Признавам, че това е може би най-тежкото интервю, което съм взимала. Интервю, което ме вдъхнови и натъжи в един и същи момент. Гроздан Михайлов е артист, който всички обичаме, артист, който продължава да твори, макар и сега, когато животът му предлага от горчивия си залък. Впечатли ме как там, някъде между редовните пътувания за Истанбул, химиотерапиите, вливанията на кръв и сълзите, Гроздан реди лего цветя и им се радва като малко дете. Рисува, открива изложби, мечтае за деня, когато ще си върне тези 20 килограма живот и ще се чувства отново истински и пълноценен. Това интервю не е за хора със слаби сърца, но е за всеки, който ще оцени силата зад думите. Отново благодаря за професионализма на Яни Яков, който създаде изумителни кадри с Гроздан…
Здравей, Гроздане! Къде те намираме?
Здравейте! В момента съм вкъщи на дивана. Точно се събудих от следобеден сън и хапнах много малко телешко варено. (първо хранене за деня). В момента съм след 3та химеотерапия и е много зле. След нея губя апетит много крайно и не мога да се храня с нищо с дни. Именно преди малко медицинската сестра, която идва вкъщи ми изключи едно “медальонче” С химеотерапия. В Турция ми вливат за няколко часа и след това ми слагат този тип “медальон” те така го наричат. Той е пълен с другата част от химеото, която се влива други 48 часа. Нея ми я откачат тук в София вкъщи. Преди малко стана това. Сега чакам Яни да дойде и да заснемем снимките за интервюто. Краката дори не мога да ги вдигам .. просто ги влача. Нямам никакви сили. Но ще дам всичко от себе си за няколко преобличания. Всичко е приготвено снощи като визии. И съм ги измислил да са само портретни. Да е лесно, бързо. Аз сядам и просто се започва едно обличане с помощ от някой, това е истината и как се случват всички останали постове. Ставам от леглото механично – роботски за 4-5минути.
Срещата ни е много важна, защото си тук, за да ни разкажеш за това, което се случва в живота ти през последните няколко месеца. Започвам с въпрос – кога разбра за диагнозата рак и как те диагностицираха, разкажи ни какво се случи…
За диагнозата разбрах на 8 май тази година. На 12 май вече бях на операционната маса в Александровска. Оперираха ме самият професор и директор – Йонков, професор Лили Симонова и още техни много колеги. Благодаря много на целия екип.
Разбрах понеже имах около месец проблем с корема (беше ми ужасно разстроен), впоследствие напипах и малка бучка. Пътувах за погребение на дядо и бях със стринка, която е много голям медицински професор също. Казах: “Стринче, коремът нещо, имам съмнения, запиши ми час и кажи къде и кога и ще съм там” .Започнаха се едни изследвания, втори, трети, четвърти. Чак, когато ми направиха ендоскопия и гастроскопия, разбраха какво е точно. Бях на болничното легло, когато др. Симонова дойде и просто ми го изстреля. “Гроздан, имаш рак на дебелото черво с много разсейки на черния дроб”.
Какво премина през съзнанието ти, когато разбра за случващото се?
Изтръпнах. Времето спря. Звук и картина също. Започнах да плача. Излезнах от болницата с идеята, че се връщам след няколко дни за операция. Тогава се обадих на брат ми и майка. Те живеят в Щатите. Брат ми на следващия ден вече беше при мен. Събудих се и си казах. “ОК. Гроздане. Това е диагнозата от тук нататък приемаш факта и се стягаш. Нямаш избор – това е. Приемаш го и започваш да се бориш”.
Знаем, че си устремен и вярващ, че ще победиш в битката, и не се предаваш за минута. Ти си вдъхновение за много хора, които преминават през това, затова ни се иска да ни разкажеш – как успяваш да се справиш и кое ти дава сила в този момент?
Именно жаждата за живот. Аз съм на 35, имам толкова още много да дам, да живея, да творя, обичам. Цялата тази взаимна любов от всички познати и непознати. Всеки ден ми пишат много хора само и само да кажат колко вдъхновяващо изглежда отстрани и колко борбен съм.
Гледам акълът максимално да ми е запълнен с изкуство и с мода. Рисувам. Наистина много сили полагам да сложа някоя перука и сако, за да се снимам, но това продължава да ми носи истинско удоволствие. Да изглеждам добре дори сам в нас за себе си.
Как преминава един твой ден сега?
Така преминават дните ми сега – творчески, но по странен за мен начин. Не мога сам да се облека. Не мога сам да оправя дрехите, или каквото и да било. Една от най-старите ми и добри приятелки се грижи за мен 24/7. И ако не е тя, аз съм истински загубен. Започнах да строя лего от няколко дни. Пуснали са серия с цветя, аз съм голям цветар и за първи път харесвам цвете, което не е естествено. А и е интересно за мен и за мозъка ми. Чета книги, слушам плочи музика…
Къде се лекуваш и какво предстои?
Лекувам се в Истанбул – в една клиника за онкоболни. За там бяха нужни ужасно много пари, а тази сума се събра за по-малко от 24h именно от цялата хорска любов към мен. Това ме разплака повече, от когато разбрах диагнозата. Беше много, много силен момент за мен, в който наистина разбрах колко хиляди хора държат на мен. БЛАГОДАРЯ НА ВСЕКИ ЕДИН, ОТДЕЛИЛ лев, два, и дори хиляди. Също, докато не съм в Турция, лежа много често в Александровска за някакви други процедури и изобщо да ме поддържат между химиотерапиите. Миналата седмица от Турция казаха, че хемоглобинът ми е много нисък и килограмите са само 34, трябваше да ми се вливат банки кръв тук в Александровска и чак след това пътувах за там.
Тежка е наистина много химиотерапията и през 2 седмици ходя на вливки, пътят ме изтощава допълнително, тъй като не мога да пътувам със самолет сега поне година заради операцията.
Не спираш да твориш и да бъдеш активен, скоро видях твой автопортрет с любимата Пока – какво ти дава рисуването?
Да, сега ще направя поредица от автопортрети. Преди две седмици открих и Третата ми самостоятелна изложба – ARDOR. Нямаше как да присъствам на откриването. Дори не успях да я видя на живо. Хората ме тагваха нон стоп и това ми стига…
Кои са хората, които са до теб, които те подкрепят, без които не можеш?
Контактите са ми ужасно ограничени. Не се виждам с дори едни от най-близките ми, или много много рядко. Просто така се чувствам. Подкрепата и любовта им за мен е достатъчна, че знам, че я има. И всеки един момент, като помоля някой за нещо как ми помагат. Дори непознати хора се включват да ми помагат.
Иска ми се да отправиш послание към всички хора, които преминават през подобна диагноза, какво е нещото, което би им казал…
На хората, които сме в това положение, няма аз какво да им кажа. Всички сме заедно в тази Борба и само ние знаем какво и как ни е. Общувам с приятели, които са онкоболни като мен и обменяме експириънс. БЪДЕТЕ СИЛНИ И НЕ СПИРАЙТЕ ДА ВЯРВАТЕ. ВИЕ/НИЕ сме истински герой. Моля се за всички.
Коя е последната книга, която прочете?
„Машина за пуканки“ на Михаил Стоянов.
Какво пожелаваш на себе си и на всички нас?
На всички желая Здраве и Любов. Това е наистина най-важното в този живот само да сме Здрави.
Ходете и се изследвайте. Грижете се за себе си и за телата, в които сме.
На себе си – да мине този период и да стъпя здраво на краката си. Да си върна тези 20 килограма, и да натрупам и повече. Просто да съм старият Гроздан. Да мога да съм напълно функционален и изобщо да се чувствам пълноценен човек. Сега съм просто съм полу.
И не на последно място по важност – кое е нещото, което те усмихва на ежедневна база?
Най-малките неща, които не забелязваме дори, забързани в ежедневието, затрупани с някви безумни глупости в главите си. Има много по-важни неща в този живот. Толкова сме обременени със случващото се в днешни дни, че забравяме малките Човешки неща и отношения.
Благодаря!
Гроздан.
