Комерсиалният успех никога не ни е бил самоцел – всеки от нас се движи в бизнес матрица и няколко пъти в годината се доближава до това, което рок звездите преживяват на сцена…
Те са шумното доказателство за това, че зад успеха на всяко нещо стоят спартански усилия, космическа доза удоволствие от свършената работа и много любов към идеята. Вече 9 години Hammerhead са синоним на „вечер, в който си махаме главите на Metallica“ в българския клубен афиш. Как една трибют банда се превърна в успешен концертен продукт и какво да очакваме от първия им концерт след година и половина пандемично затишие – Николай Петков (вокал, китари) и Пламен Гюров (вокали, бас) споделят Talk Station.
Talk Station
Съдържанието на YouTube канала на Joy Station е предоставено ексклузивно за „Лицата на града“.
– Добре дошли в Talk Station! На 23 април трябва да ни се случи концерт – той ще е първият от колко време насам?
Ники: – Последно свирихме в Joy Station през ноември 2019. Много ни липсва това място. Тук правим всичките си концерти в София, защото на ивент в мирни времена не идват под 800 души, а този клуб разполага с пространство. Сега, с ограничения капацитет места, пак ще можем да съберем достатъчно хора. Мащаба на залата гарантира безопасност.
Пацо: – Китарите прашасаха, изтупахме ги. После пак ги прибрахме заради локдауна. Минахме две, три депресии и вече е крайно време да се видим с хора (смее се). Никога не сме репетирали толкова.
– Как ви се отрази изолацията – научихте ли се да живеете на по-бавни обороти, затишие пред буря ли беше в творчески план, или просто игра на нерви?
Ники: – Ударът беше само върху любимото ни хоби, което вече не можехме да практикуваме – музиката. Иначе всичко останало си беше по старому. Аз имам банална професия – търгувам с коли. Покрай бясното темпо на работа не усетих кога мина това време.
Пацо: – Аз се занимавам с медицинска дейност и за мен годината бе доста натоварена. От друга страна без достъп до сцена и музика я пиша нулева в личен план.
– Да се върнем към предстоящия концерт – центъра на шоуто ще бъде 35 години Master of Puppets. Сетлистът ще е едно към едно този от албума, или ще включите и други любими тракове на Metallica?
Ники: – Глобалната тема, свързана с Metallica, e този албум, който излиза на 3 март, точно преди 35 години. Какъв по-добър повод да се съберем и да си припомним тая магия. Колкото до сетлиста – нека оставим момент на изненада, за да бъде пълно щастието.
– В кой момент осъзнахте, че това е вашата група и тя ще промени съзнанието и насоката ви на развитие като музиканти?
Пацо: – През 86-та чух Master of Puppets, преди това бях слушал само Kill ‘Em All албума.
Ники: – Ти си много стар, бе! 86-та аз съм слушал само детски песнички.
Пацо: – Да, даже си спомням къде беше – на село се строеше гараж, и върху плочата на покрива стърчаха едни арматури, там, няколко нива над улицата, се събирахме компанията и ми пуснаха на касетофон Master of Puppets. И тогава реших, че ще свиря на китара.
Ники: – Аз съм един от милионите, които започнаха да харесват Metallica след Черния албум, но месец след това преоткрих старите им записи и си казах: „Това е най-яката музика, която може да има на света!“. В началото на 90-те учех в Англия и съквартиранта ми носеше таблатури на Metallica от Япония, тогава бяха абсолютен Кореком. Така започнах да свиря, самоук съм.
–Сигурно ще ви създам някакво усещане за дежавю с този въпрос, обаче как се случи Hammerhead? Приятели се събират заради култа си към Metallica?
Ники: – С Пацо се оказахме съседи на мястото, където и сега живеем. Споделих му, че харесвам тежка музика. Той пък беше свирил, имаше почти професионална история в студио, правил е авторска музика като тийнейджър. Каза ми „Ако някой ден хвана китарата отново, то ще е за да свиря само Metallica!“. Аз в този момент се почувствах така, все едно сменят парите, шокирах се. Рекох му „Пацо, ти си вече част от групата!“, въпреки че още нямаше такава.
Пацо: – Аз трябваше да досъбера групата и знаех, че ще е сложен процес. Първоначалната ни идея беше просто да свирим Metallica, а не да правим концерти. След доста пресяване се намерихме с останалите двама членове на бандата, невероятни фенове също, носят си го в сърцата. В един момент репетициите взеха да ни се получават взривоопасни си казахме „Абе, дай да я споделиме цялата тая енергия и на живо!“. Дебютът ни беше на рожден ден на брат ми в столичен бар.
–Представете си, че попадате в стая с вашия човек от Metallica. Кой е той и какво бихте му казали?
Пацо: – Аз това съм го сънувал! С Кърк Хамет бих говорил с часове за музика и всичко, което ги прави природна сила в студио. Ще направим дисекция на всяка от любимите ми песни, нота по нота. Със сигурност няма да го питам как си пие кафето, или къде ходи на почивка с жена си.
Ники: – Убеден съм, че сродната ни душа би била Ларс, защото той винаги се е определял като най-големия фен на Metallica. Той е живият архив на групата. Джеймс е креативния извор, той е човекът-Metallica. Имах щастието да се срещна с него на концерта им 2008 г в София. Дегизирах се като шофьор на лимузина, а той се скачи случайно в моята кола. И въпреки забраната на тур мениджъра да не говорим с тях и да не слушаме никаква музика, на фона на And Justice For All си говорихме на воля.
–Коя песен на Metallica импонира най-много на характера ви и защо?
Пацо: – Ако някой ме пита възможно ли е да разбереш какво е Metallica от една песен, ще отговоря, че това е One. Там има чисти китари, хармонии, агресия, текст, има всичко. Без никакво замисляне това е парчето, в което можеш да уловиш всички нюанси на групата. Иначе моите песни са по-трашарските, начело с Dyers Eve.
Ники: – На прима виста бих казал And Justice For All. Рафинирана, но със скрита агресия в нея.
–Как се случва така, че една трибют група събира повече хора от доста популярни изпълнители с авторски репертоар?
Ники: – Какво да ти кажа, Metallica е институция за доста хора тук. През цялото време говорим за хоби, но тяхната дискография, това чудовищно музикално наследство, е абсолютно удоволствие и смисъл за нас. И публиката го усеща. Комуникацията тук не е вербална, няма клоунади, тя е на друга честота. Ние инвестираме колосално време и средства в репетиции и сигничър инструменти, от 5 сета барабани от колекцията на Ларс, да рече, един е в България и е наша собственост. На практика свирим с всичко, което групата използва в студио и на концерти.
Пацо: – Тук не говорим за комерсиален успех. Той никога не ни е бил самоцел. Както вече стана ясно, всеки от нас се движи в собствена бизнес матрица и няколко пъти в годината се доближаваме до това, което рок звездите преживяват на сцена. За нас Metallica са философия на съществуване и ние сме една доста шумна част от фен клуба им в България (смее се).
Автор: Надежда Попова
Снимки: Личен архив
