Срещнахме читателите на „Лицата на града“ с Ина Гергинова покрай проекта й „РазЛичности“. Актуалният повод да поговорим с нея е горещо аплодираният й спектакъл „Пласт-тония“, който ще се играе за последен път в оригинален състав тази неделя, 12 февруари и на 5 март в „Топлоцентрала“. Ина е многолик артист, за когото културният продукт не е самоцел – неслучайно тя е избрала да твори в областта на социално ангажираното изкуство. Ина е режисьор, хореограф, танцьор и арт терапевт. Партньор в смелите й творчески начинания и в живота е Александър Евтимов – Шаманчето – музикант, актьор, композитор на музика към филми, танцови и театрални представления, основател на лейбъла за независима музика и творчески колектив „Бигбанда“.
Ина, в “Пласт-тония” си се спряла на един от най-сериозните проблеми на века – екокатастрофата вследствие на свръхпроизводство и свръхпотреблението. Кога и какво конкретно те вдъхнови да претвориш темата в танцов спектакъл?
Темата винаги ме е вълнувала, а и като артист смятам, че нося отговорност, създавайки изкуство. За мен е важно то да носи послания. Вярвам, че идеите пътуват и когато са необходими, намират своя начин да влязат през много “врати”. “Пласт-тония” сама дойде при мен и настоя да се появи в един момент, който беше изпълнен с предизвикателства. Това обаче не й попречи. Затова и не се усъмних в нея нито за миг. В последните години се старая все повече да се доверявам на интуицията си. Досега не ме е подвеждала…
Кое е основното послание, което би искала да достигне до публиката?
Наскоро един чудесен човек каза: “Не е хубаво да се дава акъл!” 🙂 И че е по-добре да изслушаш другия, когато говори за проблема си. Така го подкрепяш, но и го оставяш сам да стигне до решение (евентуално). „Пласт-тония“ не е назидание. Тя е напомняне за нещо страшно, което засяга всички ни и не търпи отлагане, но аз вярвам, че за да приемем темата наистина сериозно, като че ли е необходимо първо да се огледаме в самите себе си, да чуем собствения си глас от бъдещето и какво бихме казали на себе си за това, което ни предстои. “Пласт-тония” предлага едно такова поле за среща. И благодарение на абстрактния език на танца, тази среща може да бъде много лична. Когато нещата са лични, стават и по-истински, защото се идентифицираме с проблема. Тогава той става “действителен” и може би бихме поискали да му потърсим разрешение…
Когато в теб изкристализира концепцията за “Пласт-тония”, в главата ти звучеше ли конкретен музикален фон или реши изцяло да се довериш за него на Шаманчето и Росен Захариев – Роко?
“Пласт-тония” притежава всички елементи на една пълнокръвна реалност, макар и фикционална. Това може и да прозвучи като оксиморон, но за да изградим света на тази планета – достоверен, сме съблюдавали драматургичните закони, а един от тях, особено в танцовия контекст, със сигурност е свързан със звуковата среда, музиката. Аз, разбира се, имах представа как би звучала “Пласт-тония”, имах референции, но те бяха само посока за Шаманчето и Роко. При мен идеите се зараждат по-скоро като образи. Същинското им живеене обаче, започва със звука. При създаването на “Пласт-тония” сякаш доверието помежду ни присъстваше предварително. Тя е на всички ни, роди се от синергията в екипа. Не бих могла да си представя създаването й с други артисти.
Шаманчето изненада ли те с интерпретация или музиката се оказа точно това, което си представяше?
Шаманчето е способен винаги да ме изненада. Любима ми е чистата радост, която изпитвам при откритието как всъщност могат да звучат нещата, които съм си представяла…
Шаманче, музиката за театрални продукции е твой специалитет. С какво те провокира “Пласт-тония” и как подходи при композирането на музиката към това представление?
Темата ме грабна първо. Вкъщи това е тема, която често обговаряме. Провокира ме нуждата от преплитане на шум, звук и музика в едно общо тяло едновременно брутално и нежно. Започнах от няколко места – различни среди, състояния и срещи и записи с Росен Захариев – Роко, с когото сме близки.
Улесняващ фактор ли беше в този спектакъл, че двамата сте екип не само в изкуството, но и в живота? По кои други творби работите заедно?
Да, имаме общ език и се разбираме бързо. Подкрепяме се. Обичам я!
Общо взето правя музика за всичките й представления, филми и идеи. “Различности”, “Danceperimental” и “Inner Room” са последните ни творчески колаборации.
“Пласт-тония” има силно ангажиращо социално послание. Кои са вашите “зелени” практики като семейство и поотделно?
За съжаление не достатъчни… Карам стара бензинова кола и съм част от градското консуматорско блато. Ограничили сме пластмасата. Често използвам за нещо дървен материал от кофите. Опитвам се да пестя електричество и вода. Пазарувам дрехи втора ръка.
Как обичайно публиката напуска залата – умислена или обнадеждена?
Умислена.
Ина, това е последната “Пласт-тония” с участието на Милен Петров. Ще се промени ли спектакълът оттук насетне, в каква посока ще се развива?
Милен е професионалист на изключително високо ниво и за нас е чест, че той е в екипа на “Пласт-тония”. Държа да подчертая, че ние не се разделяме с него, той заминава в чужбина във връзка с професионален ангажимент. Планираме в бъдеще отново да съберем оригиналния състав на сцена, но засега публиката ще има само още две възможности да види представлението с участието на Милен Петров и те са на 12-ти февруари и на 5-ти март, в „Топлоцентрала“. По отношение на промените в спектакъла – ние имаме този вътрешен хумор, че сега застъпва второто поколение пласт-тонци :), а всяко поколение носи нещо ново със себе си, но нека да оставим това да бъде изненада за зрителите.
По какво работите в момента?
Ина…
През този театрален сезон се опитвам да се концентрирам най-вече над устойчивостта – да осигуря на вече създадените си проекти по-дълъг живот. “Пласт-тония” се играе регулярно в “Топлоцентрала”, предстои да влязат двама нови танцьори. Интерактивният ни танцов формат “Danceperimental” ще се появява все по-често (надявам се) на различни сцени в столицата, започваме още този петък в Камерна зала на Национален студентски дом. Имаме желание и последният ми авторски спектакъл “РазЛичности” да се върне скоро на сцена. Иска ми се да отделя малко време и на късометражния си филм – “Inner Room”, в момента има доста отворени покани за международни фестивали, да видим… Същевременно работим с playback театър Storycatchers по различни проекти, с Шаманчето сме въвлечени в няколко проекта за работа с деца, сега подготвяме и старта на Dance Comes to You – който съчетава устойчивостта (ще представяме миниатюри от “Пласт-тония” и “РазЛичности”) със социално ангажираната работа чрез изкуство, която е приоритет и за двама ни. Посредством темите на представленията, дискусии, ателиета ще посещаваме по-малки населени места с ограничен достъп до култура, ще работим с младежи, с бежанци. Замисляме и два международни проекта. Като цяло… не ни е скучно 😉
Шаманчето….
BigBanda. Опитвам се да намеря финансиране за приключенията ни. ПУК – образователната ни поредица. Плейбек театъра. Няколко проекта за работа с деца. И един нов за работа с учители.
Автор: Елиза Стоева
