Срещаме те с едно момиче, чиято поп сетивност и сладка вокална меланхолия не звучат съвсем по български. Алма е малката дъщеря на музикалния продуцент Саня Армутлиева и тепърва започва своята певческа кариера като част от семейството на Virginia Records. Дебютният й сингъл Perfect е категоричен знак, че талантът е в кръвта й. Започва да свири на пиано още преди да се научи да изписва правилно името си, обича да се изповядва пред китарата си и иска да учи философия. Коя е Алма Даудъл, разбери сега от следните редове…
Здравей, Алма! Любов от първо слушане ли беше това между теб и музиката?
Заради родителите ми музиката е станала голяма част от живота ми. Дори не си спомням първото слушане, но положението с музиката е любовно.
Кога усети в себе си желанието да бъдеш творец и да споделяш мелодиите си с публика с твоята чувствителност?
Свиренето на пиано ми помогна да осъзная, че искам да правя нещо музикално. Значи съм била малка.
Коя е най-тривиалната случка, вдъхновила те да напишеш текст? Например комбинацията от бургер и прекрасен залез, или видът на забравена плюшена играчка в метрото?
Вдъхновяват ме нещата, които ми се случват всеки ден. Не е голямо усилие да пиша, думите просто си идват.
Кои са артистите, които те вдъхновяват? Има ли български изпълнител, който е оставил трайна следа в съзнанието ти? Какво те привлича в него?
Jorja Smith, Ella Mai, Rosalia, Billie Eilish. Харесвам Дара, въпреки че стилът ѝ е друг, но има прекрасен тембър и е различна. Кристиан Костов е по-близък до мен като усещане за музика.
Знаем, че свириш на китара, но пианото е „твоят“ инструмент. С какво те привлича то?
С пианото мога за изразявам деликатност, нюанси. На него можеш да свириш и много различни стилове музика.
Разкажи ни малко повече за първия си сингъл – с какъв екип го създаде и имаш ли забавна случка от снимачния сет на видеото в тази леко призрачна къща ?
Песента създадохме заедно с Крис Трейс, който е супер успешен румънски музикален продуцент и автор. Видеото пък направихме заедно с режисьора Димитрис Георгиев, с когото много се харесахме и затова снимките бяха забавни и леки, въпреки че беше доста студено. За първи път снимах и се чувствах сякаш в сън, толкова много приятни хора, които вършат нещо около мен и работят за това да се получи визията на Димитрис. Беше едно от най-хубавите неща, които съм преживявала.
Как минава един твой ден?
Ставане рано, училище, след това тренировка или урок по пиано, домашни и… пак така. През уикенда пак уча, но се виждам и с приятели и скитаме из Берлин.
Откъде идва страстта ти към волейбола? Какво ти дава този спорт като усещане и маниер към живота?
Обичам да играя волейбол още докато бях в училище в България. В Берлин станах капитан на училищния отбор, а играя и в клуб. Волейболът е прекрасна споделена игра, в която трябва да усещаш другите и да сте като един организъм. Това е спорт, в който ако има един или дори двама истински добри играчи в отбора, това не е достатъчно. Всички трябва да са на ниво.
Ако трябва да оприличиш характера си на популярен филм, то кой би бил той?
„Call me by your name“ – деликатен и чувствителен филм.
Какво да очакваме от теб през идните месеци?
Имам много сериозни изпити и трябва да уча, но ще се опитам да вляза в студио и да запиша нова песен. Иначе постоянно пиша нови текстове и мелодии.
Разкрий ни най-ярката си мечта!
Искам да съм щастлива със себе си, без значение какво правя в бъдеще, и около мен да има хубави хора.
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Божидар Стоичков
