Продължаваме с поредицата ни „Жените на Града“ и се отправяме към града под тепетата. Точно там срещаме прекрасната д-р Елица Венева-Райчинова – учен и предприемач в сферата на денталното здраве, която преди броени дни защити докторската си степен по детска дентална медицина. „Повелителката на усмивките“, както спонтанно я нарекохме, е нашето красиво вдъхновение със своите знания, интелект и постоянен стремеж към самоусъвършенстване.
Коя е твоята суперсила?
Моята воля и търпелива последователност. Доставя ми удоволствие да съблюдавам с грижа всяка стъпка в решенията си – било то в личен или професионален план. Когато основите са добри, къщата стои.
Най-голямото ти предизвикателство е…?
Да оставя раната да зарасне, след като простя нещо. Имам добра памет. :))
От какво се страхуваш?
От изолацията в човешките отношения.
Най-лошият ти навик е…?
Подлагам всичко на съмнение, естествено, и себе си. За щастие в научната среда и клиничната работа това е позитивно умение. Ричард Фейнман е казал: “Ако вярваш в истината на лечебната сила, то имаш отговорността да проучиш”… “but if you believe in the truth of the healing, then you are responsible to investigate.”
― Richard P. Feynman, The Pleasure of Finding Things Out: The Best Short Works of Richard P. Feynman.
Твоята рецепта за щастие е…?
Да осъзнаеш чара на момента, на неговата преходност и неповторимост – не само в миговете на щастие, но и в предизвикателствата.
Твоят ритуал за здраве и красота е…?
Хармония чрез добра храна, йога, чисти отношения и чисти мисли, и много усмивки. Опитвам се да превърна своя ритуал в цялостна концепция за живота, която се старая да следвам.
От кои добродетели жените и момичетата в днешно време не бива да се отказват?
Емпатията и търпението – не само към останалите, но най-вече към себе си.
Девизът на всяка силна жена е?
Има ли желание, има и начин. Може да се наложи обаче да поработите за това.
Когато бях малка една дама ми подари оригами жерав от хартия с първата част от посланието на английски – „Where there’s a will, there’s a way“. То остави силно впечатление и отпечатък в мен и винаги в трудност си го припомнях. Когато станах студент, чух от мой много близък приятел и колега втората част – „You may have to work for it however“. Тогава си казах – ето това за мен вече е пълната истина.
