Днес ще ви запознаем с двама талантливи млади солисти от Кубанския казашки ансамбъл, който гостува у нас този месец за концертите си в страната. Срещаме с баритона Виктор Сорокин и със сопраното Евгения Живаго. Говорим си с тях, за предстоящото турне за целия екип, националните костюми и мелодични казашки песни, изпети от душа и сърце под инструменталния съпровод на Виктор. Какво още ни споделиха Виктор и Евгения, можете да прочетете сами.
Здравейте, този месец ви предстои турне из България – около 120 участници в ансамбъла ще изнесат концерти в пет наши града. Това ще бъде първата среща на ансамбъла в настоящия му състав с българските почитатели на руското песенно и танцово изкуство. С какви чувства се готвите за това пътуване?
Виктор: Съжаляваме, че пристигаме в България за толкова кратък срок – от 18 до 22 юни, и ще имаме възможност да изнесем концерти само в пет големи български града. Обикновено нашите турнета са за по месец, а често траят и по-дълго. Разбира се, вълнението ни е огромно, това е много отговорно мероприятие, защото ще представим на българските зрители своето изкуство и казашката култура. Това, което творим, пресъздаваме и съхраняваме, се счита за културна ценност на Руската федерация. Ще се борим да покорим сърцата и на българската публика, амбицирани сме за това, изпълнени сме с най-добри чувства.
Вашият ансамбъл е най-старата военна певческа формация в Русия. Преди няколко години отбелязахте своята двестагодишнина. Какво ви дава енергия и сила да продължавате това грандиозно дело? Какви ценности бихте искали да съхраните за бъдещите поколения?
Виктор: Наистина, нашият ансамбъл е на повече от двеста години. Най-голямата ни ценност е натрупаният през вековете репертоар, песните и тяхното съдържание, което представлява определено идейно послание към нашия народ и към света. Днес нашата съкровищницата включва над 4000 песни, които грижливо съхраняваме и предаваме на бъдещите поколения. Днешният ни ансамбъл е приемник на Черноморския военен певчески хор, създаден на 14 октомври 1811 година от протойерей Кирил Росински, духовен наставник на Кубан, и от регент Григорий Гречински. Първоначално хорът участва единствено в църковни богослужения, но по-късно, след 1861 г., започва да изнася и светски концерти. Седалището му се намира в град Екатеринодар, днешен Краснодар. Понастоящем ансамбълът е в опитните ръце на художествения ръководител Виктор Захарченко, народен артист на Руската федерация, който оглавява формацията вече повече от 40 години. Ансамбълът е носител на ордена „Дружба на народите“, а от 1993 година носи званието „Академичен“. Вдъхновява ни публиката и съзнанието, че сме необходими с изкуството си, че даряваме радост на хората.
Евгения: Пеем предимно песни, в които се говори за любов към Родината, за преданост, жертвоготовност и патриотизъм. Това са непреходни ценности и бихме искали да ги предадем нататък, към бъдещето. Разказваме за трудната история на Русия, за героизма на нашия народ. Напоследък сякаш не е актуално да се говори за това. Ние се стараем да напомняме за минали подвизи, да поддържаме живо патриотичното чувство и гордостта от славната ни история.
Виктор: Целта ни е да възродим и съхраним казашкото изкуство и култура.
Евгения: И да умножим нашето певческо богатство.
В рекламата за вашето гостуване се казва, че пеете казашки, руски и украински песни. Но не е ли това едно и също нещо, изказано по различен начин?
Виктор: Да, исторически нещата с кубанските казаци са се сложили така, че сме сбор, сплав от най-разнообразна кръв, към Кубан навремето са се стичали мнозина свободолюбиви хора от цялата Руска империя, които са бягали от някаква несправедливост или са се спасявали от тегобите на крепостничеството. Кубан включва и част от Запорожието, което днес се намира в Украйна. Има наслагвания на кавказка култура, на руска и украинска, на татарска и други култури, на култури от различните народи на Руската империя. Така се е сформирала ярката и самобитна култура на казачеството в Кубан.
Евгения: Генетически сме една богата и разнообразна сплав, но сме обединени от нещо общо – вярата. Казаците винаги са били защитници на православната вяра, която укрепва душите и дава духовна опора. Именно в него е нашата сила. И в съзнанието за историческа принадлежност. Като академична формация, ние извънредно много се интересуваме от историята си, целта ни е със средствата на изкуството да събуждаме историческата памет на народа.
Вашият ансамбъл има повече от 250 изпълнители – певци, музиканти, танцьори. Как поддържате приемствеността на поколенията? Къде намирате нови таланти, „млада кръв“? Как един млад човек може да стане част от ансамбъла?
Евгения: Кандидати за нашия ансамбъл идват постоянно, от всички краища на Русия. Провежда се строг кастинг под егидата на нашия художествен ръководител и с участието на художествения съвет. Най-важно е кандидатът да има талант, глас, да танцува или да свири отлично. Но не по-малко е от значение способността на човека да се впише в колектива. Дава му се изпитателен срок. Но още навремето нашият художествен ръководител Виктор Захарченко е осъзнал необходимостта от ранното издирване и възпитание на таланти, затова основава Детска музикална школа, която е нещо като спътник на нашия ансамбъл. Оттам черпим нови кадри – вокалисти и инструменталисти.
Виктор: Понякога става така, че някой член на ансамбъла сам се отказва след 2-3 месеца интензивна работа. Разбира, че не е за него това огромно натоварване, пътуванията, а и откъснатостта от семейството също е проблем.
Излиза, че носейки радост на хиляди хора по света, причинявате неудобство на семействата си, тъй като липсвате на любимите същества…
Евгения: Не можеш да си артист, ако нямаш подкрепа и разбиране от семейството. Мъжът ми е артист от балета, така че е наясно с нашите ангажименти. Мама ме подкрепя напълно, казва, че щом Господ ми е дал талант, ще е грях да не го развия и покажа на хората. Случва се с месеци да не виждаме семействата си, но те проявяват разбиране. И се гордеят с нас!
Виктор: Винаги живеем със съзнанието за своята мисия в изкуството. Семействата ни също имат своя мисия – да ни подкрепят и вдъхновяват. Не можем без тяхната любов и разбиране.
Освен това в рамките на самия ансамбъл ние сме си едно голямо семейство. Наистина, колективът ни е изключителен. Толкова се сближаваме, че дори постепенно заприличваме един на друг – като братя и сестри. Това се случва благодарение на духовната ни близост, на това, че работим за любима кауза.
По време на Руско-турската война от 1877-78 година в състава на руската
армия в България идват и се сражават нерегулярни казашки подразделения.
Ще успеете ли да посетите Шипка, Плевен и други места, свързани с военните
подвизи на вашите предци? Ще се срещнете ли с представители на Единния
казашки съюз в България?
Виктор: Да, ние се интересуваме от бойните подвизи на дедите си. Затова ще
направим всичко възможно, въпреки краткото време, да посетим местата, свързани
с военната казашка слава. Надяваме се Казашкият съюз в България да прояви
инициатива и някак да се случи нашата среща. С удоволствие бихме се срещнали с тях.
Какви са вашите планове за бъдещето? Надявате ли се поне на още 200 години творчески разцвет за ансамбъла и на неугасващ интерес от страна на зрителя?
Виктор: Много се надяваме да бъде така! Надяваме се да продължим да се радваме на колосален успех. Днес ние участваме във всички знакови мероприятия у дома, поне веднъж в годината ни канят да пеем в Кремъл. Топло ни посрещат в цялата страна, в чужбина интересът към нашите турнета е огромен.
Евгения: Оптимист съм за бъдещето на ансамбъла. Ще продължаваме да пеем и танцуваме, ще разнасяме казашката слава на Кубан навсякъде по света. 200 години натрупана история са гаранция за това.
Пожелайте нещо на нашите читатели.
Виктор: Пожелаваме им щастие, здраве, да обичат изкуството и хубавата песен, и се надяваме, че Кубанският хор ще спомогне да разберете Русия – някогашна и днешна. Заповядайте на нашите концерти!
И накрая, какво е Кубанхория?
Следва неловко мълчание. Виктор и Евгения се споглеждат учудено. „Не знаем!“ – отговарят и двамата. Виктор е озадачен, Евгения трепка с дълги мигли. Обясняваме им, че така се казва астероид № 243204, който е кръстен на Кубанския казашки ансамбъл в чест на неговата 200-годишнина. Пожелаваме на нашите гости от Русия щастливи и незабравими звездни срещи с публиката в България.
От 18 до 22 юни легендарните казаци ще пеят в пет български града: 18 юни – зала 1 на НДК, 19 юни – Велико Търново, 20 юни – Варна, 21 юни – Бургас, 22 юни – Пловдив.
Билети в мрежата на eventim.bg
Автор и превод: Бойка Драгомирецкая
Снимки: Sonya La Mar
