Днес си говорим за мечтите, борбите – сладки и трудни, за срама… За пътя към един по-автентичен и осъзнат начин на живот, в който можем да сме успешни и удовлетворени, просто защото сме уверени в себе си и не успяваме да чуем нито вътрешната си критика, нито тази, идваща от външната ни обкръжаваща среда. Всичко това и още лични истории и послания – вижте в интервюто с Диана Николова.
Привет, Диди. Тази година отново се бориш за корица на популярно мъжко списание. Колко важно е за теб да се появиш на тази корица?
За мен е изключително важно да бъда на корицата поради ред причини. Една, от които е да бъда пример за това, че когато искаш нещо достатъчно силно то се случва. Друга причина е, че искам всички жени, които са се чувствали недостатъчно уверени, получавали са грозни коментари и са били тормозени на база външен вид, да се припознаят в мен, защото аз съм една от всички тях. Ние сме в една и съща лодка и дори да не го осъзнаваме всички ние сме изпитвали тези коментари на собствен гръб. Допълнително бих искала да добавя, че излизайки от токсична връзка животът не е нужно да е приключил. Тепърва може да сбъдваш желанията и мечтите си и никога не е късно да направиш каквото ти харесва.
Как се справяш с критиката от другите и тази към теб самата?
Трудно е… ако някой каже, че е лесно, ще излъже. Критиката обикновено е проблем не на нас, но на хората, които я отправят. Когато започнем да мислим по този начин сякаш става по-лесно. Един бърз пример ще дам, който чух съвсем наскоро:
– “Мразя синята ти коса много е грозна!”
– “Ама аз нямам синя коса?”
Как да приемеш лично критика, която не се отнася за теб? Просто, когато вярваш, че заслужаваш повече, не се оставяш да ти кажат, че струваш по-малко. Знаеш, че твърдението не се отнася за теб и го отделяш от личното си възприятие и усещане. Не е лесно, отново казвам, но с времето се учиш. С критиките към мен е още по-сложно – работя всекидневно в тази насока и с времето установих, че става малко по-лесно, но не и бързо.
Какъв е твоят апел към всички дами?
Момичета, вие сте прекрасни. Не позволявайте нечии рамки да определят вашия простор. Затваряйки се в кутия, която ви ограничава, няма да можете да покажете и изразите целия си потенциал. Много неща не са създадени да стоят в кутия и вие сте едно от тях. Лесно е да повярваш в себе си, когато хората ти повтарят хубави неща, но в живота това не се случва точно така, затова вие сте най-добрия си глас и точно вие е добре да си повтаряте нещата, които бихте казали на най-добрата си приятелка. Ако тя е пълничка няма да ѝ кажете: “Виж се каква си дебела! Не можеш ли да спреш да ядеш малко?” Не бихте казали това на приятелка нали? Обаче го казвате на себе си? Едно прекрасно начало би било ако спрем да използваме груби имена към себе си дори на шега. нека опитаме да сме добри към себе си и всичко ще си дойде на мястото. Обичайте се, обичайте тези прекрасни тела, които ви носят, позволяват ви да се наслаждавате на изгрева, на природата и да правите нещата, които обичате.
А посланието ти към мъжете?
Мъжете също имат сходни на нашите притеснения, но те ги крият по-умело и сякаш в мъжкия свят не е прието да се оплакваш. Те също се чувстват несигурни в себе си. Хиляди пъти съм чувала фразата: “Абе нещо съм се отпуснал, трябва да се стегна малко…”, визирайки тялото си. Хиляди сходни на нашите коментари. Нека не очакват жената до тях да е в топ форма след като е родила и много е важно да подкрепят половинката си или жената до себе си като партньори каквито се очаква да бъдат. Ако срутят нейното самочувствие ще сринат и половината си свят просто, защото една жена с ниско самочувствие няма да свети. Приемете жената като градинско цвете, ако искате да цъфти е хубаво редовно да я поливате, не да я мачкате. Бъдете уверени, че жените не виждат малките ви дефекти, а дори понякога ви харесват точно заради тях. За вас важи същото правило – знайте стойността си и не се оставяйте да ви казват, че стоите по-ниско. Увереността е секси, съгласете се 😉 Тялото е просто една обивка на вашето АЗ. Каквото имате в себе си ще прозира и през него независимо от формите.
За какво друго мечтаеш?
Мечтая да съм здрава емоционално и физически да мога да се радвам на всичко, което се случва. Мечтая, колкото и да е шаблонно, за по-добър свят. Където няма болести и крайна бедност. И въпреки, че щастието не се гради върху парите, когато нямаш базовите неща за оцеляване, нямаш време да мислиш за мечтите си. Затова си пожелавам да няма крайна бедност за да може хората да имат мечти и да ги сбъдват. А лично за мен мечтая да посетя различни страни, да пътувам и да мога да снимам на най-приказните места.
Коя е най-сладката борба, през която си минала?
Най-сладката… хм много са, борбата почти винаги е сладка. Пътят който изминаваме, и процесът, е нещото, на което е редно да се насладим. Победата е един миг, но пътят дотам е осеян с моменти, които те карат да се чувстваш жив… това е сладкото.
А би ли споделила коя е била най-трудната?
Най-трудната е вътре в мен всеки ден. Да си повтарям, че съм достатъчно, че заслужавам, и да спра да се критикувам. Всеки ден е борба с мислите ми. Най трудно е, когато през целия ти съзнателен живот ти е било повтаряно, че за нищо не ставаш и не заслужаваш нищо. Наистина е изключително трудно да се пребориш с онзи глас, който е забит там и чака само най-малката стъпка накриво, за да избухне в критика.
Какво би казала на хората, които не вярват в себе си и на тези, които се срамуват от начина, по който изглеждат?
Нека да пристъпят една крачка напред и да започнат с нещо мъничко като да си обещаят днес да не се критикуват… само днес. Утре отново така. Нека си напишат на едно листче всички малки успехи, които са имали до днес! Малки или големи – всичко се брои… дори ако щеш, че са станали днес въпреки, че не им се става изобщо. Нека разкажа нещо лично тук накратко. Само преди година бях в състояние, което бих описала като чиста омраза. Ненавиждах се за това как изглежда тялото ми. Правех всичко възможно и се измъчвах с безумни диети, режими, тренировки а то отказваше да заеме формата, която исках. Била съм и много слаба и много едра и реално хората винаги ще има какво да кажат. Проблемът не идва от това как изглеждаме, но как възприемаме себе си. Всеки малък неуспех някъде в друга сфера аз прехвърлях върху външния си вид започвах да се критикувам ожесточено. Смятах, че ако изглеждам перфектно ще получа всичко и ще съм щастлива… Ами не е така. Стигнала бях до момент, в който физически да се наранявам, защото изпитвах гняв и омраза към самата себе си. Тук помогна психолог и колкото и да е глупаво след прекаран Covid-19 разбрах кои са важните неща в живота… Не е визията и фигурата, а това да си енергичен и здрав. Не отлагайте живота си, защото нямате фигурата на мечтите си. Имам една приятелка тя все казва “Няма да ходя на басейн сега, ами като отслабна.” Това се случва вече години наред. Тя паузира живота си, защото се срамува от тялото си, това тяло, което ѝ помага да отиде от точка А до точка Б и да се наслаждава на всичко по пътя.
И за финал – огледа ли се в огледалото днес и какво каза на себе си?
Да! Всеки ден се оглеждам за поне минута цялата обикновено без дрехи 😀 Казах си: “Ехааа, красива си, обичам те!” Погледнах си краката, ръцете, корема, който мразех преди година, и си казах “Прекрасна си и днес ще направим “х” неща заедно.”
Можете да подкрепите Диана като гласувате за нея тук: https://maximcovergirl.com/2022/diana-nikolova
Автор: Мариета Илиева
Снимки: личен архив
