Днес ви срещаме със Зорница Стоянова – хореограф, куратор, писател, видео и светлинен дизайнер и директор на хореографска платформа “БодиМелд”, базирана между София, България и Филаделфия, САЩ.
През 2022 г. създава фестивал “Алтернативна сцена”, който преобрази територията около езерото Панчарево в своеобразна арт сцена на открито. В България участва с авторски сайт-спесифик представления във фестивалите “Антистатик” и “Leap Off Page”. Представлението й “AndroMeda” е поръчано и представено от Philadelphia Museum of Art (2020), а соло спектакълът “Explicit Female” (2016) е награден с Филаделфийската награда за съвременен танц “Rocky”. Стоянова представя сценичните си работи в САЩ, България и Франция. Нейните танцови филми са участвали във фестивали в САЩ, Мексико, Аржентина, Уругвай, България, Ирландия, Германия и Бангладеш.
Зорница е привърженик на устойчива танцова общност и е дълбоко инвестирана в подпомагането на по-нататъшен разговор и сътрудничество. Тя преподава импровизация техника за изпълнение, танц за камера и композиция. Тя е съосновател на Платформа за импровизация и композиция в София, и редактор в thINKingDANCE.net.
Повод за разговора ни със Зорница е най-новото й начинание – академията BodyMeld Performance Research Academy, която ще обучи пърформативни артисти от 25 до 99-годишна възраст напълно безплатно и ще им помогне да се развиват и да творят заедно в подходяща среда.
Как се роди идеята за BodyMeld Performance Research Academy?
Моите идеи винаги се раждат от нужди. В този случай – от нуждата аз, самата да продължа да се развивам като артист; от нуждата да създам пространство, където да имам обмен с хора, които не познавам; от нуждата за общество, което има единен стремеж и артистична практика. Когато отвориха кандидатстването по проект за Творческо развитие към НФК, започнах да си го представям като платформа. Истината е, че усанових връзка с всеки от поканените хореографи, много преди идеята за академията, с надеждата, че ще мога да ги поканя да дойдат в България. С финансирането от НФК тази идея се превърна в реалност.
За кого точно е подходяща академията? Задължително ли е условието участниците да бъдат професионалисти или могат да се включат и любители на съвременните танци и пърформативните изкуства?
Това е платформа за професионалисти, които се занимават със сценично изкуство. Търсим танцьори, хореографи, актьори, режисьори, певци и т.н, с желание да се развиват в мултижантовото изкуство. Може да са хора и в пенсионна възраст, профилирани в един жанр, които притежават любопитство и желание да се свържат с други артисти и да продължат да работят.
Научихме, че академията ще се проведе в 6 отделни модула – можеш ли да споделиш малко повече подробности за самото обучение и какви нови знания ще добият участниците?
Беше трудно да преценим програмата, защото искахме да привлечем работещи артисти, професионалисти, които нямат много възможности за развитие. В крайна сметка я разпределихме в 6 модула, които не са един след друг, за да могат участниците да работят и по други проекти. Някои от модулите са по-кратки, а други – по-продължителни, пак с целта да има възможност участниците да могат да работят и да осъвместят това обучение с останалите си ангажименти.
Новите знания за всеки ще са различни, защото кандидатстващите са наистина с различен опит от различни сфери. Уникално е, че академията ще представи множество методи за работа с тялото, гласа и възникващия текст едновременно. Ще предложи методи на композиция и импровизация, която отключва движещото се тяло да бъде също и говорещо и пеещо и, най-вече, мислещо тяло. От тази база на възможности вече започваме да говорим за възникващ театър, възникваща композиция и пърформанс.
Както спомена, BodyMeld Performance Research Academy приветства и включването на по-възрастни артисти, които са минали етапа на активната си кариера – какво ви мотивира да включите и такъв тип участници?
Възрастта е може би един от най-големите скрити проблеми в танцовата общност. Милиони млади хора завършват бакалавърска степен по танци или хореография. Уви, докато стигнат 30-те си години, половината от тях вече не се занимават с нищо, което има общо с танца. Оказва се, че танцьори и хореографи на 50, 60, 70 и 80 години са изключителна рядкост. Причините са много – социални, физически и финансови. Една голяма причина обаче е липсата на програми, платформи и възможности за развитие. При отваряне на която и да било онлайн уебстраница за възможности в танца и пърформанса, в 95% от случаите съществува изискването кандидатстващите да са под 35г. Глобално се наливат огромно количество пари за развитието на младите, и се предполага, че изведнъж на 35 ти имаш компания или танцуваш за такава, която те осигурява, получаваш заплата, имаш достатъчно пари и време евентуално да имаш и семейство, да се развиваш пълноценно, да печелиш и други програми и т.н. Реалността е съвсем различна. Като независими артисти, ние живеем от проект на проект а на 36 вече изнемощяваме, защото финансираните проекти и резидентски програми, които до миналата година са били възможни, вече не са.
Като артист над 40, който иска да работи с други хора от всякакви възрасти, за мен беше изключително важно да направя Body Meld Performance Research Academy възможна. Както за другите артисти като мен, така и за мен самата. Защото, каквото няма на света и ти се иска да ти се случи, просто трябва да направиш сам.
Стоянова в проекта на Меган Бридж SP3, 2018.
Специално за академията, в България като лектори ще пристигнат няколко световно изявени хореографи – може ли да споделиш малко повече за тях и какви знания ще предадат те на участниците?
Поканили сме Питър Шишоли (САЩ), който е ученик и изпълнител в компанията на Мередит Монк – една от най-важните иноватори в съвременната хореография и музика, която използва тялото и гласа си като инструменти. Питър ще ни преподава нейната методика в използването на глас чрез движение.
Прекрасен педагог, танцьор и изпълнител е Паоло Чонголани (Италия), който пък чрез работата си с Джулиан Хамилтън създава изключително интересна методика на инстантна композиция. Той е майстор в създаването на история, и ще ни предложи много физически методи за композиция на образ, истории и работа с глас и възникващ текст.
Меган Бридж (САЩ) е пък най-дълготрайният ми колаборатор. Хореограф с когото работя по различни проекти от 15 години насам. Работила е с много световноизвестни хореографи, като Стив Пакстън и Жером Бел и ще ни предложи техники на физическо присъствие, интеракция с музика и музикалност. Стивън Батц (Северна Ирландия) е последният ни гост, който е един от първите ми учители през далечната 1999 г. Стив, сам по себе си, е легенда. Той ще предложи една пълна седмица върху поетиката на движещите се тела, с фокус към нашето присъствие, и синтакса на движението във времето и пространството.
Аз също ще водя два модула, като намерението ми е да мина през всички първични модели на инстантната композиция като база за развитие. Целта е да можем да се фокусираме в изследването на тези модели и как да ги използваме в създаването на съвременен спектакъл. Важно е също да спомена, че във всички модули ще използваме тялото, гласа и ума си.
Имаш изключително богата професионална биография – как реши да се преместиш в САЩ и да развиваш кариерата си именно там?
Местенето в САЩ беше лесно през далечната 2001 г., като млад човек, който не беше учил в Балетното, но искаше сериозно да се занимава с танц и хореография. Тогава в България на мода бяха MTV танците, а поп-фолкът беше върха на съвременната култура. По това време не познавах страхотните Галина Борисова, Росен Михайлов, Ани Пампулова, Вили Прагер, Ива Свещарова, Стефан Щерев, и много други, които са се борили да има съвременен танц в България. Но пък знаех и имах възможност да кандидатствам и уча в САЩ.
Така попаднах в едно от най-невероятните и прекрасни места – Bennington College. Там се е зародил американският съвременен танц, като и до ден днешен се преподават авангардни модели на пърформативно изкуство от невероятни професионалисти, които са активни и работещи артисти. Когато заминах, изобщо не си представях, че някога ще се върна.
А защо се върна?
Връщането, както и отиването, беше лесно. Заради Ковид-19, началото на 2020 г беше като на война в САЩ. Във Филаделфия цареше абсолютен хаос, разбиваха се витрини на магазини, имаше стрелби по улиците. Отделно от това, със съпруга ми и двамата сме професионални артисти, имаме и две малки деца. А, тук родителите ми живеят в къща в Панчарево, имаме си стая, двор, където децата могат да играят, училището е безплатно, здравното осигуряване е безплатно. И така, през лятото на 2020 г, в най-голямата паника се прибрахме временно. След две години и половина осъзнавам, че няма да сме много временно тук, и още сме при родителите ми. (смее се) В този момент на решение кариерата не е била никаква предпоставка, по скоро търсехме запазването на някаква нормална психика и равновесие. За нас доста добре се получи.
Работила си с изключително популярни и влиятелни имена – Жана Пенчева, Sasha Waltz & Guests, Eiko & Koma, Boris Charmatz, Cie. Willy Dorner, и м.н. други. Кой ти повлия най-много и има ли хореограф или школа, които може да наречеш “незабравими” за самата теб?
Всички изброени по-горе имена са незабравими. Има и още – поне три пъти толкова – прекрасни хореографи, с които съм работила, но за съжаление техните имена не са известни. Eiko & Koma ме научиха да използвам тялото си в абсолютен покой и да градирам усилието си в един изключително бавен танц. С прекрасната Жана Пенчева, разкрих медотика на изграждане на сексапил и прелъстяване. Този определен тип женствено присъствие в личен план, винаги е било повод за неудобство. Но пък и ми помогна да разпозная в себе си социални кодове на женственост, които никога не са били част от езика на тялото ми.
Може би най-важния проект за мен беше с хореографа Джуматату По, приятел и прекрасен човек в Ню Йорк, който през последните 10 години работи в социополитическата проблематика касаеща тъмнокожите граждани в американската култура. Джума беше първият хореограф, който поиска от мен да се съблека напълно гола в негова продукция. Това беше едно от най-важните за мен събития като артист, които отговориха на много въпроси: “Защо го правя; Каква е разликата между мен и всяка една картина на гола жена висяща в музеите; Как се чувствам като показвам и продавам голотата си и защо е важно.“
Tези въпроси ме фокусираха в мисията ми като артист, а именно разкритието на човешкото тяло и отношенията ни един към друг. Аз търся първо автентичността и човещината на сцената. Всеки от нас има тяло, то е биологично, животинско, красиво във функцията, която изпълнява. Според мен, няма по-автентично и човешко нещо от нашето стареещо и променящо се тяло и това ме вълнува и като артист и като публика. Продукцията с Джума ме научи да си дам пълно позволение да използвам тялото си със всичките му променящи се възможности включително и голотата и пълното му несъвършенство.
Какъв е погледът ти върху бранша у нас, имайки предвид че си работила и работиш в цял свят?
Мисля че мога да напиша цяла книга по темата (смее се). Една от основните разлики е, че тук, в България, за пръв път влизам в рамките на условията на финансиращите организации. В САЩ никога не успявах да се класирам, било защото работата ми не е достатъчно политическа, или защото там нямах регистрирано НПО, което е доста скъпо и времеемко начинание.
Тук пространствата за репетиция са или безбожно скъпи, или ги няма. В Ню Йорк и Филаделфия всички пространства работят с различни цени базирано на кой час от деня искаш да използваш пространството. Студиата също са запълнени на 100% като за почти без пари можеш да репетираш от 6 до 8 сутринта. В София не съществува гъвкавост отстрана на собствениците по отношение на часовете на наем или типа наем. Често тези условия са извън възможностите на артистите и водят до страшно малко репетиционни дни.
Проблемите са комплексни и произхождат от липса на културни мениджъри, достатъчно финансова подкрепа и това че самите артисти трябва да имат изключително мултифункционална роля в развитието на всеки проект. Наблюдавам, че повечето работни процеси се случват по доста хаотичнен начин. Често няма ясно планиране и структура на проектите. Проблем са и забавените плащания на хонорари в определени случаи, както и ниските ставки.
В САЩ пък там всеки професионален артист, когото познавам работи някаква несвързана с танца работа за пари, събира собствените си спестявания и прави много малка продукция. Това са хора, които танцуват в световноизвестни танцови компании, или са едни от най-наградените американски хореографи. Те са също и чистачи, майстори, учители, сервитьори, масажисти и т.н. Този тип артисти също се водят професионални артисти, докато тук в България бихме ги нарекли просто любители.
Мисля че най-важното, което трябва да се учи на университетско ниво е точно тази мултифунционалност и жажда за знания, било то административни, организаторски, технически и най-вече артистични. Това е единственият лек, който виждам за постепенно разрешаване на проблемите в нашата сфера.
Какво още ти предстои на този етап?
Освен академията, в момента подготвям една изложба на мои арт филми и фотографии. Темите, които ме вълнуват артистично са пречупени през призмата на женското тяло, защото това е тялото, което аз обитавам. През февруари предстои отворена покана към други артисти, които представят женското тяло в дигиталната среда. Изложбата ще се състои през целия май на 2023 в Топлоцентрала, по време на която също ще представя и пърформанса ми с Меган Бридж “Altered States: a performance conversation”.
Ще има и други събития свързани с изложбата, но е още рано да се обявява. Освен това, в дългосрочен план се надявам да успея да открия финансиране за второто издание на фестивала “Алтернативна сцена”, както и да започна да работя с ансамбъл над “Brutal Honesty” по проекта, който от две години изследвам и в момента формата му е съвременна опера. Но, за всичко това, трябва време и сериозно финансиране.