Лицата, Нощен град, Събития
Leave a comment

Emil Prize, или Боро, който пуска музика по-добре от самия себе си

В деня на Любовта стреляме право в сърцето с много топли чувства към хубавата музика и с един dj, който всички обичаме! Днес интервюто ни е с харизматичния Emil Prize, или Емил Борисов, по-кратко Боро. Познаваш го от морето, където дава екстра огън на летните нощи, както и от всеки готин бар в града. Тази година Боро празнува 20 години, а днес ти е подготвил изненада – 11 Years Camp Sessions в бар Mixtape5. Какво още ни разказа? Виж сам… 

Здравей, Боро! Опиши ни се така, както би се описал на дете…

Здрасти, Цвети! Детето успява да те прецени веднага, без да има нужда да се описваш и все пак бих му пуснал или изсвирил някоя песен.

20 години си на сцена, времето сякаш лети, спомняш ли си първия път, когато застана зад пулта?

Връщаш ме в мазето на сегашния магазин “Слънчоглед”. Споменът ми е кристален все едно беше вчера.

Кои са най-запомнящите събития, на които си пускал през тези 20 години?

Всички, на които съм заставал рамо до рамо с любими музиканти, артисти и приятели, както и партитата в Yalta, където започна всичко преди повече от деситилетие. Тези, които никога няма да забравя, са партитата в Brixton Jamm – London, Boomtown Fair, Under The Hill Festival и един в Португалия – Freekuency Festival.

А най-комичната случка?

Не знам дали е най-комичната но:

Пускам в Бар Петък (където можете да ме засечете най-често) и идва едно добре изглеждащо момиче, което най-сериозно и леко разочаровано ми заявява:

„Не пускаш зле, пич, ама, като пуска Емил Прайз тук, става много по-яко парти!“

Опитах се да пускам като него след тази забележка 😀

(благодаря на Ванката Стоичков, че ми припомни тази случка, бях я забравил)

Ти имаш прекрасна дама до себе си и 2 страхотни деца. Как съвместяваш нощния живот с родителството?

При мен се получи така, че трябваше да съвместя някак си родителството с нощния живот, а не обратното. И благодарение на прекрасното семейство взе, че се получи супер добре!

Как те промени бащинството?

Мисля, че аз го промених хаха и се оказа, че е възможно да се комбинира, ако започнеш да си по-малко себе си, което е и жертвата, която даваме.

Дъщеря ти Ема проявява ли интерес към музиката?

Ема е доста музикална, като взимаме кредит за основата положена с Michael Jackson, Whitney Huston, Gorillaz, Amy Winehouse, Red Hot Chili Peppers, Beatles и т.н

Разбира се, drum & bass, знае сетовете ми наизуст и си ги поръчва, когато пътуваме някъде, а в градината са доста ориентирани към всякакъв вид изкуство и уроци по пиано. От там нататък изборът е неин дали ще слуша Криско или Джони Кеш, тя ще прецени с какво да се занимава и какво ще я прави щастлива. Музика трябва да има в живота на всеки, на първо място непрофесионално.

Как минава един твой ден?

Искаш да кажеш вечер, защото обикновенно се събуждам във втората част на деня. Иначе той  ми минава като на тийнейджър. Преслушване на нова музика, сърфиране и постване из социалните мрежи, губене на време на PlayStation, срещи с приятели. Когато има сняг (значи 5 дена в годината :D), карам борд, когато вали дъжд, преслушвам стара музика. Но всичко това е само 6 месеца в годината. Другите 6 съм на морето, където, както знаем, всичко е много по-различно.

С какво ще ни зарадваш през идните месеци?

Още в петък 14.02 ще празнуваме 11-ия рожден ден на Camp Sessions. Ставаме на 11 години и се радваме, че си съвпада със Св. Валентин. Ще празнуваме в Мисктейп 5, където сме поканили младите дръм и бас машини – Phibes (UK). На 7 март ще участвам в едно много специално за мен събитие, за което работим доста хора от бая време – Дръм и Басс Лавина pres. LTJ BUKEM & MC LowQui в Music Jam.

И за финал – какво си пожелаваш да ти се случи през следващите години на сцена?

Искам пак да пускам в Лондон, което вече е уговорено, само трябва да видим кога ще е. Искам пак да направя сет на Freekuency Festival, който се завръща след 2 години пауза. Искам отново да пускам с Goldie, Chase & Status. Искам MC Tali в България на плажа или Ed Solo и Deekline в някой голям клуб в София. Така мога да изреждам вечно, но най-важното, което желая, е музикалната култура на аудиторията в България да достигне ниво, което изключва кючеците по масите и аутотюн недоразуменията, които наричат хип-хоп (разбира се случаи от сорта на NDOE са изключение). Слушайте музика!

*Благодарим на свежите хора от бар „Петък“, защото отново ни посрещнаха с усмивка и много патета! 

Автор и фотограф: Цветана Бонева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *