Днес те срещаме с Иван Кръстев – млад човек, пътешественик по душа, травълблогър, а вече и писател, защото Иван скоро издава и първата си книга „Професия Пътешественик“, за която също ще ни разкаже повече…
Здравей, Иване! Представи ни се така, както би се представил на едно дете…
Здравей, аз съм батко Иван! Радвам се да се запознаем. Аз много обичам да летя със самолет, да яздя слонове и да плувам с делфини. Искаш ли да ти разкажа и за тигърчетата, с които се запознах?
С какво се занимаваш?
Близо 15 години работя в банковия и във финансовия сектор, но в свободното си време обичам да пътувам и да посещавам нови и интересни места. Обичам да снимам много, докато пътувам, а също така и да разказвам за приключенията и пътешествията ми на приятели. Така се роди и идеята да започна да споделям натрупаните впечатления не само с приятели, но и с по-голяма и непозната аудитория, и затова направих моя травълблог „Професия пътешественик“.
Какво е да си травълблогър?
Може да звучи много клиширано, но за мен това е страхотно занимание! Много хора пътуват непрекъснато – всеки с различна цел. За мен всяко едно ново пътуване ме зарежда с много положителна енергия и по този начин се обогатявам емоционално, духовно и интелектуално. Когато се върнеш от дадено пътуване, определено не си същият човек, който си бил, когато си тръгнал. Чувстваш се щастлив, че си посетил дадена дестинация! Но да пренесеш емоциите и впечатленията си на някой друг, да го направиш съпричастен на това, което си видял ти и той да изживее с теб това приключение – това е безценно усещане. Ежедневието ни е доста динамично и натоварено и всеки иска да избяга поне за малко от него. Когато пиша или разказвам за пътуванията ми, искам да мога да поднеса на аудиторията ми глътка свеж въздух и ако мога да ги накарам поне за миг да забравят за всички негативни мисли, да се отпуснат и да усетят магията на приключението. Ако успея да накарам поне един човек да се усмихне или да се почувства по-добре – значи съм си изпълнил мисията! А какво по-хубаво има от това да направиш някой щастлив, без да очакваш нищо в замяна?
Коя беше първата дестинация, която си посетил?
Румъния. Бях на 2 или 3 годинки и заедно с родителите ми отидохме до Констанца. Пътувахме с корабче до там и бе много интересно, защото на това корабче за първи път през живота си видях цветнокож човек. Той бе един от моряците на кораба и аз си играех, като се катерех по стълбите и парапетите на палубата. По едно време се подхлъзнах и той ме хвана. Започна да ми говори и да ме закача, а аз го попитах: „Чичко, защо са ти толкова мръсни ръцете?“ Той започна да се смее и каза, че ще си ги измие веднага. Може би оттогава се е събудил интересът ми да пътувам и да се срещам с нови и различни хора.
Кое е най-любимото ти кътче по света, където си бил?
Всяко едно място, което съм посетил, ми е много на сърце, но може би Сингапур е едно от местата, което бих определил като най-любимото! Това е един мегаполис, който те впечатлява с всичко. Архитектурата сякаш е от бъдещето и някак си е изпреварила времето си. Но всичко е направено толкова естествено и красиво, без да има излишни разточителства. И в същото време природата намира място точно в тези футуристични архитектурни произведения. Това е едно от местата, което ме вдъхнови и много промени мирогледа ми.
А мястото, което свързваш с негативни спомени?
Не мисля, че има такова място. Всяко едно пътуване до дадено място има и положителни, и отрицателни емоции понякога. То точно в това е чарът на дадено пътуване – да има тръпка и емоция, защото всичко, ако е по конец, ще е скучно. Точно неочакваните моменти, които могат дори да объркат всичко, правят пътуването приключение!
Знаем, че си издал и първата си книга, разкажи ни малко повече за нея…
Миналата година успях да издам и дебютната ми книга „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК“, която съдържа 9 разказа за приключенията ми от 4 континента. Всяка една история е изживяна лично от мен, като споделям всяко едно мое впечатление и емоция, която съм изпитал по време на престоя ми, не спестявам нищо – говоря за хубавите и не чак толкова хубави картини, споделям полезна информация, рецепти и всякаква полезна информация. Постарал съм се да пренеса читателите на различни места – като започнем от невероятните плажове в Тайланд, преминем през пясъците на Сахара и завършим на връх Ком. Ще плуваме с делфини или ще сме затворени в клетка с жив тигър, защо да не пояздим камила. Ще се разходим сред древните градове на маите в Мексико, сред голяма част от снимачните площадки на Star Wars в Тунис и сред високите небостъргачи на футуристичния Сингапур. Ще усетим емоцията от нощния живот в Тайланд, както и ще усетим магията на Ориента в Истанбул, където ще усетим в косите си едновременно европейските и азиатските ветрове … Но това не е всичко – всеки ще намери нещо за себе си!
Какво усещане ти носи пътуването?
Усещане за това, че си жив. С течение на времето пътуванията се превърнаха в неизменна част от живота ми и да си призная, не мога да си представя живота ми без тях! Много трудно ми беше през последните 2 години, имайки предвид Ковид пандемията, но намерих начин да се справя с това, като наблягах на писане в блога ми и по този начин изживявах отново дадено приключение. Надявам се никога повече да не изживявам тези моменти отново.
Какви пътешествия си запланувал за тази година?
Бях планувал да посетя Москва и Санкт Петербург, но за съжаление няма как да стане сега. От няколко години в полезрението ми са Мароко и Португалия, а се замислям и за Карибското крайбрежие, но ще видим накъде ще ме „отвеят ветровете“.
Какво си пожелаваш?
Много пъти съм казвал, че да пътуваш не е трудно или невъзможно – трябва ти само желание и посока за това. Пожелавам не само на себе си, но и на вашите читатели винаги да имат посока и цел в живота! Да не губят вяра и винаги да следват мечтите си, защото животът ни е едно приключение, което няма да имаме втори шанс да го изживеем. Затова трябва да му се насладим!
