Градски Истории, Кухня
Leave a comment

Gelato Fabricca – уютният дом на сладоледа  

Градската ни разходка днес е изпълнена с наслада, като лъжичка хубав сладолед например. Затова избираме да влезем в Gelato Fabricca, и веднага ни става вкусно – не само на небцето, но и на очите, защото разнообразието от истинско италианско джелато е голямо!

Там се запознахме и с Гергана, създателката на този сладък кът, която ни сподели, че приема всеки клиент като свой приятел и вече познава лично по-голямата част от хората, които отиват на гости в Gelato Fabricca. Опитва се да им предаде и онази специална емоция, която тя самата усеща при първия досег със сладоледа. Хора като Гергана не са само занаятчии, защото се зареждат от удоволствието на своите клиенти, радват се на споделеното от тях и се развиват чрез самите тях, за да превърнат онова, което създават, в истинска наслада.

Всички продукти за доброто джелато в Gelato Fabricca се правят на място само с естествени, органични съставки. При създаването на сладоледа не се използват никакви овкусители или изкуствени аромати и оцветители, а освен това тук ни спечели и атмосферата, която усетихме като наша. Има детски кът, книги, настолни игри, а самата Гергана казва, че душата ѝ се изпълва с радост, когато види как някой си похапва джелато, увлечен в игра на „Диксит“ например.

През зимния сезон тук ще намериш и сладки изкушения, отново направени от нулата – без готови блатове, кремове и миксове. Експериментите са много, но сладкарите не забравят и за класиката – тук можеш да похапнеш наистина вкусен еклер.

Това, което Гергана иска да предаде като послание към хората, е да уважават вложения труд и старанието във всичко, което консумират, и да правят разлика между индустриално произведените продукти и занаятчийските, които не са масови, а различни всеки път. Тук усетихме своеобразния подпис и емоцията на човека, който създава вкусните изкушения, а това е повече от висока оценка. Любопитни сме и искаме да почерпим вода от извора, затова и задаваме на самата Гергана Зарева няколко въпроса, с които да ни открехне вратичката към своя вкусен свят…

Здравей, Гери! Кога усети, че джелатото е магия?

Здравейте! Джелатото наистина е магия!

Не мога да определя точно момента, но си спомням със сигурност емоцията ми, когато преди доста години опитах Страчатела, някъде в Италия. Бяха добавили захаросани плодове… все още усещам вкуса! Колкото и сладолед да бях изяла през живота си, нямаше нищо, дори близко до това!

Питах се защо нямаме такъв сладолед. След години, след един кулинарен вкус, опитах да направя сладолед. Измъчих се и нищо не стана. След това получих прекрасен подарък от съпруга ми: първата машина за сладолед, и то разкошна! Някой би казал, че това е странен подарък, но аз бях много щастлива! Това ме амбицира да започна с експериментите да направя любимото джелато.

Правих различни опити, някои добри, други не, и така постепенно се запали страстта и любопитството. Какво трябва да знам, за да имам свободата да правя различни неща от следване на рецептите в книгите и в интернет, защо веднъж се получава, друг път не… ето, това е истинска магия!

Как дойде идеята за Gelato Fabricca?

След много опити в домашни условия, когато започнах да напредвам, съвсем естествено се увличах и ми доставяше удоволствие. Исках все повече да отделям по-голяма част от времето си, а нямах тази възможност.

След едно пътуване до Рим с две приятелки, желанието да направя тази крачка ме завладя напълно! Тяхната подкрепа и въодушевление покрай моите все още несвързани мечти и идеи ме стимулираха още повече. Естествено, Рим разпалва емоциите и въображението!

Знаех какво искам, но ми отне немалко време да направя крачката. Съпругът ми ме подкрепяше напълно, дори той откри джелато университета, който по-късно посещавах.

И така след доста обмисляне, признавам, и с не малко колебание, взех решението за пълен завой в живота си.

Идеята зад Gelato Fabbrica е да предлагаме всички разновидности джелато продукти. Все още не сме успели да изпълним концепцията, но с времето ще се получи. Аз се наслаждавам на пътя, който извървяваме, на това, което научавам всеки ден.

Разкажи ни малко повече за хората, които посещават мястото…

Хората, които ни посещават, са различни, а това е прекрасно! Малки, големи, от квартала или от друга държава, любители на сладоледа или по-скептично настроени. Удоволствието от реакцията и обратната връзка е несравнимо! Много ме зарежда! Дори хората, които дават недотам позитивен отзив, ми помагат и амбицират, защото зная, че имам много още да уча и да придобивам като умения.

Най-мотивиращият отзив, за който се сещам веднага, беше на моя баща. Той не скриваше притеснението си за това, че прекъсвам кариерата си и се захващам с нещо толкова несигурно. В същото време е страхотен почитател на сладоледа. Когато опита за първи път направено от мен джелато, по моя рецепта, перфектно балансирано, изненадата и удоволствието му бяха неописуеми! Той, малката ми дъщеря и майката на съпруга ми са най-верните ми фенове.

Кой е най-любимият ти сладоледен вкус?

Може би ще ви изненадам с баналност, но аз обичам най-много крем ванилия, както се приготвя в областта на Болоня – с много жълтък, шушулки ванилия, хубаво мляко и сметана.

Извън него със сигурност любим ми е всеки друг сладолед, който още не съм успяла да направя.

Казваш, че джелатото за теб е повече от гастрономическо изкушение, че е емоция. Как измисляш нови рецепти?

Честно казано, не зная! Понякога се събуждам с идея, понякога, докато правя нещо или хапвам нещо, и ми хрумва идея, или идеите идват от клиентите.

Иначе, самото създаване на рецепта си е чиста математика – не толкова романтично, но пък с гарантиран резултат, ако се довериш на науката!

Пожелай нещо на всеки, който чете това интервю…

Искам да пожелая на хората, на първо място, да бъдат себе си и да не спират да преследват мечтите си, да осъществяват плановете си, да поемат рискове! Също, да се наслаждават на всички малки, прекрасни моменти, които ни зареждат и ни помагат да вървим напред!

И, разбира се: ако не са опитали джелато поне веднъж досега, да не се бавят!

Автор: Цветана Бонева

Фотограф: Sonya La Mar 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *