За Велев, музиката е не просто страст, а съдба, която започва още в момента на раждането му. От тийнейджърски години той е влюбен в творчеството, създавайки своята първа авторска песен в млада възраст. Велев споделя какво го вдъхновява и разказва за първите си стъпки като млад музикален изпълнител в България. Предизвикателствата, които среща по пътя си, са множество, но той се справя с тях с решимост и настойчивост. Освен това, той споделя своите амбиции и стремеж да постигне още повече в музикалната индустрия, като се фокусира върху своя последен сингъл “Red Flag”.
Здравей, Георги, какво те вдъхнови да започнеш музикална кариера?
Вдъхновение намирам както от „A категория“ артисти, така и от гениални underground изпълнители, които малцина чуват. Но най-вече се вдъхновявам от малкото ми Аз, което още от малко е с микрофона в ръка и мечтае за музикалната сцена.
На колко години беше, когато започна да се занимаваш с музика?
Аз си мисля, че още с появата ми на този свят съм пропял и съм разплакал всички в отделението, просто майка ми е била прекалено заета да не помни коя е била песента. Иначе, едни от първите ми спомени са малкият Жорко с микрофон и усилени музикални системи у дома.
Авторската музика дойде в средата на тийн годините ми, бях на 15, когато написах първата си песен. Преди това участвах в конкурси и състезания, но никога не беше на всяка цена. Нямах и вокален педагог, за да се развивам кой знае колко в конкурсните формати. По-скоро беше за забавление и да опитам.
Какви предизвикателства срещна като млад музикален изпълнител?
Сега, когато съм на почти 25 години, осъзнавам как последните десет години, периодът от написването на първа песен до днес, минаха като миг за мен, и чувствам, че „не успях да свърша нищо съществено“. Но не е така, знам. Благодарен съм за бавния процес, защото ми дава възможност да гледам нещата в детайл и да се старая да съм оригинален в това, което правя. Усещанията са, че ми е трудно и хубаво! Тепърва започвам да виждам наченките на това, което съм посял и има още много да поливам, докато порасне.
Участвал си и в мюзикъли. Какво е било най-запомнящото се и вълнуващо изживяване като част от мюзикъла „Храбрият оловен войник“?
Така започнах да се чувствам музикално отговорен. Това не беше конкурс, нито състезание, а музикален спесктакъл. Любимите ми моменти бяха репетициите, защото ме възпитаха на отговорност към колегите и екипа като цяло. Всъщност това интервю ме накара да се замисля, че музикалното ми пропяване е благодарение на Пепи и Лили Александрови, които бяха продуценти на спектакъла и вокални педагози. Подготовката продължаваше месеци и щом се качвахме на сцената, знаех, че скоро „приказката“ свършва. Всичко това се случи, когато бях на 11-12 години.
А какво те подтикна да се занимаваш с радио?
Историята е (не)случайна. Шанса да бъда млад радиоводещ получих през първата година в гимназията. Няколко гимназии организирахме благотворителен концерт и трябваше да направим гостуване в БНР Стара Загора, за да представим събитията. Организирахме двама души да отидат, но един от тях се разболя и аз успях да реагирам и да отида да го заместя. Така се запалих по магията на радиото, като два месеца по-късно се присъединих към екипа на същото младежко предаване. Не мисля, че са много хората, които са били на 14 години, когато са го правили. Приятелите ми много ме подкрепяха в това. Подготвяхме страхотни интервюта, гости, теми и т.н. Бих направил всичко това отново и за по-дълго време. По това време имахме и малък опит в организирането на младежко предаване по телевизията, но там е технически и физически по-сложно, та ни беше полезен опит също.
Каква роля играе образованието в музикалната кариера и какво те привлече да изучаваш „Връзки с обществеността“, нещо съвсем различно от музиката?
Още с първите няколко предавания в радиото и разбрах, че искам да уча за медиите и връзките с обществеността. Бях сигурен, че ще стягам куфарите за София и журналистическия факултет в СУ. По време на образованието ми там се досетих, че мога да вдигна нивото и да прилагам знанията от там в изкуството. Фен съм на рекламата, фен съм на маркетинга, на пиара и като значение всичко това стана огромен фактор в глобалния свят, особено при изкуството. След това и магистратурата в НАТФИЗ ми помогна съвсем пък да заключа цикъла от изкуство-мениджмънт-бизнес.
Какви са твоите най-големи вдъхновения и влияния в музикалната индустрия?
Музиката на Запад доста ме вдъхновява. Виждам, че на Балканите това не е главното, което слушаме, но все пак има много фенове на поп културата. Голям фен съм на Max Martin, който е „виновен“ за продуцирането на най-големите хитове в света. Timbaland е също музикален гений. Finneas O’Connal, който днес е може би най-награждаваният продуцент. Всички изброени са малка част от музикалните продуценти, които стоят зад песни на Ariana Grande, Billie Eilisg, NSYNC, Neli Furtado, Taylor Swift, The Weeknd u много други поп звезди. В България съм голям фен на Денис Попстоев, с когото имам щастието да работя над последните ми проекти, така че вдъхновение намирам на много места.
Можеш ли да ни разкажеш малко повече за последния си сингъл „Red flag“: какво те вдъхнови да го направиш и какво послание искаш да отправиш чрез него?
„Red flag“ започна своя живот миналото лято, след концерт на The Weeknd, на който бяхме с приятели. Като се върнах в България след почти цяло лято обикаляне из Европа, бях супер вдъхновен да напиша нещо, на което хем да танцуваме, хем да ни помага в някакви кофти моменти. Текстът е твъъъъърде разпознаваем за много хора и това само по себе си се превръща в двигател на това да я чуят повече хора. По видеото работихме с Коста Каракашян, който превърна песента в един голям танцуващ red flag. Създаде една „ходеща беля“, но през призмата на танца и движенията. Със сигурност най-успешното ми произведение, което съм споделял. В началото мислех, че това е песен за всички малки грешки, които правим като хора, но после разбрах, че това е сигнал да търсим повече зелени знаци сред нас. Да не ги подминаваме и да даваме повече шанс на хубавите и истинските неща в живота.
И съвсем естествено сега следва въпросът: Лесно ли се прави музика в България?
И не, и да. На българския пазар има много място за нова музика, но каналите за комуникация са много запушени. Немалко артисти изпитваме затруднения да разпространяваме произведенията си по „комерсиален начин“, т.е да достигат до широка аудитория. За съжаление, има големи пречки в това да представяме българските артисти на широката аудитория и това спира редица артисти да инвестират повече в производството на качествена музика. Държавата почти помага, но според мен проблемът на музикалната индустрия идва от слабото ротиране на независими артисти по радиа и телевизии. Боря се за това да покажа, че мога да ходя без етикет на кого принадлежа и пак да постигам успехи. Що се отнася до самото производство на песни, на теория имам написан цял албум, на практика стоят няколко хиляди лева между мен и това да го чуем всички.
Какво ти липсва в момента?
Липсват ми понякога годините, когато бях дете. Голям фен съм на старите анимационни филми и когато ги гледам, изпитвам голяма носталгия към тези безгрижни времена. Не живея в миналото си, но успявам „да се върна в бащината къща“, когато ги гледам и това ме прави щастлив и тъжен. Липсва ми и, разбира се, когато сиренето не беше 15 лева.
Докъде искаш да стигнеш в музиката и какви са плановете ти занапред?
Освен музиката имам и амбицията да се занимавам с кино. Огромен е интересът ми към озвучаването на филми, тъй като съм фен на дублажа (10 души затварят статията сега). Да, обичам дублирането на български, има си своята магия и когато се получава, не мога да не призная таланта. В този ред на мисли, не се изненадвайте, ако някога видите, че е с гласа на Георги Велев, защото защо да не?! (усмихва се). Музиката не мога да я оставя никога и никъде. Правя каквото трябва, а да става каквото ще. Ако историята някога свърши, значи и мен ме няма! Друг вариант не съществува на този етап от живота ми. За да завърша с позитивна нотка, ще добавя, че вече виждам по-ясно какво искам да правя и как да го постигам. Благодарен съм за всичко!
Можем ли да кажем, че очакваме нова песен…?
Можем. Преди да дам зелен знак за следващата песен, има още нещо интересно, което ни остана от цялата red flag кампания, която направихме, затова още малко ще продължи тази червена „ера“, която се оказа много популярна тази година в световен мащаб. Изненадата е приятна и нямам търпение да чуем и видим! След нея съм сигурен, че лятото е пред нас и музика дебне отвсякъде!
Автор: Мариана Станчева-Славчева
Снимки: Личен архив
