Интервюто ми днес е с един градски образ, който съм сигурна, че доста от вас ще разпознаят. Мартин Стойчев е модел по призвание, но има още куп интереси. Например – запален колоездач е и отскоро има и своя работилничка за колела, за която ще научите повече, когато прочетете цялото интервю с него. От него ще разбере още и какво е да си персонаж от филмите на Гай Ричи, както и повече за най-добрите места за татуировки в града, и още, и още…

Къде те намираме в момента?
Намирам се…Заклещен между задачите в града, но душата ми още седи в сектора зад вратата на вчерашния мач на Арсенал. Връщам се веднага след рекламите!
Коя зодия си?
Козирог на квадрат – твърдоглав, амбициозен и с перфектен план за всичко…Плюс двойна доза сарказъм и черен хумор за разкош.
Имаш много татуировки и знаем, че си на “ти” с tattoo културата? Кои са любимите ти татуисти в града?
Стиловете в tattoo културата са точно, колкото и предпочитанията на хората, а те стават все повече и повече с всеки следващ ден. Най-важното при татуирането е качественото изпълнение – плод на добре премислена концепция. Тогава имаш правилния резултат. В София такива можеш да получиш с Иво Възкресенов, но само, когато e в България, защото основно живее в Норвегия, нашите приятелите от Sofia Hardcore Tattoo, a ако вятърът ви отвее в Перник, както мен, задължително идете при Диана Сергиева.



Какво би посъветвал хората, които искат да се татуират?
Да прочетат внимателно какво отговорих на горния въпрос. В противен случай, деца, не се татуирайте!
Кой е любимият ти ден от седмицата за бар?
Всички професионалисти излизаме в Понеделник. Това е денят, в който срещаш най-доброто съотношение между количество и качество на хората навън. И обичам да го правя в Джин Хаус, защото и качеството на напитката има значение!
Какъв е саундтракът на деня ти?
Последната седмица е блусарски. Чувствам се все едно имам 4 развода зад гърба си. Сигурно е от пролетната умора, не знам…
В този ред на мисли – има ли любим човек до теб в живота ти в момента?
Макар и не до мен – има човек в сърцето ми, да.
Как реши да станеш модел?
Модел не станах. Модел ме направиха. Първоначално бях “откритие” на певицата Йоана Захариева – Йоко, а влязох в бизнеса благодарение на Филип Стоянов от агенция “Визаж”. Там снимахме почти всичко за агенцията – музикални и рекламни клипове, стотици фотосесии и ревюта, събития и промоции. Където не съм бил пред обектива, съм помагал зад него.

Докъде би искал да се развиеш с тази професия?
Дълги години, работейки с Жени Калканджиева, съм бил скаут във “Визаж”. Там задачата ми беше да откривам нови, красиви и запомнящи се лица. Към днешна дата голяма част от тях са добре познати на българския и международни подиуми. Това е моята най-голяма награда.
Топ три артисти, с които си работил?
Ако трябва да са режисьори – Валери Милев, Драго Шолев и Неда Морфова. Ако са фотографи – Костадин Кръстев – Коко, Теди Грозданов и Борислав Йосифов.
Знаем, че си запален колоездач, разкажи ни малко повече как колелата влязоха в живота ти и се превърнаха в страст?
Като всяко софийско хлапе колело карам, откак мога да ходя. Но “Страстта” с главно “С” към шосейните велосипеди се появи някъде в края на миналия век, когато разбрах кой е Марко Пантани – Пирата. (Моля вижте в Гугъл кой е този човек, ще Ви стане интересно!)
От там започнах да колекционирам и реставрирам професионални велосипеди от 60-те, 70-те и 80-те години – “Колнаго”, “Де Роса”, “Пинарело”, “Бианки”…
Също така правя всякакви къстъм изпълнения в моята малка работилница. Просто ме потърсете!






Кино или театър?
Театър всъщност предпочитам повече, но двете изкуства вълнуват по-коренно различен начин. Поне мен.
Последно на кино се впечатлих от “Партенопа” на Паоло Сорентино, а в театъра силно ме докосна един театрален дебют – “Цветята” на Теодора Иванова-Додо в Театър София.
Любима книга?
Няма такова понятие. Книгите просто те връхлитат. Последно ми четоха разкази на Чехов в Борисовата, а след това накак си естествено попаднах на автобиографията на Бранисла̀в Нушич. Направо да се чудиш, чай ли да си сипеш или да се обесиш!

Какво те кара да се усмихваш?
Хората, които обичам, техните победи и усмивки. Усещането, че правя нещо значимо, макар и понякога да е просто малък жест. А и самия живот – с всичките му странности, предизвикателства и моменти, които не можеш да повториш.
Сподели ни една своя мечта?
Една от мечтите ми е да бъда персонаж във филм на Гай Ричи – нещо между харизматичен мошеник и философ с проблемен морален компас. Представям си как вървя по лондонска улица в перфектно скроено палто, обяснявам някаква гениално нелепа схема, а камерата прави онези бързи приближения върху лицето ми. Разбира се, всичко се обърква, преследват ме три различни банди, един ядосан руснак и непременно има засада в пъб. Но накрая – с малко късмет и много бързи приказки – излизам сух от водата…Или поне с едната обувка…
Кой обичаш най-много на света?
Мама!
И не на последно място – какво си намислил през идните месеци?
Няколко проекта, които ще изненадат, няколко стъпки, които ще променят играта, и поне едно приключение, което ще ме изкара от зоната на комфорта. Времето ще покаже дали всичко ще се нареди по план, но едно е сигурно – няма да е скучно.