Днес те срещаме с Елица Дилова. Елица е създател на бранда ЕЛА, който отскоро си има и сайт, на който можеш да разгледаш това, което Ели твори. Сигурни сме, че си спомняш толкова много снимки в instagram, на които виждаш любими блогъри, инфлуенсъри и твои приятели с шапка от ЕЛА. Пожелахме да направим интервю с Ели, за да ни разкаже повече за всичко, което стои зад нейния творчески хъс, и най-вече ти даваме чудно предложение за Коледен подарък, ако все още не си измислил нещо за любимите си хора!
Здравей, Елица! Къде те намираме?
Вкъщи, оптимизирам разни неща по новия сайт на ЕЛА и едновременно декорирам една от 80 вуду кукли. Поръчани са ми, не са за лични цели (смее се).
Разкажи ни малко повече за себе си…
Тиха, кротка, блага…никой няма да се върже на това. Ами, малко лудичка, хипер енергична, изключителен problem solver и приятел-мечта. Занимавам се с доста разнообразни неща и като цяло ми е важно да имам предизвикателства, да мога почти всичко и да се развивам. Вярвам в силата на любовта – към близките, към света, към това, което правиш. Пътувам доста и съм в постоянно преследване на приключения и срещи от всякакъв вид с природата. Динамика да има.
Кога и как реши да създадеш бранда ЕЛА?
ЕЛА си е естественото продължение на едно хоби, което се появи преди 12 години и впоследствие се превърна в една от професиите ми. Преди доста време в мен се появи порив да се науча да шия и си купих хоби шевна машина от немските магазини. Адска мъка! Започнах да се уча с клипчета в YouTube и статии по разни чуждестранни блогове. Обикалях кинкалериите около Женския пазар да купувам “онова дето изглежда така” и “онова дето служи за ей тва”, просто защото не знаех как се наричат на български всичките термини. Бях много смешна, а лелите в магазините много ми се дразнеха, че посрещат такъв лаик. Извървях дълъг път, в който се научих да работя на графични програми, да печатам на 8-метрова термопреса, да се боря с ограничения достъп до качествени материали в България и още куп неща. Както обичам да казвам “Да се занимаваш с производство в България, трябва да си чисто луд”. Работила съм и за няколко други български компании, някои малки, в други съм правила производство в хиляди бройки с огромни бюджети.
И така, дадох началото на ЕЛА през 2019-та година. Минах през дрехи, бананки, бански и още доста неща. Създадох продукти, с които много се гордея и хората все още питат за тях, години след като вече ги няма. В момента ЕЛА предлага познатите зимни шапки. Успоредно разработвам доста нови продукти и изцяло нова посока за бранда, която отлагах с години… вярвам за добро.
Името е вдъхновено от твоето лично име, нали?
Да. Баща ми някак е предопределил любовта ми към природата, както и характера ми, като ме е кръстил на дърво. Името на бранда идва от Елица, което си е ела/елха.
Кои са хората, за които е създаден брандът, и които свързваш с всичко, което създаваш?
На първо място създавам продукти, които аз самата харесвам и бих носила с гордост. За мен е мистерия как я постигнах тази магия, но предадох същата гордост на клиентите на ЕЛА и освен това – те са най-милите и възпитани хора, които ме заливат с благодарности и това е една от основните причини, които ме карат да продължавам. Истината е, че за толкова години и стотици поръчки имам само една неприета пратка. Което си е сигнал, че нещата се случват по много приятен начин.
Бих обобщила, че хората на ЕЛА притежават доста позитивен и любопитен поглед към живота и умеят да му се наслаждават.
Миналата година всички бяхме фенове на твоите разкошни шапки, а сега знаем, че правиш и тениски, сподели ни повече…
Тениските за мен са доста скучен продукт. Години наред се дърпам от него, но накрая се пречупих, само защото моите клиенти не спряха да ги искат. А моите клиенти са най-яките и аз искам да продължавам да ги радвам, защото това е един много благ двустранен процес. И пак, реших, че ще е нещо поне малко по-различно – принтове, които се променят при слънчева светлина, черен брокат на черна тениска и т.н. Тествам вариантите все още, но в края на тази седмица излизат първите бройки. Ще опитам през януари да пусна и мъжки тениски. Другото, което предстои през януари, за което много се вълнувам, са сгъваеми, водоустойчиви бъкет шапки. Направо съм откачила по тях заради функционалността им и защото ми отиват дори на мен 🙂 И това не е всичко. Stay tuned, както са казали старите хора.
Знаем, че всеки момент стартираш и сайт на ЕЛА…
Стартирах го! Правих го сама – безброй часове на лаптопа, десетки търсения в Google, започващи с “How to…”, няколко тихи ругатни срещу екрана и най-накрая е онлайн. Имам да дооправя още някои неща, но сайтът вече си функционира, а аз си го харесвам все повече. Можете да го видите на https://ela.clothing/.
Там ще намерите и първите шапки от новата колекция с бродерии на FOODIE, NOMAD и GIRLBOSS.
Какво да очакваме от бранда в скоро време?
Много съм щастлива, защото дадох на ЕЛА един силен рестарт. Опитвам се да се примиря с по-бавната скорост на развитие, предвид това, че правя абсолютно всичко съвсем сама. Успокоявам се с думите на мъдрата ми сестра: “Нали знаеш, че това не е спринт, а маратон…” 🙂 Предстои ми да реализирам поне няколко от идеите, които отлежават от много години – за функционално облекло и аксесоари. Нещото което ме вдъхновява най-много в работата ми е да изследвам потребността и да създам продукт, който не само ще е красив, но и ще можеш да разчиташ на него в много ситуации. Няма да ти прави кафе, ама ще го усещаш като и това да е свършил.
Като материали мисля да наблегна на любимото ми мерино, както и на технологични материи.
И още – един нов, много социален проект. Хората, които ме познават, знаят че съм много страстна по темата със съдействието на хора и организации, които имат нужда. Това е един от другите ми истински душевни пожари. Надявам се през 2024-та да имам възможността да го стартирам.
Как преминава един твой ден?
Тук наистина нямам отговор. Много непостоянен човек съм от гледна точка на рутина. При мен всичко е периоди и даже в тях няма алгоритъм. Имам си свой уникален хаос на продуктивност. Мога да пътувам в продължение на месеци по планини и пясъци, работейки от навсякъде. Мога и да работя от вкъщи дни наред по 13-15 часа, много чорлава и некомуникативна, като в същото време ставам в 4 ч. за изгрев на Черни връх, за да поема дъх. Способна съм да се трудя навсякъде, но най-големият ми катализатор на енергия и вдъхновение е природата. Ако цели две седмици се задържа на едно място ставам доста отегчена и неприятна и започвам да се чувствам като болна. Затова и търся движение, различни гледки и различен въздух.
Как ще прекараш Коледните празници?
С прекрасното ми семейство на Бъдни вечер и Коледа. Няколко вечѐри с любимите ми приятели. Нова година вероятно ще я прекарам на дивана с кучето и на 1-ви януари тръгвам за седмица към Сърбия и Босна да обикалям шалети и да блея в гледки и камини, държейки чаша с червено вино и боцкайки сланина.
