Той е от хората, които са имали възможността да се докоснат до различни култури и професии, бори се за мечтите си и се цели все по нависоко, за да преоткрие себе си. Интересен, работлив и амбициозен, така бихме го определили, а докъде стигат трудът и усилията на едно момче, родено в България и израснало отвъд границите, може да се убедите сами. Представяме ви Мони Демиров – момчето с големите мечти.
Здравей, Мони, откога живееш в Америка и какво те накара да заминеш?
За първи път посетих Америка, когато бях на 18, но за да отговоря на този въпрос, трябва първо да разкажа как реших да замина за Америка… Когато бях на 17 години, имах възможността да остана в Лондон, който е един от градовете, в които съм израснал, но тогава взех решението да преследвам мечтите си и да се преместя в Ню Йорк, за да се занимавам с нещо, което обичам да правя и ми е призвание. А именно – да се занимавам с актьорско майсторство. Кандидатствах за курс в Нюйоркската филмова академия (New York Film Academy) в Манхатан и след няколко седмици бях приет.
След приключването на курса директорът на академията заедно с главния преподавател по актинг – Бланч Бейкър (Blanche Baker), ми предложиха стипендия, за да остана да уча по-дълго време с тях за следващите учебни години. За мен това беше голяма гордост, че за толкова кратко време аз вече живеех в Ню Йорк и правех това, което винаги съм искал да правя, и последва такава прекрасна възможност за мен, а именно – да продължа да уча в академията със стипендия, осигурена от тях. Освен тази възможност, която ми беше предоставена, в същото това време аз имах много други предложения за развитие.
От малък винаги съм имал някаква привързаност към Азия и точно по същото време имах и шанса да отида и да се развивам като модел, както и да помогна за изграждането на един нов бизнес на моята приятелка Кейт Тшой (Kate Tsui). Така че реших да отида в Азия и в продължение на 2 години аз бях в Хонконг и Китай. Кариерата ми като модел в Азия ми помогна да посетя и други страни, като Филипините и Тайван. По време на един от договорите ми с агенцията в Китай почувствах, че моето време в Азия за този период от живота ми трябваше да приключи и да се върна в Америка, където чувствах, че принадлежа, и исках да продължа да се развивам като артист. Така дойде моментът, в който се върнах в Щатите и останах там до ден днешен.
С какво се занимаваш в момента?
В момента съм силно фокусиран в развитието на „Demirov Studios“, свой бизнес, в който работя като фотограф и филммейкър, с проекти по целия свят. В същото време продължавам професионално да се занимавам с работа като актьор и модел.
Кой е най-големият проект, в който си се снимал?
Като бях на 17 години, участвах във филм в Англия, в който главната актриса е Никол Кидман. Беше голяма продукция, в която снимахме много часове. В тази сцена аз танцувах, тъй като от 7-годишен се занимавам и със спортни танци. Филмът се казва „Queen of the desert“.
Кое е най-трудното нещо в твоята професия?
Според мен трябва да си психологично добре настроен към тялото си! Аз работя с визията си и най-важното нещо, на което съм се научил досега, е това: колкото по-добре се чувстваш отвътре, (толкова по-добре) ще покажеш най-добрата версия във външния си вид.
Докъде стигат мечтите ти?
Те са безкрайни! За мен е важно да правя това, което удоволетворява моята душа, да правя все повече проекти с артистичния ми талант, които да ме вдъхновяват и развиват като човек.
А какво те вдъхновява?
Много неща ме вдъхновяват. Най-много се вдъхновявам, когато се себеоткривам. А още повече, преоткривайки себе си – душата ми, ума ми и тялото ми. Обикновено когато медитирам и се свържа с трите (душа, ум, тяло), се вдъхновявам за моята фотография, и дори как да усъвършенствам моята работа пред камерата – като актьор и модел. Пътувайки по света, от малък различните култури, звуци, мелодии, дори и цветовете ми дават шанса да видя обективно живота по по-артистичен начин.
Как поддържаш формата си?
Чрез йога и фитнес. Аз съм веган, не се храня с животни, нито с храна, която идва от тях. Опитвам се да консумирам продукти от натурален произход, а и да пия много вода, което е много важно за кожата, а тя според мен е важна част от формата.
България липсва ли ти?
Липсва ми – да, но може би по по-малко различен начин от някой, който е израснал там. По време на детството ми и тийнейджърските ми години България винаги е била място, на което съм ходил за кратка екскурзия, но всеки път нещото, което ме е привързвало към нашата страна, е било семейството ми: баба, дядо, лели, братовчеди, а също и ценните българи приятели, които създадох през последните години.
България ми е много на сърце, за мен е много красива страна, и нямам търпение да посетя места, на които не съм бил още.
Пожелай си нещо?
Готово. (Хахаха.:))
Можете да последвате Мони тук.
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Личен архив
