… и със сигурност ще забравя някого. Самият режисьор участва в една сцена, аз го опикавам и му удрям шамар, преди Емо да ме издърпа. Любо Анев (изпълнителен продуцент), който се погрижи за всичко, което ни беше нужно в Кюстендил, въпреки че в началото на филма казва, че от него „нищо не зависи“, не мога да не спомена и прекрасните костюми на Антоанета Костова…
Спомняш ли си най-комичната случка по време на снимките?
Имаше доста. Има и много материал, който не е влязъл във филма. Явор обмисляше да направи мини сериалче, защото в началото филмът беше три часа и имаше още доста заснети сцени, които не намериха място във филма. Когато отидохме до Махалата, имахме кола, която ни водеше и пазеше, и сблъсъкът с тази реалност те кара да цениш всичко, което имаш, но в крайна сметка виждаш, че и с доста по-малко може да се оправиш…
А най-голямото предизвикателство?
Предизвикателство за мен беше да успея, да накарам този текст да изглежда убедително. Да го изведа до позиция, когато всичко изглежда правдоподобно и истинско. Да играеш на английски през по-голямата част от филма също беше предизвикателство за мен.
Трудно ли е да се прави кино у нас и какво ти коства?
Всяко снимане изисква търпение. Българските продукции са доста по-интензивни от чуждите, не може да си позволим една по-голяма сцена да я снимаме 2-3 дни с пет камери… защото целият ни филм Румен Василев го засне за 30 дни. При много добра организация и прекрасна атмосфера. Та, на въпроса, благодатна е почвата у нас за правене на кино, направо си е „чернозем“, финансирането е най-слабото ни звено и вечното желание на продуцентите с една „пръдничка“ да боядисат „на две ръце“ цялата къща и сценарият, разбира се.
Защо „Дани.Легенда.Бог“? Това е виждане на Дани. Едно от неговите разбирания и представи за него самият. Всъщност това е неговото „верую“ от един момент във филма. Да си легендарен, да си Бог на дадена територия, това е много познат стремеж , който няма задоволяване
