Срещаме те с едно лъчезарно момиче, което ние много обичаме. Тя се казва Елица Бехар и тази година е посланик на благотворителната кампания на фондация “За нашите деца” – “Прегръдка за нашите деца!”. С нея говорим за детството, за децата и защо е решила да стане част от кампанията. Повече за инициативата можеш да разбереш тук, а преди това прочети интервюто.
Здравей, Ели! Ти си един от любимите ни блогъри и днес сме се събрали да говорим за една кауза, която си решила да подкрепиш – кампания „Прегръдка за нашите деца“, организирана от фондация „За нашите деца“. Но преди това ни разкажи как успяваш, освен вдъхновяващи визуални кадри, да създаваш и толкова смислено и стойностно съдържание? Какво те кара да се усмихваш?
Първо, благодаря от сърце за оценката. Да се огледаш в очите на другите и да чуеш такива думи за себе си, е изключително мотивиращо. Блогът за мен е на първо място моя страст, която развивам от много време и най-важното – е проекция на моя живот, а не на измислен и лустросан такъв. Социалните мрежи трябва да са вдъхновяващи, а не да карат хората да се чувстват зле. Споделям само това, което смятам за интересно, различно и полезно. Усмихват ме добрите примери ежедневно, усмихват ме близките ми хора, животните, щастието в очите на децата, добра дума от непознат в труден ден. Все малки, но големи неща. 😊
Какво детство си имала? Кой е най-милият ти спомен от онова време?
Не съм имала най-безгрижното детство на село или до късни вечери на площадката пред блока, защото съм отраснала в голямата лудница на София, но пък за щастие имах прекрасен родител, моята майка, която ми е дала много – и любов, и внимание, и възпитание, и добър пример. Пътувала съм много из България, от дете искаха да познавам страната ни и това е нещо, което ще повторя някой ден и за своите деца. А за най-мил спомен? Как беряхме шипки с майка ми на вилата ни, или пък ми правеше филийки със сладко във форма на войничета и ми ги носеше на къщичката на дървото, което ни бяха сътворили за мен и брат ми. Приказка 😊
За какво мечтаеше като дете?
Мечтаех да пътувам, тъй като нямах възможност да излизам от страната преди 18 годишна възраст. Сбъдвам мечтата си ежегодно. А другата мечта? Да имам пълно семейство. Е, след половин месец е моята сватба, така че и това ще съм изпълнила. Време е за нови големи мечти. 😊
Като посланик на кампанията „Прегръдка за нашите деца“, какво те мотивира да подкрепиш тази кауза?
Подкрепям фондация „За нашите деца“, защото силно вярвам, че заедно можем да създадем едно по-сигурно и щастливо бъдеще за децата, които не са имали късмета да имат равен старт. Смятам, че трябва всеки от нас да използва своята социална платформа разумно и не виждам по-добър начин от това да създаваме чрез влиянието си – по-добри условия за тези невинни души, които имат нужда от протегната ръка, обич и топлина. Нека бъдем добри и заедно изградим обществото, в което децата ще живеят утре. Силата на интернет пространството се храни от този, който го използва – нека го използваме разумно и заедно да преобразуваме лайковете в истински прегръдки!
Смяташ ли, че всеки от нас, който е подкрепил фондация „За нашите деца“, ще успее да промени нещо, поне за едно дете?
Разбира се. Добрината е заразна и дори всеки от нас да вдъхнови още по един човек да подкрепи каузата, ще има резултат. Затова всяка подкрепа, независимо от нейната големина, е от значение – защото всяко дете заслужава грижа в семейство и сигурен дом.
Имала ли си възможност да говориш с някое от децата, които живеят в къщата на фондацията? Какво би им казала, когато ги видиш?
Имах възможност да присъствам на тържеството им по случай 1-ви юни и останах повече от предвиденото, защото усетих толкова много щастие, добрина и положителен заряд на това място, че нямах сили да си тръгна. Планирала съм отново да посетя мястото, за да си поговоря истински с децата, защото това за мен е най-най-голямата помощ – да ги вдъхновим, че могат да постигнат всичко, за което мечтаят.
Според теб какво трябва да направим, за да има по-малко изоставени деца?
Моето лично мнение е, че трябва да има повече обучения още в гимназиална възраст, които да спомагат за по-доброто осъзнаване от подрастващите какво означава да бъдеш родител и че това е голяма отговорност. Също така смятам, че много често деца биват изоставяни поради невъзможност на родителите да поемат финансово или емоционално грижите за тях – да има повече възможност да се помага на такива хора – с намиране на работа, помощ от специалист за чисто психическата подготовка, защото понякога, работейки с тези хора, детето може да не се налага да бъде отделено от родителя.
Какво е твоето послание към хората?
Да бъдат емпатични и да правят това, което искат да получат и те в замяна. Всички живеем на едно и също място и сами изграждаме обществото, в което живеем. Далеч съм от розов свят, но и повече разбиране, добри дела и подкрепа към тези, които имат нужда, само биха направили живота ни по-изпълнен, цял и истински.
Довърши изречението: “Ако бях дете магьосник, щях да….”.
…щях да създам едно по-добро утре, така че всяко дете да има дом, в който да се чувства обичано и разбрано.
