Автор: Цветана Бонева
Има истории, които не просто вдъхновяват – те променят начина, по който гледаме на живота. Истории за сила, за вяра и за онзи втори шанс, който не всеки получава, но който може да бъде изживян с изключителна смисленост.
Днес ви срещаме с Ирен Дикова – интериорен дизайнер с усет към красивото, но и жена, която преминава през едно от най-големите изпитания, които животът може да поднесе. Диагностицирана с муковисцидоза едва на 19 години, тя преминава през години на борба, за да стигне до животоспасяваща трансплантация на бял дроб във Виена – момент, който разделя живота ѝ на „преди“ и „след“.
Днес Ирен живее своя втори живот не просто пълноценно, а вдъхновяващо – като създател на пространства, като майка и като един от малкото български атлети с трансплантиран орган, които представят страната ни на международни състезания. Тя печели златни медали в зимни игри за трансплантирани и доказва, че границите на тялото често са само началото на силата на духа.
И може би най-важното – превръща своята лична история в мисия. Мисия да говори за донорството, да дава надежда и да напомня, че животът е дар, който заслужава да бъде изживян с благодарност, смелост и сърце.
Здравей, Ирен, представи ни се така, както би се представила на едно дете. Коя си ти и какво обичаш най-много да правиш?
Здравей! Аз съм Ирен. Аз съм човек, който много обича да създава красиви неща като домове, идеи и истории. Работя като дизайнер и обичам да измислям как едно място може да стане по-уютно, по-красиво и по-специално. Но най-много обичам живота, срещите с хора, природата, спорта и малките чудеса, които ни карат да се усмихваме. И много обичам да вярвам, че дори когато нещо е трудно, винаги има начин да стане по-добре.
Ти си интериорен дизайнер по професия – кога разбра, че това е твоят път, и какво те вдъхновява, когато създаваш пространства?
Любовта ми към дизайна се появи много рано. Израснах в семейство на архитекти и още като дете наблюдавах как се раждат идеи, как един лист хартия постепенно се превръща в реално пространство. Мисля, че тогава, без дори да го осъзнавам, разбрах, че това е моят свят. По-късно, когато заминах да уча интериорен дизайн в Милано, вече бях сигурна, че това е пътят ми. Когато проектирам, най-много ме вдъхновяват хората, техният ритъм на живот, навиците им, мечтите им. Вярвам, че един дом трябва да отразява човека, който живее в него.
Как твоят личен живот и преживяванията, през които си преминала, влияят върху естетиката ти и начина, по който работиш и мислиш за дома като усещане?
Животът неизбежно оставя следа в начина, по който виждаш света. Преживяванията, през които съм преминала, ме научиха да ценя простите и истинските неща, като светлината, спокойствието, усещането за сигурност и топлина. Мисля, че точно това търся и когато създавам пространства.
В твоята история има едно огромно житейско изпитание – трансплантацията на бял дроб. Как би разказала този момент от живота си днес, от дистанцията на времето?
Трансплантацията беше най-голямото изпитание в живота ми, но и един от най-ценните уроци. Тя промени начина, по който гледам на времето, на хората и на самия живот. Когато преминеш през подобно преживяване, започваш да разбираш колко ценен е всеки ден.
От дистанцията на времето го виждам не само като труден период, а като втори шанс. Шанс да живея по-съзнателно, да ценя малките неща и да бъда благодарна. Това преживяване ме научи и на нещо много важно – човешката сила е много по-голяма, отколкото си представяме. Понякога най-трудните моменти в живота се превръщат в началото на нещо ново и много красиво.
Какво те научи пътят към трансплантацията за тялото, за психиката и за силата на човека да продължава напред, дори когато не знае как?
Разбрах колко крехко може да бъде всичко и колко силни всъщност сме, когато се наложи. Понякога човек продължава напред не защото знае как, а просто защото няма друг избор и точно тогава открива истинската си сила. Научи ме и на търпение, на смирение и на благодарност. Когато преминеш през подобно изпитание, започваш да виждаш живота по-ясно, да цениш времето, хората около себе си и дори най-малките моменти на спокойствие и радост. Мисля, че най-важният урок е, че надеждата е невероятна сила. Дори когато пътят изглежда несигурен, човек може да продължи напред, ако вярва, че някъде там го чака ново начало.
Ти участваш в международни състезания и олимпиади за трансплантирани – какво място заема спортът в живота ти днес и какво ти дава той на емоционално ниво?
Спортът има много специално място в живота ми. След трансплантацията той се превърна в символ на това, че животът може да продължи не просто нормално, а дори по-силно и по-пълно. Участието ми в международни състезания за атлети с трансплантирани органи е не само лична победа, но и отговорност, мисия към чакащите в листите за трансплантации у нас, които са около 850 към днешна дата.
Благодарна съм, че имам възможността да живея активно. Спортът ми напомня, че границите често са само в ума ни.
Семейството ти е много силна опора – как изглежда вашият свят отвътре и как майчинството промени теб самата след всичко, което си преживяла?
Семейството за мен е най-голямата опора и най-голямото щастие. Нашият свят отвътре е много прост, изпълнен с любов, подкрепа и усещане, че винаги имаш човек до себе си. След всичко, през което съм преминала, това чувство за близост и сигурност е безценно. Майчинството промени много неща в мен. То ме направи още по-благодарна за живота и още по-съзнателна за всеки момент. Когато държиш детето си в ръце, разбираш колко силен е животът и колко смисъл има във всичко, което правим.
След всички изпитания, които съм преживяла, да бъда майка е може би най-красивото доказателство, че чудесата наистина съществуват.
Каква е малката Калина у дома – какво те учи тя всеки ден и има ли вече собствен характер и вкус към красивото?
Калина е нашият Божи дар и сбъдната мечта. Всеки ден ме учи на нещо много просто, но много важно – да бъда по-присъстваща, да се радвам на малките моменти и да гледам на света с любопитство. Калина вече има свой характер, своя визия за нещата около нея, любими играчки, които я карат да се усмихва. И мисля, че точно това е най-чистата форма на естетика – радостта от простите и истинските неща. С появата на Калина домът ни стана още по-жив, по-топъл, а животът ни – по-пълен със смисъл.
Как обичате да прекарвате уикендите си заедно – има ли любими ритуали, пътешествия или малки бягства, които ви зареждат като семейство?
Уикендите за нас са време, в което забавяме темпото и просто сме заедно. Често пътуваме. Ако сме в града – закуска без бързане, дълги разговори със семейство и приятели, игра с Калина и моменти, в които просто се радваме един на друг. Понякога това са най-простите неща, но точно те създават усещането за уют и топлина. Вярвам, че истинският лукс днес е да имаш възможността да прекарваш времето си с хората, които обичаш.
И накрая – за какво мечтае Ирен днес, тук и сега, и как си представяш себе си след няколко години – като жена, майка и творец?
Днес мечтая най-вече за баланс между семейството, работата и времето за истински важните неща. След всичко, което съм преживяла, знам, че най-голямото богатство е да живееш смислено и с благодарност.
Като жена и майка искам да бъда пример за Калина, да ѝ покажа, че човек може да бъде силен, свободен и да следва мечтите си, независимо от трудностите по пътя.
А като творец мечтая да продължа да създавам красиви пространства и да осъществявам идеи. Надявам се след няколко години да бъда същият човек – може би малко по-мъдър, но със същото любопитство към света и с желание да създавам, да обичам и да живея пълноценно.
