„Moonlight” е хореографски проект, който основателно можем да припознаем като „механизъм“ за промяна на значенията и сценичен коментар на някои наложени обществени шаблони. Докато играят с културните кодове от наследството на Уолт Дисни, създателите на пърформанса – Александар Георгиев и Дарио Барето Дамас разклащат установените представи за идентичност, използвайки “queer” практиките на съвременността. Резултатът е едно поетично представление, изследващо дълбоките напрежения вътре в нас, но и между хората, поставени в различни лични и социални обстоятелства. Едно съвсем обозримо сценично пространство двамата артисти превръщат в подиум на човешката амбивалентност – онази двойственост, която позволява да сме сме едновременно деца, възрастни, смели, нараними, сексуални, борбени.
През 2019 г. “Moonlight” донесе номинация за награда ИКАР за „Съвременен танц и пърформанс“ на двамата хореографи, а на 8 ноември влиза и в програмата на Българската танцова платформа на Междунардони фестивал за съврмеенен танц и пърформанс „Антистатик“, който се провежда в София между 10 октомври и 8 ноември. Убедени сме, че ще срещаме Александар Георгиев и Дарио Барето Дамас все по-често на българска сцена, затова бързаме да им зададем няколко въпроса за културните кодове и лунната светлина, заради която винаги в тъмното е и малко светло.
Александар, Дарио, живеете паралелно между четири града – София, Скопие, Тенерифе, Стокхолм – и четири различни артистични общности. Какви са основните прилики и разлики между тях?
Ако се фокусираме върху приликите и разликите неизбежно ще стигнем до различния политически и културен подход спрямо хореографията и изкуствата в общ план. Различните места и общности се различават по това как възприемат работата – например някои градове инвестират в колективната работа, други в индивидуалността на културния живот. Но всички те си приличат по количеството усилия, които имат да вложат по отношние на възприемането на „другите“ – от културна перспектива. Когато става дума за нас, като артисти и творчески екип, ние винаги се опитваме да „денационализираме“ хореографията си, стремим се да станем все по-неотличими спрямо конкретна културна практика, сфера, държава и т.н. Тази динамика, която се опитваме да следваме като принцип в работата си, води до т.нар. холографско съществуване, което се превръща в невероятен феномен.
Съвременният танц по-често си служи с директност и дори остра радикалност, докато “Moonlight” е силно поетично представление, което борави сценично с нежността. Защото избрахте този подход?
Всъщност вярваме, че нежността може да е крайно радикална, особено в контекст, в който силата и директността са основният подход да промениш нещо или да го поставиш под въпрос. Да празнуваш грижата и нежността, приятното и приятелството, да мислиш и действаш флуидно, отколкото директно – това е оръжие и стратегия, зад която стоим и която припознаваме като бъдеще.
Какво да направят зрителите преди да дойдат да ви гледат – да препрочетат любимата си Дисни-приказка, да погледнат към луната преди да влязат в залата или нещо друго?
Няма предварителни условия, които е нужно публиката да изпълни, за да гледа “Moonlight”, защото ние сме тези които ще се погрижат да създадем онова настроение, което смятаме, че е най-добро за нея да преживее пърформанса ни. Елате след работа, от къщи, след дрямка, ние ще ви приветстваме със сочни свежи плодове и магически саундрак. Ще ви създадем пространство за отдих и почивка преди заедно да нахлуем в лунната светлина.
Защо е полезно периодично да поставяме под въпрос познатия ни свят?
По-скоро е необходимо, отколкото полезно. Да не позволяваме на схващанията и предразсъдъците да се солидаризират, да поставяме под въпрос нашия собствен контекст и позицията, която заемаме в него, да работим здраво срещу съществуващите деструктивни хегемониии и йерархии e повече отговорност, отколкото полезност. А и просто е забавно! Представете си колко скучно би било да живееш в един познат свят без никаква промяна, случваща се в него.
Представлението можете да гледате от 17 ч. в ДНК – пространство за съвремен танц и пърформанс. Билетите вече са в продажба на електронния билетен център както и на място на касите на НДК. До 1 ноември 2020 г. е в продажба и общ билет за цялата „Българска танцова платформа” на стойност 50 лв., единствено онлайн на EPAYGO.BG
