Стартираме седмицата преди Великден и на гости ни е Гери Турийска, което много ни харесва. Последното ни интервю с нея беше през вече далечната 2018 година, затова смятаме, че е време за нещо ново! Разговорите с Гери винаги са много зареждащи и пълни със смисъл, а днес имаме и много теми – и лични такива, и професионални. Като истински представител на зодия Лъв…Гери е облечена в червено и привлича погледите. Намираме я в нейния любим европейски град – София, уловена от точния обектив на нашия фотограф Кристина Мавродиева…
Здравей, Гери! Къде те намираме?
В любимия ми европейски град – София. Казвам го чистосърдечно. Миналата година с Пощенска кутия за приказки обиколихме 42 европейски града в едно наистина голямо турне. Видях София с други очи. Красив, мултикултурен град, жив, мобилен и зелен. Имаме впечатляващо много паркове в центъра, разкошен градски транспорт, метрото ни е повод за истинска гордост. В много други столици се притеснявах да се разхождам сама вечер, докато в София туристическите централни части са значително по-чисти и спокойни. Трудно е да го осъзнаем, преди да попътуваме. Да пазим града си чист и да му се радваме повече!
Радваме се, че отново взимаме интервю от теб, съпроводено от красивите кадри на фотографа ни Кристина Мавродиева. Какво се промени в живота ти през последните 2-3 години?
Вече съм на 40 години. Живяла съм няколко живота. Започвала съм отначало няколко пъти. След 2020-та и ковид събитията, отново се пренаредиха картите в тестето. В лично отношение станах по-внимателна, по-загрижена за семейството и приятелите си. В работно станах по-смела. Склонна съм на повече професионални рискове. Имам още много идеи и търсения. По всички стандарти вече съм жена „на средна възраст“ със солиден опит зад гърба си, формиран не само от успехи, но и от много разочарования и преоценки. Светът никога няма да бъде така безгрижен и отворен, както беше до 2019г. Хаосът е пълен, но като творец имам лукса безстрашно да му се доверя да ме води.
Как започва един твой ден?
С много течности. Пия кафето си с чай и фреш. Доскоро закуската беше най-важното ми хранене, но напоследък нямам апетит. Обичам да ритуалнича сутрин. Ставам бавно от леглото, мия бавно лицето си. Знам, че само след няколко минути скоростта ще се забърза като в анимационен филм, така че опитвам да хвана първите 10 бавни минути във вакуума на безвремието.
Как преминава от сутрин до вечер?
Много се смеем на фразата „Всичко е въпрос на организация“, когато се използва осъдително към живота на другите. Истината е, че при мен този принцип важи. Разделила съм деня си на три равни, повторяеми части. Разбира се, имам лукса да не завися от работно време, което е важно условие. От момента, в който се събудя редувам два часа за семейството и дома, два часа за работа, два часа за мен. И отново. Това е моят ритъм. Като двата часа за мен са неприкосновени. Дали ще гледам сериал, ще играя компютърни игри или ще се разхождам из квартала- моя работа! Тези два часа ми дават сили да съм пълноценна в останалото време- за работа и семейството.
Разкажи ни малко повече за новостите покрай „Пощенска кутия за приказки“…
Кутията става на 15 години. 15 приказни години… Преживяла е всичко. Имаше своя връх, имаше своите предизвикателства, имаше своето ексклузивно време. Отвори вратите за всички останали литературни формати за сцената на клубовете и театрите. Даде старт на кариерите на много автори и ги превърна в сензации. Създадох Пощенска кутия за приказки съвсем сама, когато бях на 25, с идеята да дам сцена на дебютиращи автори и артисти. Исках да има нещо, което на мен ми е липсвало като прохождащ автор- място, на което други като мен могат да изпитат таланта си, да го срещнат с публиката и да получат шанс да бъдат забелязани. Мисля, че мисията ѝ изпълни своя ход и съм доволна от резултата. Сега форматът е в своя логичен преход. Но, преди да започне промяната, и аз и Кутията имаме нужда от едно последно голямо празненство на доброто, което създадохме. Мисля да го отбележим това лято на стадион Юнак. Харесала съм си 28 август за рожден ден и гранде финале. Планирам събитие, което ще включва четене с любимите артисти на публиката и концертна програма. Една дълга и емоционална фестивална вечер, каквато Кутията под тази си форма заслужава.
Много вярвам и в артистите, чиито индивидуални изяви тръгнаха от нашата сцена в последните години. Скоро предстои да ви представя най-новото име, което вярвам, че ще се изстреля директно в сърцата на хората. Михаил Стоянов, който познавате от Instagram като Mishozavinagi. Един изключителен автор и артист, който събра своите текстове, писани за събитията на Кутията и сглоби своя програма. Дебютът на шоуто му планираме за 5 юни в Sofia Live Club. Елате да го видите, няма да съжалявате!
Всички имаме нужда от повече смях, къде най-често го намираш ти и кое те усмихва най-силно?
В споделените моменти с дъщеря ми, в интимните вечери с приятели, в игрите с кучето. В смеха на другите на събитията ни. Вече съм по-близо до публиката, отколкото до организацията на Пощенска кутия за приказки. Благодарение на страхотния екип, който се събра в последните няколко години, вече мога да седна на някоя маса в клуба и да се забавлявам на продукцията на изключителните автори и артисти, които излизат на сцената. Ива, Дидо, Лъчо, Дона – благодаря ви!
А сега малко повече за новото ти амплоа на радиоводеща по Дарик…
Отдавна не съм се вълнувала така! Чувството е хем познато, хем чисто-ново. Обичам радиото. След 11 години пауза от ефир съм много щастлива, че отново имам възможност да застана зад микрофона. Колегите са изключително мили с мен, чак ги подозирам, че ще ми откраднат колелото. Благодарна съм за поканата и за топлото отношение, чувствам се напълно в свои води и за първи път разполагам със свободата да имам национален ефир по свой образ и подобие. Пълна свобода и разбира се, голяма отговорност! Всяка сряда от 13 до 16:30ч. говоря със събеседниците си за изкуство, култура и образование. Искам предаването ми да бъде глътка въздух, свободно от политика и злободневие. Избирам си гости, които аз лично ценя високо, водим разговорите си свободно, слушаме музиката, която ни вълнува и заслужава да бъде в ефир, дори да не се определя като „радиофонична“.
Как жонглираш с всички дейности в едно?
Трудно е. Пропускам много. Правя много компромиси. Стресът е огромен. Ако ме бяхте питали преди 10 години, даже нямаше да разбера въпроса. Опитът и възрастта дават много възможности, но и взимат много от лекотата, която преди е падала право от небето. Сега просто се надявам, че ще се получи поне на 50% от първоначалната искра. Но, пред опцията „да се кротна“, предпочитам стреса и компромисите.
А сега личните въпроси – сподели ни малко повече за миговете със семейството…
Те са страхотни, не знам откъде ми дойде тоя късмет! Никога не съм си представяла, че ще ми се случи да имам такова голямо, шумно, весело и странно семейство. Искам да прекарвам колкото е възможно повече време с тях.
С Ясен Козев сте велик тандем и в личен, и в професионален план. Какво планирате за идните месеци?
Планираме лятото, когато традиционно напускаме столицата и се изолираме в Странджа. Вече 11 години водим този паралелен живот. От юни до септември живеем в едно чудно селце до морето, но сме по-скоро на село и на планина. Аз не си падам много по плажа. Предпочитам да обитавам двора и терасата, докато Ясен и децата се отдават на водни спортове. Разбира се, шило в торба не седи, така че сме си измислили много приятно лятно занимание. Стопанисваме лятното кино в Царево. Вече пета година го развиваме като културна сцена под името Летен Кинобар Царево. Почти съм готова с програмата за този сезон. Ще има много театрални постановки, стенд-ъп, четения, фестивал на българското кино и специални събития. Можете да ни последвате във facebook – имаме профил и скоро ще обявим програмата. Междувременно ще посетим и някои концерти и фестивали в Европа, ще изпечем няколко агнета и ще гледаме персеидите през август
За какво мечтаеше като малка?
Аз бях доста самотно дете. Мечтаех за приятели. Все още мечтая за приятели, но вече не съм самотно дете.
Саундтракът на деня ти напоследък е…?
Вътрешният ми глас. Имам периоди, в които слушам много музика и други, като този, в който предпочитам тишината.
И не на последно място – какво искаш да ти донесе пролетта?
Яснота. Усещам, че в момента се пренареждат пластове. Периодично, през няколко години се случва. Отпадат нагласи, преживяваме раздели и сътресения. Иска ми се до началото на лятото тази турбуленция да свърши и да се изчисти хоризонта.
Можете да намерите билети за предстоящите събития на Пощенска кутия за приказки в София, Варна, Плевен и Хасково тук: https://www.entase.com/kutiata/
