Автор: Галя Давидова
В днешната ни изключително приятна и непринудена беседа ви срещаме с една супер готина банда с инди дух и уникално звучене – Jin Monic. Със своя неподражаем стил, тяхната музика съчетава енергията на рока с рефлексивни инди мелодии – меланхолични и интимни, с мощни китарни рифове и плътна перкусия. С удоволствие се връщам назад във времето, когато се случи нашето запознанство с момчетата, а именно то бе на път за Summer Well Festival, през 2017-та година, в така наречения Jin Monic автобус. Бяхме се събрали все маниаци на тема музика (нямаше как да бъде друго яче), които трепетно очаквахме момента, в който да усетим ударно мощните вибрации на фестивала. И така, до ден днешен, аз съм страстен почитател и се радвам на JM музиката, която варира от пост-пънк, кефски инди рок вибрации, синт уейв, до мелодии, пропити с психеделичен еликсир, които сякаш говорят на тялото ти и те карат да настръхнеш..
Здравейте, момчета! Радвам се, че ви хващам за този разговор! С коя песен, мелодия, концертно изпълнение, обичате да посрещате деня си?
Жорека: Wig Wam – “Do Ya Wanna Taste It”
Ивайло: Менят се, сега е това: Wet Leg – Ur Mum (Glastonbury 2025)
Джокича: https://www.youtube.com/watch?v=_u-7rWKnVVo&ab_channel=Metallica
Боян: Fontaines DC – It’s Amazing To Be Young (Official Video)
Никс: Нямам конкретно – каквото ми се слуша на момента. За днес примерно Sunday Girl на Blondie е жестоко. В студентските години Гопето, с когото деляхме стая в Германия, имаше един стар Сименс телефон, който ни будеше с Лешникотрошачката на Чайковски: https://www.youtube.com/watchapp=desktop&v=jNQWdaFoiN4&t=465s. Много е рокенрол и до ден днешен ми се слуша сутрин, за да ме надъха за победоносен поход през капиталистическата реалност.
Какво ви накара да започнете да правите музика заедно?
Жорека: Боян ме викна при батковците да посвирим. Имаха супер яки песни и исках да им покажа колко съм креативен. Това беше преди 12 години.
Ивайло: Един от инспириращите знаци за мен е загряването ни в началото на репетиция. Винаги можем да се отнесем в някаква импровизация, която неизбежно на втората минута започва да звучи като Jin Monic. В тези моменти знам, че няма друга комбинация от хора и енергия, които да създадат точно тази хармония и това е така от самото начало на бандата ни.
Джокича: Не знам кой е казал, че правим музика изобщо?! Клиширано, ние се забавляваме и когато някоя импровизация спечели вниманието ни, измисляме текст. Няма сериозна нужда от подбуди, сметам.
Боян: Мисля, че да правиш музика с други креативни и готини хора е велико нещо и неповторима емоция, така че дълбоко в себе си винаги съм го искал и търсил. Съдбата или просто чист шанс ме срещнаха с Николай на един концерт в бар Три Уши, той ме запозна с Иво и останалото е история.
Никс: С Ивайло сме съученици, които се срещнаха доста след завършването, и се оказа, че харесваме подобна музика и искаме да я свирим.
Спомняте ли си първия си гиг? Какво беше усещането на сцената и изпитахте ли удоволствие след изпълнението на вашия Jin Monic сет?
Жорека: Преди 12 години, Swinging Hall. Много стрес. Беше тясно на малката сцена с тези генетични изроди.
Ивайло: Именно изпълнението на наши парчета беше в основата на високия адреналин – бяхме твърдо решени сетлистът да не е доминиран от кавъри, въпреки че беше логично. Получи се великолепна нощ в Суингин хол заедно с приятелите ни от Casual Threesome.
Джокича: Мина бързо, като други неща, които правиш за първи път, също толкова потно и незабравимо.
Боян: Спомням си много добре – малката, тясна сцена в Swingin’ Hall тази вечер беше като Glastonbury за мен. Прекрасни емоции и спомен.
Никс: Не се забравя, наистина. Удоволствието беше неповторимо – от тогава насам, като истински пристрастен, търся онази тръпка и за щастие почти всеки път като свирим се получава. Особено в Суинга 🙂 Пазим си снимките от онзи гиг под възглавниците.
Вие използвате редица ефекти в музиката си. За средностатистическия меломан, можете ли да ни разкажете за процеса, в който имплицирате различните звуци в песните си? Имате ли предварителна идея кои педали искате да използвате, когато композирате песен, или е необходимо много експериментиране?
Жорека: Винаги, във всяка песен, ползвам максимум 2 педала: каса и хайхет. Работи.
Ивайло: Нямам много време за експериментиране, обикновено първото нещо, което си представя, остава до края. Например в Black Beaches още в самото начало използвах специфичен ривърб, който звучи като песен на пролетни птички и си мислех да го сменя в някакъв момент, но остана важна част от инструменталната текстура на парчето.
Джокича: Аз използвам тунер.
Боян: Аз използвам доста ефекти, но обикновено поне половината са fuzz-ове. Винаги са ме привличали крайностите – или чисти китари с малко ривърб и дилей или зверски, тежки, шумни фъзове. Много харесвам и тремоло, и като цяло бих искал да вкарам някакви chorus и flanger в някакъв момент.
Относно ролята на ефектите в музицирането – при мен по-скоро експериментирането със звуци води до музикално вдъхновение и насочва песента или аранжимента в дадена посока.
Никс: Имам един много як педал, който видях от Свилката и Жоро от Остава, но всеки път като го нося, озвучителите мрънкат, че става микрофония, така че вече и него не нося. Иначе в процеса на композиране педалите нямат отношение при мен, поне на този етап. Бъдещето е светло обаче – искам да почна да цъкам педали заедно със синтезаторите си, когато някой ден имам време и за това.
Как се появи идеята да направите кавър на „Лошо момиче“, дело на пионерите на бг уейва – група Клас?
Жорека: Не помня на кой беше идеята, но това си остава едно от най – яките неща които сме правили, за мен. Не само че го записахме на яко място с клип, но и го свирим на живо , ако се сетим. Гледам клипчето от време на време с умиление.
Ивайло: Боян беше влязъл дълбоко в дискографията на Клас и ни предложи да го пробваме, веднага ни хареса. Видеото ни в Urban tapes е едно от тези, които понякога гледам и се чудя дали можем пак да влезем в същото настроение и близо до перфекната хармония един с друг.
Джокича: Исках “Чай”, Боян се наложи тогава. Не съжалявам изобщо.
Боян: Един ден в края на 2019 по случайност попаднах на запис на група Клас, които изпълняват “Лошо Момиче” по БНТ през 1989 (https://youtu.be/tHMJ8L9riNw?si=6Zy2xJWQ1DAvXeXZ). Страхотно изпълнение на едно адски красиво и въздействащо парче. Бях обсебен! Малко след това Сами (Самуил Петков) ни покани да запишем някаква песен за новия епизод на Urban Tapes и предложих “Лошо Момиче” на момчетата, които за моя радост приеха идеята с ентусиазъм.
Никс: Тук съм готов да споря с останалите точно как се стигна до това парче, но все едно – получи се прелестно, особено с челото на Илияна (моя идея).
Разкажете ни за някоя щура случка с „лоши момичета” на ваше участие?
Жорека: Винаги съм бил прекалено смотан за лошите момичета. По – добре.
Джокича: Без да си придавам вид на интересен, но когато събереш сцена, алкохол и малко подправки, все ще излезе нещо смешно.
Никс: Имаше един бой веднъж, пак в Суинга – не знам кое от момичетата беше лошо, но май по-добре да не се беше случвало. Май си падаме по добри момичета, сори.
Най-запомнящият се ваш гиг?
Жорека: Ивайло да каже.
Ивайло: Казвам. Няма как да не споменем Spirit of Burgas 2015 по покана от приятелите ни от Hayes&Y, когато бяхме на една сцена и в един ден заедно с Kasabian. Друг незабравим момент е първият ни лайв в Терминал заедно с Остава. Великолепно изживяване през 2014, когато клубът се пръскаше по шевовете. Жалко е, че вече го няма, но една егоистична част от мен се радва, че сме част от историята на клубната сцена в града ни.
Джокича: Когато свириш пред 5 души, но те накарат да се чувстваш все едно са 5000.
Никс: Моторама.
Все още в мен се завръща невероятният спомен от концерта на Моторама, на който вие бяхте съпорт банда. Кой отправи поканата към вас да поставите старта на тази паметна вечер?
Ивайло: С риск да засегна фигурата, нямам никакъв спомен. За нас също беше силна вечер, бяхме в супер форма и добре подготвихме публиката за Моторама. Неслучайно имаме парче “Motodrama”, което е инспирирано от този гиг.
Джокича: Мисля, че беше Марека и Wrong Bar. И точно тогава басистката им се оказа резко бременна и аз щях да ги офертирам да свиря баса на половината песни (толкова знаех). В последствие точно тези тракове бяха на подложка…срамота.
Никс: Самопоканихме се, ако не се лъжа. Лично убедих организаторите, че няма по-подходяща банда от нас. Имам малки забележки относно сетлиста, който избрахме да свирим (някои не особено уместни кавъри), но пак беше велико – мерси за въпроса!
Парчето „Saline“ се откроява малко повече от другите парчета, които сте издали. Можете ли да разкажете малко повече за тази песен?
Жорека: Боян написа парчето, дойде почти изцяло от него. Ние го джинмонифицирахме. Това е най – големият ни хит според разни платформи и има защо. Най sing-along парчето ни.
Ивайло: Прибирахме се от морето с Боян, той ми пусна демото в колата и ми запя как си представя изпълнението с вокали от мен и Николай. Не сме променяли нищо от тази визия – всичко пасна перфектно. От нърдовска гледна точка – мисля, че е единственото JM парче със соло на синт. Използвах звук, инспириран от Radiohead, тъй като по това време бях зациклил на албума “A Moon Shaped Pool”.
Джокича: На клипа бях със счупен пръст на лявата ръка.
Боян: От всички парчета, които съм писал, това е единственото, на което написах и текст. Не ме бива много в текстове, но тук някак си се получи. Парчето, честно казано, дойде някак от свише и бе написано с лекота, без усилия. Втори път такова нещо не ми се е случвало.
Black Beaches – за мен това парче е изцяло Космическо. Кой написа лириките и музиката?
Джокича: Джош Хоуми, но не му се сърдим.
Боян: Инструментала написах аз, а вокалната мелодия и текст – Николай. Ако има едно наше парче, с което се гордея най-много, то това е Black Beaches. Мисля, че с него някак си докоснахме едно друго ниво.
Никс: Даа, велико е, наистина. Неповторимо усещане е всеки път като го свирим – както за нас, така и за хората, които са наоколо.
Joy Division – A lot of Influence. Публиката избухва със задоволство, когато изпълните някоя тяхна песен. Удоволствие е да бъде пресъздаден Къртис и компания на сцената, предполагам…
Джокича: Да, дори когато се превърнат в мейнстрийм.
Боян: Огромно удоволствие и привилегия! Joy Division са безсмъртни.
Никс: Те са влиятелни за всички в нашия жанр, няма как. Личи си как ги обожаваме, нали?
Били ли сте изцяло Sober на ваши концерти?
Жорека: Да, почти толкова тъпо е колкото да си пиян.
Ивайло: Случвало се е, но рядко. Предпочитам да съм си помогнал с две бири срещу вечното сценично вълнение, което преживявам.
Джокича: Имаш чувството, че никога няма да свършиш и всичко е мега бавно.
Боян: Да, беше в Терминал 1 и бях на антибиотик. Пръстите не ме слушаха от притеснение в първата част на сета.
Никс: Антибиотиците са неразделна част от живота в България, така че се е налагало. Радвам се, че съм го опитвал – доста отваря очите за някои аспекти на гиговете ни. Алкохолът (не друсаме) замазва много от елементите и се получава една неконтролируема маса от изразни средства, която няма как да не е рокенрол. Без него е по-чисто и подредено.
От кои групи сте най-развълнувани в момента?
Жорека: Catfish and the bottlemen, от носталгия.
Ивайло: Fontaines D.C. – наистина са много качествени музиканти и след като ги гледах наскоро в Белград, определено нямам търпение да видя как ще развиват идеите си в следващите години.
Джокича: Том Йорк, независимо с каква формация, е вечната музика за мен. Но бръмча доста Tool, King Gizzard, Hooverphonic (последният албум е чук) и, не щеш ли, доста сайкъделик, със спейс-китарки. Якото в нашата банда е комуникацията ни, ако някой член, докопа яка нова банда или трак, го сърби да я сподели. Мисля,че е безценно!
Боян: Fontaines D.C. (любимата ми група в момента), Turnstile, Viagra Boys, Soft Play, Lambrini Girls, Amyl and the Sniffers. Препоръчвам всичките.
Никс: Oasis, защото ще ги гледам скоро, Fontaines, защото ги гледахме наскоро, Blondie, защото едни специални хора ми подариха мегаплоча, и новата ми банда bund.
До момента, кой е любимият ви концерт, фестивал?
Ивайло: Lollapalooza, Berlin, 2016 – бяхме цялата JM банда заедно с много приятели и гледахме Radiohead. И Strokes в Лондон.
Джокича: Това, което казва Ивайло, както и един Madcool 2018, където се беше изсипала цяла София. Такъв лайн-ъп може да те накара да се метнеш и до Казахстан, предполагам.
Боян: Освен тези, които споменаха момчетата, любим фестивал като experience си ми остава Summer Well в Букурещ. Като концерт – може би The Raveonettes в клуб Терминал 1 през 2015.
Никс: Strokes на връх нова година 2020 в Бруклин. Мак Демарко подгряваше, както и Hinds. Имаше и още един Strokes в Лондон преди това, на който всички хиляди хора пяхме солата с пълно гърло, а на предишния ден гледах Primal Scream в дъжда. Хубав и труден въпрос. Надявам се да предстои 🙂
Къде можем да ви чуем/видим скоро? Липсвате на публиката.
Ивайло: 12 август, Маймунарника, заповядайте! И следете социалките за ъпдейт.
Джокича: Скоро. Благодаря за милите думи, хубаво е да го чуваш! И благодаря за въпросите, за нас беше удоволствие.
Боян: Много благодарим за милите думи! И вие ни липсвате! ❤ Ще се видим на 12-ти Август в Маймунарника!
Никс: Имаме и един акустичен гиг двамата с Ивайло през август в градината на Суинга – елате повече.
