Животът ни срещна с лъчезарната Илина Перянова през 2021 година, когато работата по “Догументъри” (България, 2023, 26,31’) беше в разгара си, но бъдещето на тази вълнуваща и смела документална продукция, посветена на безстопанствените кучета и нелеката им участ, все още не бе ясно. Докато ни разказваше идеята, вдъхновението в очите й първо ни трогна, а после зарази. Паралелно с това обаче, концепцията ни изпълни и със съмнения – филм на такава специфична тема в България? Кой би подкрепил? Кой би се трогнал? Кой би позволил да се акцентира върху един от неудобните проблеми у нас, за който, като общество, сме свикнали да си затваряме очите или просто да не виждаме изобщо? Три години по-късно Илина ни доказа, че има кой! “Догументъри” попадна в официалната късометражна селекция на 28-мия София Филм Фест и бе показан пред пълна зала в столичното кино “Люмиер”, а понастоящем се готви и пълнометражната му версия, ”Спасители: догументъри”, който ще може да гледаме съвсем скоро. Потърсихме Илина във връзка с всичко по-горе като не пропуснахме да я поздравим за вярата и усърдието, което проявява вече цели 12 години. Ето какво ни разказа самата тя…
„Догументъри“ бе показан официално в рамките на СФФ 28, пред доволно пълна зала с много разностранна аудитория – какви реакции и впечатления събра?
Прожекцията на филма беше много удовлетворяваща и изпълнена с емоции. След нея към мен дойдоха приятели, познати, непознати и колеги със сълзи на очите, докоснати от историята на филма. Това ми дава мотивация да завърша пълнометражната му версия.
Как изобщо се роди идеята за „Догументъри“?
Преди около 12 години, както си вървях на една софийска улица, глутница бездомни кучета прелетя покрай мен, устремена в гонитбата си, след бързо каращ моторист. Набелязаната жертва се измъкна невредима, но кракът ми неблагоразумно и без умисъл попадна в захапката на “вълчи” зъби. На този етап от живота ми, въпреки че съм силно предана на представители от семейство Котки, вече отглеждахме куче и бях се влюбила качествата на най-преданото на човека животно.
Тогава започнах и по-активно да се вълнувам от съдбата на бездомните животни в България. В онази далечна 2012-та година имаше и два случая на нахапани и потенциално убити от улични кучета хора. Единият не беше доказан, но това беше гореща тема, която вълнуваше обществото ни. Тя развълнува и мен.
Филмът е комуникиран най-вече към детската аудитория – защо?
Живеем в крайно материален свят, в който деца и възрастни се прехласват по външната обвивка на човека. Това оставя една духовна празнина, а връзката с животните и природата може да помогне да се възстанови нарушения баланс. В “Догументъри” е показана най-чистата и невинна любов – тази между дете и куче.
От прожекциите обаче разбрах, че филмът влияе на публиката независимо от възрастта й.
“Догументъри” е сниман в продължение на цели 10 години (2012-2022) – защо процесът отне толкова време?
В живота често пречките по пътя ни могат да се превърнат в позитивни обстоятелства. Такъв е случаят и с “Догументъри”. Радвам се, че имам търпението да продължа да работя по пълнометражната версия на филма, въпреки финансовите и лични предизвикателства. Той беше планиран да излезе още през 2013-2014 година, но не беше допуснат до производство. Тогава заминах да уча кино в Естония и прекарах няколко години в пътешествия след завършването на обучението си. Винаги съм вярвала, че този филм трябва да бъде доведен до край и сега разбирам, че тези години са били необходими, за да се покаже разисквания проблем в дълбочина.
Постоянството, което си вложила ни кара да ти кажем „Браво!“ Защо не се отказа, или, ако трябва да го кажем по друг начин – кое ти даваше сили и мотивация да продължиш?
Това, което винаги ми е давало сили и мотивация да продължа с този проект е вярата, чe той е необходим; че обществото ни може да бъде по-добро, да живее в хармония с другите същества на тази планета. Въпреки войните, бедствията и екологичните катастрофи оставам непоправим идеалист, който вярва в силата на любовта, разума и на изкуството.
Очакваме и пълнометражната версия – „Спасители: догументъри“ – кога и къде бихме могли да я видим?
Надявам се, че до края на годината ще сме готови с филма и ще можем да го представим пред публика. В пълнометражната версия ще бъдат представени и други герои – доброволката Зоя Илиева, Мария Великова – жената създала първия приют в страната, Вероника Янева от Фондация “Шаро”, Явор Гечев, австралиеца Тери Кайл от “Every dog matters”.
За зрителите, които тепърва ще гледат филма – каква е историята, която разказваш чрез него?
Историята на “Догументъри” е най-вече за Ася и за майка й Михаела. През далечната 2012-та година малката Ася се грижи за безстопанствени кучета в приют “Надежда”, където майка й работи като гледач. Години по-късно, те двете си спомнят с носталгия този период от живота си като един от най-хубавите. Ася пее песни за кучетата от приюта и носи в сърцето си онази детска наивност, която докосва.
Следваме и двама ловци от общинско предприятие „Екоравновесие“ – Альоша и Андрей, докато обикалят София и се срещат с различни случаи, свързани с бездомните животни в София.
Направи ни впечатление терминът “не бе допуснат”. Може ли да се каже, че темата за бездомните кучета и бездомните животни генерално е неудобна, тема табу?
За много хора по-удобно е ненужните за икономическия растеж на едно общество живи същества да са прибрани в отдалечени домове и приюти, или да са тотално изолирани в домовете си, като хората с увреждания в България. Защото когато едно нещо не ти е пред очите, може даже да си представиш, че то не съществува, да го забравиш.
А „неудобни“ ли са филмите, които фокусират вниманието към тези „неудобни“ теми? Или всъщност ужасно полезни?
Важно е да се навлиза в дълбочина на социалните ни проблеми. Като общество ние можем да променим средата, в която живеем с конкретни действия. Киното може да има силен отзвук и да резонира, за да даде обществен натиск върху институции, но и емоционално да повлияе, така че да има повече осъзнатост за конкретни проблеми.
Коя бе най-голямата трудност за теб по време на работата?
Най-голямата трудност освен, разбира се липсата на финансова подкрепа, е и дължината на проекта във времето. Помня, че когато живеех извън България, дълги години ме беше страх да гледам материала, който бяхме снимали. Пусках ли си кадрите, веднага в съзнанието (и ноздрите ми) се появяваше миризмата на кучешки фекалии и урина, на затворени в малки клетки кучета. Когато следвахме вана на “Екоравновесие” през 2012 и 2013-та имахме достъп до случки, които бяха разтърсващи: изоставени домашни животни по кофите, нахапани от бездомни кучета малки и големи, натровени кучета и какво ли още не.
Във времето положителното е, че има натиск от индивиди и неправителствени организации (като “Бандата на 1500-те”), които съвместно с общината започват да променят условията по държавните приюти. Но промяната е бавна, тя трябва да е насочена към индивида в обществото: чипиране, регистрация, глоби, кастрация. Иначе ще продължава да съществува приют с по 1500 кучета в едно пространство. 1500 кучешки лая, затворници върху бетон, на жега и студ, извън София. Вярвам, че може да бъдем по-солидарни и разбиращи в нашата страна.
Има ли лошо животно?
За мен такова животно няма, има животни направени лоши от хората. Всяко едно живо същество, дали животно или човек, има своите собствени нужди и потребности и е важно да бъдат уважавани тези граници. Особено когато говорим за диви животни.
Какво да очакваме в близко бъдеще от Илина и „Догументъри“?
Прожекции, срещи, пълнометражния документален ”Спасители: догументъри” и, надявам се, реализация на други мои игрални проекти, по които в момента работя. Ако имате желание да подкрепите реализацията на пълнометражния филм ”Спасители: догуменнтъри”, също така бихте могли да го направите със закупуването на тениски, които правим съвместно със Сито Студио.
Бих искала специално и да поканя всички да заповядат и да гледат хубаво чуждестранно и българско документално кино в красивия Смолян на Родопския Международен Филмов Фестивал, за който програмирам. Датите са 11 -14 юли. Заповядайте!
Какво ще пожелаеш на читателите и на всички зрители на “Догументъри” – настоящи или бъдещи?
Ходете в приюти. Когато имате възможност – отидете да извеждате кучета от частни или обществени такива. Сами, с приятели, с партньора или с децата си! Ще направите някого щастлив, а нима това да сме полезни за някой друг не е едно от нещата, които правят живота ни по-смислен?
Всичко най-интересно около Догументъри може да следите на:
https://www.facebook.com/DogumentaryFilm
https://www.instagram.com/rescuers_dogumentary/
Илина Перянова е режисьор, сценарист и актриса с награди и участия на международни кинофестивали. Тя има Бакалавър за Актьорско майсторство и театрална режисура от Нов Български Университет. Допълнително учи за работата на актьора в школи във Франция, Дания и Индия. През 2016 г. завършва кино режисура в Балтийската Академия за кино в Естония.
На този етап тя развива първия си пълнометражен игрален филм “Музикалната къща на Нора” и е в постпродукция на документалния пълнометражен филм “Спасители: догументъри”.
