Лех Майевски е поет, медиен артист, писател, филмов, театрален и оперен режисьор, оператор, монтажист, композитор, художник… и продуцент. Неговите видео, филмови и художествени произведения са представяни в различни галерии и музеи по света. Лех Майевски изнася лекции за скрития език на символите в различни университети, колежи и академии по изкуствата.
Роден е през 1953 година в Катовице, Полша. Първоначално учи живопис в Академията за изящни изкуства в Лодз, но през 1973 година се премества и завършва режисура в Националното филмово училище. Документалният филм „Grand Hotel“ (1975), заснет по време на следването му, печели голямата награда на Международния фестивал на филмовите училища.
Докато е в Полша, Майевски пише и режисира два игрални филма – „Annunciation“ (1978) и „The Knight“ (1980), който „New York Times“ характеризира като „натрапчива, сурова притча, режисирана с увереност. Филмът запазва свободния си, завладяващ визуален стил през цялото време“, а „Лос Анджелис Таймс“ го определя като „красив и мистичен“.
През 1982 година Лех Майевски поставя „Одисея“ на Омир в Лондон. Продуциран от Шон О’Кейси и подкрепен от Самюъл Бекет и Джон Клийз, спектакълът се играе на баржа, плаваща по Темза. Лондонският вестник „Таймс“ го определя като „силен театър“.
През 1983 година режисьорът заминава за САЩ, където снима „Flight Of The Spruce Goose“ (1985) с участието на Карън Блек, Бетси Блеър и Джордж Ромеро. Майевски базира сценария на първия си роман, публикуван в Полша „Chesnut“. Продуцент на филма е Майкъл Хаусман, създал филми като „Амадеус“ на Форман и „Бандите на Ню Йорк“ на Скорсезе, а премиерата е на фестивала в Кан. През същата година Майевски става член на Гилдията на американските сценаристи и на Гилдията на американските режисьори.
През 1986 година Лех Майевски е в Рио де Жанейро, за да разработи сценарий с „най-издирвания човек в света“ – Роналд Бигс, един от извършителите на Големия влаков обир в Англия. Филмът „Затворникът на Рио“ (1989) е базиран на историята за отвличането на Бигс. Маевски е режисьор и изпълнителен продуцент на филма, в който участват Стивън Беркоф, Флоринда Болкан, Питър Фърт и Пол Фрийман. Това е дебютът на Ханс Цимер като композитор на музика.
През 1992 година, заедно с Propaganda Films на Дейвид Линч, Лех Майевски продуцира и режисира филма „Gospel According to Harry”, който Пиърс Хендлинг от филмовия фестивал в Торонто нарича „визионерска филмова поема“, а великолепният Виго Мортенсен дебютира в главната роля.
Постановката на „UBU REX“ на Пендерецки през 1993 година въвежда Майевски в света на операта и му носи няколко награди, включително „Златна маска“ за най-добра постановка и „Златен Орфей“ на фестивала „Варшавска есен“ през 1994 година. През септември 1995 Полската национална опера открива новия сезон с неговата постановка на „Кармен“ от Бизе, предавана на живо от CANAL+. Престижното списание „Opera International“ посочва тази постановка като една най-добрите оперни продукции в света през 1995.
През същата година Лех Маевски е копродуцент на „Basquiat“. Филмът е създаден по разказа на Майевски, режисиран е от Джулиан Шнабел и е награден на филмовия фестивал във Венеция. В него участват Джефри Райт, Бенисио дел Торо, Уилям Дефо, Гари Олдман, Тейтъм О’Нийл, Къртни Лов, Денис Хопър и Дейвид Боуи в ролята на Анди Уорхол.
През 2000 година Маевски става член на Европейската филмова академия и започва да снима „Angelus“ – епопея за силезийските миньори, живеещи в окултна комуна. „В „Angelus“ има пречистена аура на красотата, която понякога носи зашеметяващото усещане, че въображението преодолява всички препятствия, – пише „Variety“. – Начинът, по който филмът създава фантастично проектирани и заснети кадри, има почти халюциниращо въздействие върху възприятията“. „Angelus“ печели редица награди, включително приза „Фелини“.
През 2005 година са организирани две големи ретроспективи на творчеството на Майевски – в Буенос Айрес, Мар дел Плата и в Лондон, където Британската филмова академия, Riverside Studios и Curzon Cinemas показват филмите му, а художествената галерия Whitechapel – видеоарта му.
През 2007 година ретроспективата на Лех Майевски, която започва в МоМА, пътува и до Чикаго, Портланд, Кливланд, Лос Анджелис, Хонолулу, Бъркли и Вашингтон. „Вашингтон Поуст“ пише: „Майевски е блестящ режисьор, чиято призрачна естетика е преработена от жив ум и своеобразно въображение, пречистена и смекчена от историята, и пресъздадена на екрана със строгостта и перфекционизма на художник, който може да извайва замъци от клечки за зъби. В неговите филми големите категории на нашето съществуване – публично и частно, лично и политическо, природен свят и свят, създаден от човека – изобщо не са ограничени, а постоянно се разтварят една в друга“.
По време на работата си по „Мелницата и кръстът“ (2011), който ще видим на 26-ия СФФ, Майевски прави ретроспекции на творбите си в Нова Зеландия, където изнася лекция в университета в Кентърбъри на тема „Скритият език на символите в изкуството“.
„Още преди да започнат началните надписи, „Мелницата и кръстът“ обещава завладяващо очарование, тъй като Питер Брьогел Старши, великият фламандски художник от XVI век, разговаря със своя покровител Николас Йонхелинк, докато той скицира етюди за подготвяна от него голяма творба. В това пищно и хипнотизиращо изследване на творчеството на един художник и на времето, в което е живял, Майевски представя едно продължително размишление върху самия творчески процес. Не художникът – изкуството е звездата тук, а режисьорът изтънчено пресъздава детайлите му. Той рисува кинематографично. Вдъхновяваща, примамлива медитация за образите и разказите – общата монета на историята, религията и изкуството“, пише за филма „The New York Times“.
„The Wall Street Journal“ го определя като „визуално пищна историческа драма. Лех Майевски преоткрива процеса на изработване на платното, използвайки обширна компютърна графика и актьорски състав, за да създаде не само необикновена жива маса на фона на панорамата на Ниската земя, но и да разкаже историите на онези, до които Брьогел се е докоснал и на които е бил свидетел“.
През 2019 година излиза филмът „Долината на Боговете“, заснет в Юта, Лос Анджелис, Рим и в замъците на Полша. Лех Майевски е сценарист, режисьор и продуцент. В него той преплита три сюжетни нишки: архаична легенда от племето навахо за богове, заключени в скалите; историята на най-богатия човек на земята, който живее скрит от света и страда от лична трагедия; и историята на разказвача, който работи като копирайтър в компанията на милиардер. Част от актьорския екип са Джош Хартнет, Джон Малкович, Беренис Марло, Джон Рис-Дейвис и Кеър Дълеа.
През 2019 година Майевски става и член на Американската академия за филмово изкуство и наука с право на глас, а през март ще е специален гост в София.
На 26-ия СФФ ще гледаме и най-новия филм на Лех Майевски „Бриджит Бардо завинаги“ (2021), създаден по романа му „Pilgrimage To The Grave of Brigitte Bardot Miraculous“. Действието се развива в средата на XX век в комунистическа Полша. Адам живее с майка си, която е преследвана от Държавната служба за сигурност. Бащата на Адам се сражава през Втората световна война като пилот в защита на Великобритания и оттогава никой не го е чувал. Не е ясно дали е останал в Англия, или се е върнал и се крие, за да избегне преследване. От него пристигат пакети и пощенски картички, но Адам, който никога не е виждал баща си, подозира, че ги изпраща някой друг. В училище той продължава да мечтае, че един ден баща му ще кацне на спортната площадка в училището със своя Spitfire и ще вдигне прах, от който той ще излезе жив, героичен и величествен. Един ден, докато гледа в киното филма „Презрение“ на Жан-Люк Годар, момчето се пренася в гримьорната на младата Бриджит Бардо и в нейния свят на филмови и музикални звезди…
Изключителният Лех Майевски ще изнесе
Майсторски клас в рамките на 26-ия София Филм Фест.
Визитата му се осъществява в партньорство с Полския институт в София.
КОД #КИНО е навсякъде през март!
