Лили Иванова сравнява стиковката помежду им с точността на швейцарски часовник. Вече седем години те са неизменна част от всеки неин концерт и турне. Говорим за LATIDA. Вокалната група в семейството на „Бон-Бон Мюзик“, която с която всяка среща е като слънчев лъч в листата на смокиня през август.
Говорим си с Яна Белева и Елизабет Нешева за новият им сингъл „Самота“, за умението да работиш с деца като вокален педагог без нито един изстрел. И за нещата, които ги радват в живота.
Момичета, „Самота“ е красива, но съкрушителна песен. За личната битка на човек, който живее с маска и вместо любов в дома си получава удари. Как избрахте да дадете гласност точно на тази кауза?
Бети: – Насилието има много форми и лица. Доста често то се крие зад привидно перфектен живот в релността и в социалните мрежи. Зад паравана на тези отношения и зад затворени врати обаче се случва всичко грозно, което човешката природа може да предложи, когато приемеш партньора си за даденост. Когато оставиш демоните ти да изместят любовта, тогава се случва агонията на „Самота“.
Яна: – Снимахме видеото преди няколко месеца, но изглежда повече от актуално в новинарския контекст напоследък.
Проблемът с домашното насилие съществува отдавна. За него трябва да се говори по-често, смело и открито. “Самота“ се появи по време на пандемията, като резултат от черната статистика за физически тормоз сред двойките. Песента не е вдъхновена от лична история. Но искаме да дадем гласност над проблема, който разбива толкова много семейства.
Преди две години пуснахте дебютен авторски албум – „Желания“. Как приоритизирате репертоара си, кога решавате, че е време да издадете нещо ново?
Б: – Винаги сме създавали музика, защото сме имали необходимостта да го правим. Или нещо ни е вдъхновило, или сме имали да съживим идея. Със „Самота“ случаят е такъв, тя е идея на две години. В началото беше с доста по-семпъл аранжимент, но в последствие го развихме и решихме да го споделим със света.
Я: – Идеи и демо записи имаме много, но чакаме подходящия момент да узреят. Имаме демо на следващ сингъл, по който отново ще работим с Боян Христов. Той направи вокалния аранжимент на „Самота“, гласът му също звучи в нея. Надяваме се до края на годината да сме готови с парчето. Няма да е балада, ще е по-ведро като звучене, само това мога да издам.
Б: – Много често оставяме една идея да отлежи и след време като я чуем, си казваме „Господи, това не може да е излязло от мен!“ (смее се). Важно е да има процес, да има надграждане. Никога не бързаме. Не сме в схемите за летни хитове и коледни шлагери. Когато ни харесва как се получава една песен, тогава започваме да действаме по-сериозно.
Вие сте част от екипа на Лили Иванова. Ювелирната вокална група зад всеки голям проект на знакови имена в българската поп музика. Извън кариерата ви на изпълнители леко в сянка остава работата ви като вокални педагози в „Бон-Бон Мюзик“. Какво ви предстои с тях?
Б: – Премиера на мюзикъл. Най-мащабният ни досега. Каним ви на „Вълшебната корона“ на 24 и 27 юни в Joy Station. Клубът разполага с огромно пространство, което прави и родителите, и децата щастливи. Но по-важни тук са LED стената и осветлението, които са като отделен герой в спектакъла. Вече репетираме и нямаме търпение да ви полажем цялата тази приказка с обитатели на морското дъно!
Я: – Такива са героите, да, пренасяме морското дъно на сцена в една история за доброто и злото. Музиката е на Стефан Димитров. Режисьор е Бисерка Колевска, която е част от всички мюзикъли на „Бон-Бон“. Хореографията е на един зъл гений…
Б: – Милен Данков. Единственият мъж в екипа ни (смеят се).
Той е изключително ценен в поп гилдията у нас, но как се справя с децата като артисти?
Я: – Беше предизвикателство, защото за пръв път му се наложи да работи толкова интензивно с деца. В един момент във „Вълшебната корона“ те са 70 на сцена. Но става супер, той е перфекционист. Винаги гледа да усложни хореографията, да надгради изживяването. Ние сме същите в работата по една песен.
Как се работи с толкова деца? Какъв е работещият подход към тях – да сте по-скоро приятел, или строг авторитет?
Б: – Като цяло сме приятели. Понякога сме строги. Те прекрасно знаят къде е границата, отвъд която не е добре да експериментират с поведението си. Децата идват в школата съвсем малки, от 3-годишни. В най-честия случай започват на 5 и си тръгват на 18. Те буквално растат пред нас. Споделят ни всякакви неща. Пътувайки за концерти се сближаваме и с родителите им и се вълнуваме за всяка стъпка на децата, не само при нас, но и в училище. Сядали сме да пишем домашни.
Я: – Карали са ни да подписваме бележки за отсъствия. Взимали сме ги от училище, ако се е налагало да ходят на репетиция и не е имало как да ги доведе родител.
Б: – Имаме функцията на приятел, но с отношение на родител и педагог.
Я: – Като педагози се опитваме да запазим индивидуалността на всяко дете. Не го поставяме в рамки. Избираме винаги подходящи за гласа му песни. Не го вкарваме в програма, която е норматив.
Б: – Не всеки има височини като някой друг. Или пък низини. И този, който ги има, не винаги е по-добър певец от теб. Лили Иванова го беше казала наскоро:“Пеенето не олимпиада, то е магия“. В „Бон-Бон“ няма състезателен дух. Децата се подкрепят, не се конкурират. И не се срамуват да сбъркат пред останалите деца, което е много важно защото провалът е добър учител.
Сигурно са доста стабилна общност…
Б: – Виждаме го и по децата, които вече са самотоятелни в пътя си и са извън България. Не са близки, не спират да се търсят. Има истинско приятелство, каквото се случи с нас с Яна, израствайки в „Бон-Бон“.
Я: – Колкото и време да ги е нямало, влизат в студиото, все едно сме се разделили вчера. Наскоро тропна на вратата Крис, който замина да учи в Ню Йорк. Дойде, седна си, където винаги е обичал да си седи в студиото. И правихме разбор на неговите преживелици и победи. Той се занимава с кино вече.
Б: – Изабела Алексиева- Изи е друг такъв случай. Тя от няколко години е в Лондон. Тя е част от първата група, която с Яна поехме като педагози. Шест-седем деца са, разпръснати по света, и като се приберат дори не ни предупреждават. Те ни знаят графика и директно идват в студиото. Планират си самолетните билети и според датата на Коледния ни концерт.
Коя ви е най-инфарктната случка с дете преди излизане на сцена?
Б: – Наскоро се случи преди тв ефир. Едно детенце на три годинки беше цепнало вежда. Травмата беше малка, но се шокирахме. Беше тъмно, не виждаме какво става. Знаехме, че има кръв, а след 2 минути то трябва да излезе на сцена за песента, в която е включено. Това е от страшните неща. Иначе имаме всякакви истории със забравен костюм в последния момент.
Я: – Или 15 минути преди спектакъл разбираш, че дете в главна роля няма да дойде, защото има ужасно висока температура.
И тогава какъв ви беше полезния ход?
Б: – Питахме кой знае тази роля, кой познава персонажа. Намери се едно детенце, което събра смелост и скочи в дълбокото. Беше научило ролята от гледане на репетиции. Нямахме избор да не му се доверим и то се справи блестящо. Става въпрос за мюзикъла „Котешката банда“ и котката Мрън, която има специфично чувство за хумор.
Я: – И има и драматични моменти, и импровизация, ако публиката реши да се включи. Впечатлихме се отва дете, тогава беше на 9 годинки, как се пребори за ролята и от тогава я игра много пъти.
Връщам ви към „Самота“, но в друг контекст. Кога ви е било най-самотно и как излизате от това състояние?
Я: – Ние сме непрекъснато на път и заобиколени от хора. По-скоро понякога имаме нужда останем сами с мислите си. Тишината е терапевтична за твореца.
Б: – За щастие нямаме моменти, в които се чувстваме самотни. А с Яна сме една зад друга и се подкрепяме в трудни моменти. Имаме нужда от време за себе си.
А като го имате, за какво го използвате?
Б: – За пътуване. Но целта тук е като стигнеш от т.А до т. Б да не ти работи толкова динамично главата. Да не си роб на график и на непрестанно звънящ телефон. Почивка е, когато нямаш план и си живееш в момента.
Я: – Интересен е синдрома на работохолика. В първите два дни ставаш с мисълта, че пропускаш нещо. Че имаш задачи за вършене. Появява се даже чувство за вина, че си някак безполезен. И докато се настроиш за почивка, вече трябва да си тръгваш. Лично аз обичам безцелните разходки.
Б: – Обичам да наблюдавам хората. Гледам ги и почвам да им създавам биография в главата си. Питам се кой какъв е, що за човек го чака у дома, какво въобще го чака … Понякога се забавлявам на гърба на другте хора, но те това не го знаят (смее се).
Кой ви е любимият женски ритуал?
Я: – Аз обичам да ходя на спа.
Б: – Най-приятно ми е като имам хубава прическа. Ако косата ми не изглежда добре, всички около мен го усещат.
Я: – Пиенето на кафе при мен е голям кеф. Обичам да ми е вкусно и си го разнасям цял ден. За мен то е удоволствие, не толкова навик, или необходимост.
Б: – Ето тук сме адски различни. Аз съм като италианците, пия късо кафе, на една глътка, колкото да се събудя. Яна си го носи като аксесоар.
Какво бихте пожелали на читателите ни на прага на лятото?
Я: – Да си подаряват повече мигове на тишина, защото така ще чуят най-добре себе си. Това звучи малко метафорично и сложно за отпускарския сезон, но е лесно приложимо на плажа.
Б: – Хубави дни, изпълнени със смисъл, благодарност за всичко, което им се случва. И с много музика!
Интервю: Надежда Попова
Фотограф: Костадин Кръстев-Коко
