Още от дете Коледа е най-любимият ми празник, въпреки че тогава май идваше Дядо Мраз, а не Дядо Коледа 🙂 Подаръците не бяха в изобилие, но пък в тях имаше страхотна ексклузивност точно заради това. Имаше я емоцията на очакването, на топлината на дома, на бабините гозби и веселите разговори. Коледарите пееха, един от друг по-напети и силни, а аз се криех зад дядо, за да не ми изпеят песента за момата. Коледа е топла магия, в нея се усеща краят на една година и началото на друга. Обещание е за нов живот.
В България имаме нашите си традиции, а след като се поразрових открих, че по света има много чудатости, които си струва да споделя с вас. Ето ги и тях!
Съвсем спокойно можем да се считаме за късметлии, че не живеем в Австрия (поне не през декември), защото точно в най-празничния месец е обичай по улиците да обикаля не белобрадия мил старец, а зловещо същество, наречено Крампус, което е на лов за непослушни деца. И ако у нас казваме на децата, че Дядо Коледа всичко вижда и чува, знае дали слушат и носи подарък само на добрите, реално няма как да ги уплашим с образа на добрия дядо с червена шапка. В Австрия злодеят обаче е съвсем реален за малчуганите, маскираните мъже са си откровено страшни, а и си имат свой коледен парад. Как да не слушаш след всичко това!
Ако не обичате паяци, то не отивайте да празнувате Коледа в Украйна. Там вместо звезди, червени играчки и златни гирлянди, елхите се украсяват паяжини. Традицията всъщност е много мила, тъй като се връща към стара народна приказка за съдбата на бедна вдовица, която нямала пари да украси коледното дръвче за децата си. Легендата разказва, че паяците в дома се смилили над семейството и изплели разкошни мрежи по цялата елха. Украинците смятат още, че паяжината носи късмет.
Честно казано най-много ме учуди празничният обичай в Япония. На Коледа японците не празнуват у дома, а традицията им повелява да вечерят в… KFC. Още през 1974 година ресторантът за бързо хранене атакува Япония с мащабна маркетингова кампания, с която създава традиция за празника, тъй като до момента такава липсва. Хрумва им да бъдат основно действащо лице в празната ниша, като заместят американската пуйка с пържено пиле. Резултатите не закъсняват и учудващо са се запазили и до днес, когато на празника не можеш да си намериш място в KFC, ако нямаш резервация. Има специално меню за Бъдни вечер, което е доста по-скъпо, а белобрадият полковник Сандърс , лицето на бранда, е облечен като Дядо Коледа.
Смята се, че традиционната зелена коледна елхичка тръгва от Германия още през 16-ти век, но пък германците са запазили нещо само за себе си. Те крият кисела краставичка някъде из клоните на дървото и дават подарък на детето, което успее да я открие. Води се спор дали точно тази традиция не идва от Испания обаче, където се разказва, че две момчета били затворени във варел с кисели краставички, а героят Свети Николай ги спасил и върнал към живота. Доста кисела традиция, не мислите ли?
Иска ми се да отида поне веднъж във Венецуела по Коледа, тъй като в Каракас в коледната сутрин хората обуват ролкови кънки и отиват на литургия. Традицията вече е толкова разпространена, че управата на града затваря част от улиците още в 8 сутринта, за да може хората безпроблемно да карат в празничната сутрин . Говори се още, че децата връзват едната дълга връзка на кънката около пръста си, а другата пускат да виси през прозореца, за да може приятелите им да ги събудят с весело подрънкване на сутринта.
Много домове във Финландия има своя лична сауна ( ох, кеф!), а точно на Коледа това уютно местенце се превръща в свещено, тъй като се свързва с починалите предци. На Бъдни вечер финландците влизат в сауната за дълъг и почтителен престой, а след това се отправят към празничната трапеза. Вярва се, че на тяхно място на топличко се настаняват духовете на починалите им близки.
В Холандия на Бъдни вечер децата с нетърпение оставят обувките си до камината с надеждата, че Sinterklaas ще ги напълни с малки подаръци и лакомства през нощта. В обувките се оставя и морковче специално за верния бял кон на дядо Коледа – Америго. Преди години непослушните деца пък намирали на сутринта в обувката си само един обикновен картоф. Да слушат повече!
В Исландия смятат, че в коледната нощ по улиците броди гигантска страшна котка. Традицията тръгнала от фермерите в провинцията, които плашели работниците си, че ако не работят здраво, то котката ще ги изяде (явно е и човекоядка!), но ако работят добре ще получат нов чифт дрехи за празника. И до днес на Коледа е обичай исландците да си купуват нови дрехи, за да избегнат яростта на котката. Иди, че разбери!
Ако при нас на Бъдни вечер си хапваме вкусни сармички, то не завиждам на децата в Южна Африка, които в празничната нощ трябва да си хапнат празнични пържени… гъсеници. В крайна сметка обаче коледната гъсеница ще донесе много късмет на всеки, който я опита.
Според норвежкия фолклор 24 декември е денят, в който вещици и зли духове се издигат в небето, за да пакостят на хората. Точно затова в Норвегия семействата крият всички метли на празника, за да не могат да ги намерят злите сили.
Всяка Коледа семействата от Швеция се събират у дома пред телевизора точно в 3 следобед и гледат анимацията „Доналд дък и неговите приятели ви пожелават Весела Коледа”. Всичко за празника е организирано около телевизионната програма и се смята, че около 40% от домакинствата все още спазват традицията като по часовник. Тя тръгва от 60-те години на миналия век, когато телевизорите все още са лукс, а в Швеция има един, два канала. Но единият от тях задължително пускал Доналд точно в 3. Затова и в страната толкова го обичат.
А какви са нашите традиции?
На Бъдни вечер в България трапезата е тържествена и се месят обредни хлябове. Всички ястия са постни – боб, сарми с ориз, тиквеник, ошав, пълнени чушки, зелник. По традиция на празничната трапеза трябва да има 7, 9 или 12 постни ястия – 7, защото толкова са дните в седмицата, 9, защото толкова време трае бременността и 12, колкото са месеците в годината.
Всеки член от семейството си счупва по един орех, за да види какъв ще му е късметът през годината. По традиция, питката за Бъдни вечер се разчупва от най-възрастния човек в къщата. Смята се, че той играе ролята на своеобразен мост към предците ни.
Питката се нарича още „боговица“ или „бъдняк“, кръгла е и символизира безконечността, цикличността в живота, като в нея се слага и монета – символ на благополучие. Украсява се с форми от тесто, изобразяващи кръстове, рало, узрели класове, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие. На този, на който се падне паричката е отредено и най-голямото щастие и благополучие през следващата година.
Коледуването е важен елемент от запазените коледни обичаи в България. То започва след полунощ, а коледарите избират своя водач (станеник) още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, които знаят коледарски песни и благословии.
Както и да празнуваме празника, каквито и обичаи да спазваме, Коледа винаги остава един от на-топлите и уютни семейни празници. Направете си я магична, нежна и щастлива! Пожелаваме ви я такава от все сърце!
