Един от любимите ни телевизионни герои е Мартин от сериала „Под прикритие“, затова днес Ви срещаме с неговото истинско лице от живия живот – Ивайло Захариев. Той е любезен, добронамерен, може би леко притеснителен и по особен начин харизматичен. Такова е най-общото ни впечатление от него, но най-много ни харесва неговото топло присъствие, това, че е „душа човек“. След като приключваме деловата фотосесия, сядаме на един бърз, но сърдечен разговор за нещата, които му се случват в момента, за мечтите, и за това, как поддържа добрата си форма. Какво още ни сподели Ивайло – можете да прочетете сами.
Здравей! За какво мечтаеше, кога беше дете?
Една от мечтите ми беше да стана Робин Худ – да стрелям с лък, да се катеря с моите приятели по дърветата, в чиито клони да са къщите ни. Мечтаехме да живеем в гората, на свобода. Героичните дела на Робин, воден от чувството за справедливост и от желанието да защити онеправданите, винаги са ме вдъхновявали. Възхищавам се на смелостта и риска, който поема заради любовта си. По-късно, когато четях легендите за Крали Марко, някак също си представях, че бих могъл да съм като него.
Сега мечтаеш за…?
Мечтая за създаването на филм по моя идея, но ще трябва да запазя проекта в тайна… Засега. Но скоро ще се разбере… Имайте търпение.
Какво правиш в свободното си време и как поддържаш добрата си форма?
Първо, да кажа за най-любимото си занимание: да прекарваме весело времето с двамата ми сина. Дали ще строим нещо вкъщи или ще се борим, а може и да си четем, винаги ни е добре заедно. А иначе посред репетициите, между снимките или представленията, най-често обичам да си вмъквам по някоя силова тренировка. Научил съм се да тренирам както вкъщи или в парка, така и на нетипични места, например зад кулисите в театъра или пък в хотелската стая. Когато пътувам, често нося със себе си ластик за тренировки, именно за да мога да импровизирам всевъзможни упражнения на нетрадиционни места. Дори и в това е необходим творчески подход!
И още нещо, което правя в свободното си време: гледам някой любим филм или сериал. Това ми помага да се отпусна, но същевременно да видя какво правят колегите в професионалната ми област.
Какво предпочиташ – да си на снимачната площадка или на театралната сцена? Какво ти дават киното и театърът?
Радвам се, че не ми се налага да избирам между двете, защото нямаше да мога да се справя с този избор. И на двете места се усещам вдъхновен да творя. Дали ще съм на снимки или в представление, винаги усещам, актьорската игра ми помага да търся и да покажа нещо реално от себе си, което другаде не бих изявил. Малко е като изследване на самия себе си.
Имаш ли любим герой и кой е той? Защо ти е любим?
Вече споменах за митичните Робин Худ и Крали Марко, но имам доста други любими герои, трудно ще ги изброя всичките. Вълнуват ме ярки, запомнящи се персонажи, с букета от положителни и отрицателни черти, с тяхното несъвършенство, драматизъм и стремеж към обществено значим идеал. Такива, които събуждат любопитството ми и ме подтикват към изучаването на разнообразни човешки характери.
Коя е последната книга, която прочете и последният филм, който те впечатли?
За съжаление напоследък не ми остава много време за книги, заради всички многобройни сценарии и пиеси, които непрекъснато се налага да чета. Но интересът ми към човешката психика и психология ме доведе до книгата „Аз съм добър, ти си добър“ на Томас Харис. В нея по един чисто научно-психологически начин човек може да погледне с любящи очи и към себе си, и към своето обкръжение.
А филмът, който ме впечатли, е „Имало едно време… в Холивуд“. Тарантино е страхотен! Ди Каприо е страхотен! Брад Пит е страхотен! Какво повече да кажа? Хехе…
Разкажи ни за ролята на Калоян в “Пътят на честта”.
Това беше наистина хубаво предизвикателство – да изиграя този образ. Когато разбрах, че Калоян е човек от строителният бизнес, семеен и с тъмно минало, веднага ми стана любопитно. Още на кастинга, за който специално си бях купил костюм, усетих, че сякаш мога да заживея през неговите очи. Подготовката ми за ролята беше да наблюдавам хора, които работят в офис, в бизнес обстановка, дори в сенчестата икономика. Положих огромни усилия да навляза в тази атмосфера. Сетих се да разпитам няколко познати, които са били част от подобни групировки, за които става дума и в сериала, да ги разпитам за някои характерни неща. Много ми беше приятно да се потопя в живота на този персонаж, защото надали ще мога аз самия някога да се окажа в подобна ситуация. Всяка роля по някакъв начин обогатява и собствения ти жизнен опит.
Искам да кажа и още нещо: екипът, с който снимахме сериала, беше много сплотен и дори в най-тежките дни на нас ни беше приятно да сме заедно. Надявам се по-нататък пак да се срещнем някъде да снимаме заедно.
Какво ново ти предстои?
Освен турнетата из страната и Европа, приех да съм част от продуцентския екип на един нов филмов проект, за който ще мога да говоря повече съвсем скоро. Сега само мога да спомена три неща: че ще направим филм с визия, която досега не се е правила в България, че сценарият е на Иля Велчев и че ни предстоят снимки с големи български звезди.
*Специални благодарности на нашите приятели и партньори от магазин District, които се погрижиха за страхотния аутфит на Ивайло Захариев.
Автор: Мариана Станчева
Фотограф: Цветана Бонева
