Млад, талантлив, креативен и мотивиран да създава танцово изкуство, Виктор Милушев е един от най-добрите танцьори на родната сцена. Танцувал е редом до най-популярните наши и световни изпълнители, а отскоро е и режисьор. Какво харесваме в него и защо му обръщаме специално внимание, ще разберете сами. А сега Ви предлагаме да избягаме от реалността и да се забавляваме в ритъма на танца.
Здравей, Виктор! Помниш ли първото танцово движение, което те е вдъхновило да станеш танцьор?
След като излезе клипът на „Bomfunk Mcs“ – „Freestyler“, бях много зарибен да се науча да танцувам брейк. Тогава нямах възможност да се запиша на танци и затова чаках един батко от моя блок да се прибере от тренировка, за да ми покаже някоя стъпка. На следващия ден репетирах с приятели на улицата. Беше адски забавно, но и доста болезнено. Мислехме си, че правим яки номера, но всъщност само се въргаляхме и удряхме по пода.
Кога започна да се занимаваш сериозно с танци и труден ли беше пътят дотук?
След години се запалих по хип-хоп танците. Взех първия си клас през февруари 2006-а. След него бях пристрастен. Репетирах навсякъде и постоянно. Танцът се превърна в начин на живот. По това време изучавах статистика в СУ, но взех решение да се прехвърля и завърших Танцов театър в НБУ.
Има ли човек, на когото се възхищаваш?
Имам си любими танцьори, на които се възхищавам заради начина, по който се движат, но черпя вдъхновение от всякакъв тип хора. Гледам много интервюта с успешни хора от шоубизнеса, и техните истории ме мотивират да работя усърдно.
Кога за първи път се качи на голямата сцена и кога засне първия си професионален видеоклип?
Беше 2009-а… участвах в „Евровизия“. След нея започнаха много различни сцени, клипове и шоупрограми. Първото видео, в което вземам участие като танцьор, е на Мария Илиева – „I Like“. Тогава екипът, който бяхме сформирали, беше страхотен и тези моменти винаги ще са ми на сърце.
Кое е най-важното при един комършъл танцьор?
Да не спира да се развива. Да взима класове, да пътува. Колкото повече различни техники познава и колкото по-широко скроен е, толкова по-лесно и по-приятно е да се работи с него.
Как се възстановяваш след дадено изпълнение?
Обикновено след пърформанс съм толкова въодушевен, че не мога да заспя. Дори когато преподавам и направя добър клас, еуфорията толкова много ме държи, че седя буден до 5-6 сутринта. Това е една от емоциите, които според мен правят професията на артиста различна от всяка друга. Тези моменти ме зареждат и мотивират да работя повече над себе си и като се събудя на следващия ден, да нямам търпение да отида в залата за репетиция.
Как разбра, че трябва да се занимаваш с хореография?
При мен се случи много естествено, защото постоянно ми хрумват идеи. В началото просто помагах на хореографа, предлагайки възможни решения, впоследствие започнах да реализирам своите виждания. Креативният процес обикновено протича в това да усетя музиката и настроението, което носи песента, после се съобразявам с това дали имам дадена задача и стил, към който да се придържам и, разбира се, дали го правя за клас, сцена или видео. Движенията идват накрая, когато вече имам изчистена концепция и точна визия в главата си.
Колко време отнема да научиш едно движение или хореография?
Опитът и всичките часове, прекарани в залата, тук си казват думата. Уча адски бързо. Брат ми често разказва една история, когато бяхме на юбилей на наш роднина, където се танцуваха различни видове хора.Той беше изумен как са ми нужни само няколко секунди да погледам стъпките, преди да се включа.
Трудно ли се работи с популярните изпълнители?
Напротив, точно обратното. Популярните изпълнители са професионалисти, които ценят времето. Имат изграден личен стил и в повечето случаи хореографията е направена да им седи добре, да ги изразява и да им е удобна. Това им дава повече свобода на движението и репетициите винаги са много забавни. При артистите с по-малко опит, понеже нямат самочувствието, твърде често се вглъбяват в движенията и забравят да танцуват, да се забавляват.
Кой според теб е най-добрият танцьор и изпълнител в световен план?
Най-добър в изкуството няма…. Харесвам стила на Крис Браун. Лекотата, с която се движи, го прави един от най-атрактивните и интересни за гледане изпълнители. От нежната половинка съм фен на Дженифър Лопез. Техниката и сценичното поведение при нея и танцьорите ѝ са винаги на ниво. След концерта ѝ в България си направихме приятелски батъл с тях на афтър партито. Беше вечер, която винаги ще помня.
С какаво се занимаваш освен с танци?
Миналото лято имах възможността да хореографирам чуждестранна реклама за сп. „Плейбой“. Бях толкова силно впечатлен от работата на оператора и кадрите, които заснехме, че ми се прииска да науча повече за това изкуство. Веднага записах магистратура Операторско майсторство и да снимам се превърна в новата ми страст. Започнах да мисля цялостни концепции за видеоклипове и наскоро дебютирах като режисьор с няколко проекта.
Кога и как си почиваш?
Честно казано, в последно време не ми остава много време за почивка, но когато имам такова, опитвам да го оползотворя, като гледам туториали за осветление и различни техники на монтиране. Не обичам да стоя, без да правя нищо дълго време, започвам да се чувствам безполезен и ми се струва, че си губя времето.
Танцът е…?
Бягство от реалността. Моят начин да забравя за проблемите и да се чувствам свободен.
Пожелай си нещо за 2019 година.
Пожелавам си да имам повече свободно време и да имам възможността да реализирам повече интересни видеопроекти.
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Соня Тракийска
