От куклено майсторство в НАТФИЗ, през кулинария в Мастършеф, та до Пекарна за принцеси – Константин Таквор ръси подправки с усмивки и прави принцесите отново велики. Говорим си с щурия и креативен Кокер за готвенето, усмивките на хората и други “щипки” щастие.
Изглежда сякаш всичко ти се получава ей така, на шега, през забавлението? Всъщност така ли се правят хубави принцеси?
К: Всъщност всичко започна “на шега”, когато ми предложиха мястото. И половин година по-късно отворихме врати. Но зад “Пекарна за принцеси” стои много труд, доста отделено време за мислене на концепция, и едни страхотни продукти, които държат качеството на доста високо ниво. Все пак идеята е “Make princessa great again” А дали се получава, ще разберем тепърва. За момента всичко е много, много труд и доза късмет. Надявам се да се задържи така.
Как се стигна дотук? НАТФИЗ, куклен театър, Мастършеф, и хоп реши да създаваш принцеси?
К: От гореизброените само “НАТФИЗ” беше планирано. Куклите ги завърших с най-голям кеф и донякъде съм благодарен, че не завърших драма. Мастършеф беше абсолютно на шега, обаче виж докъде ме докара. Разбрах, че обичам да готвя и го правя със сърце. И няколко години по-късно, от никъде се появи идеята, докато умувахме какво да създадем като продукт. Донякъде бях и вдъхновен от историята на италианската пица, която до 18 век е била храна, предлагана само в бедните квартали, преди да бъде опитана лично от кралицата – тогава Маргарита Савойска. Та кралица, принцеса…То става въпрос за нещо, което го има само у нас. Било то “странджанка”, “принцеса” или ‘сандвич”. А аз съм от хората, които смятат, че всяко просто нещо, независимо дали храна, театрален етюд или нещо от ежедневието, направено с много желание и правилните “продукти”, може да се превърне в нещо наистина хубаво.
Ти си актьор, при това куклен, въображението там е основно. Всичко около новото място е направено със завидна доза въображение, усмивка и внимание към хората, които се наслаждават на това. Какво те движи? Какво те зарежда?
К:Въображението и това, че ме бива в ръцете доведоха до проекта “Направи си сам”. В пекарната само ел. инсталацията и ВиК не съм си ги правил аз, защото не разбирам, но пък помагах и вече имам идея как става. Всъщност цялата истина е, че това беше огромно предизвикателство за мен. Да превърна с минимум средства едно място, което изглеждаше покъртително, в това което е днес. Та зарежда ме това, че няма невъзможни неща, стига да ги искаш наистина. Зареждат ме също и хорските усмивки, доволните клиенти, опашките за принцеси.
SOLD OUT – често виждаме този надпис, явно принцеският свят бързо изчезва?
К: Определено има хайп и интересът е доста голям през неделя. Или защото работим само ние, или защото “Принцесите” са интересни. Нови сме, заявката ни е добра, мястото приятно, продуктът хубав. Пекарната е всичко на всичко 10 кв.м. Кухнята е събрана в половината и имаме само два хладилника, в които можем да поберем определено количество храна, която въобще не е малко. Говорим за продукти за около 160 порции. Продуктите също са ни фермерски и имат определен срок на годност. Специално каймата за “Каймашвала” телешка и свинска е малък срок на годност и ограничени доставки. Няма как да замразяваме или продаваме некачествен продукт. Надявам се някой ден да издадем и 200 порции и дано се задържи този неделен интерес. Искаме и SOLD OUT през седмицата.
Каква според теб е онази подправка, която прави нещата “вкусни”? Или с други думи отношението към нещата, любовта, с която подхождате ли е верният път, тайната рецепта?
К: Освен тоновете любов, внимание към продукта и отношение към клиента, зад всичко стоят и доста качествени продукти и много много труд.
Какви ги вършиш освен, че забъркваш вкусотии?
К: В пекарната съм 24/7, работя и в пазарджишкия театър и отскачам за по някое представление, озвучавам реклами, снимам разни неща. А през свободното си време, чакай – аз нямам такова, гледам да прекарвам време с домашния любимец в природата или да се отдам на семейство и приятели.
Какво ти дава усетът ти към хубавото хапване, за какво ти помага извън кухнята?
К: Усетът за вкусно хапване помага за всичко, то си е цялостно усещане за нещата от живота. Пък – при мен е в непрестанно търсене за нови вкусове. И кулинарни и житейски.
Казват, че няма значение къде си, а с кого? Мислиш ли, че това е вярно?
К: Има значение къде си винаги. Дали ядеш баничка на Сточна Гара или Пат Тай в Банкок някак си е различно, обаче ако си с някого е важно какво яде и той! Естествено, винаги е по-вкусно и приятно, когато си в добра компания. Стига човека отсреща да няма претенции кой-какво яде и да обича хубавото вино, бира или коктейл… всичко е наред!
Обичаш ли да си сам понякога? Или тогава не е така сладко?
К: Понякога е нужно човек да остане сам с мислите си, хубаво е. Въпреки, че Джоуи храна не дели, винаги е по-вкусно с още някой.
Темпото изглежда доста бързо при теб? Кога и как забавяш? Как разпускаш?
К: Не мога да се похваля с разпускане в момента. Във всеки удобен момент гледам да излизам в природата, но въобще не мога да говоря за забавяне. Имам чувството, че и спя на забързан каданс.
Как хората “одумват” принцесите. Какво най-забавно си чул по техен адрес?
К: На българина му дай да “одумва” нещо, това си е негово право и никой не може да му го вземе. Любими са ми: “15 лв. за две филии с кайма! Вие сте луди!”, “Ще фалирате до юни месец!” “Чаках 40 мин. на опашка и каймата свърши точно пред мен, това е все едно да свърши кафе в кафене.” Има доста бисери, всеки може да ги види в ревютата на Google.
Да не забравяме шкембето? Не ревнува ли, че само един ден е отреден за него?
К:Tова е свещена супа, неделното шкембе е ритуал и ще го има само в неделя.
Да чакаме ли още принцески изненади?
К: Всяка седмица главата ми ражда нещо ново, махам нещо старо. Очаквайте!
Автор: Доли Манева
Фотограф: Антоанета Вълчева
