Автор: Радослава Петрова
Фотограф: Кайя Христова
Понякога срещаш хора, в които има нещо ефирно и същевременно дълбоко земно. Хора, които горят на сцената, но носят детството си в сърцето като скъпоценност. Борислав Вълов, по-известен като Ei Bo, е именно такъв човек – артист, разказвач, скитник по пътищата на театъра и времето. С него говорим за книгите в раницата, сцената като дишане, бабите, които никога не си тръгват истински, и смисъла да бъдеш добър – не само на сцената, а и в живота.
Добре дошли в света на Ей Бо – свят, в който благодарността не е просто дума, а начин на съществуване.
Здравей, Ей Бо! Представи ни се така, както би се представил на едно дете.
Ей, аз може би съм точно като теб. Защото обичах лятото точно такова – безгрижно. Да бъда по цял ден навън, да карам скейтборд и колело, да плувам в морето, басейна и язовира до моя град, да играя на криеница и гоненица до втръсване, а втръсването така и не го достигахме. И тогава не знаех колко скъпо ще ми остане детството. За целия ми живот. Така че – радвай му се, живей го това детство, не го изпускай!
Къде те намираме сега и какво те доведе тук?
Намирате ме на шуменска територия. Да, точно така, близо съм до черния леопард. И то точно преди “Сграбчилъва” – премиерата на новия ни театрален спектакъл с режисьор Теди Москов. Датата е 2-ри юли. Така че театърът ме довя тук. Още преди година и половина. Като цяло ме води все на хубави места. Той е моят въздух. Той – театърът!
Как минава един твой ден?
Един с един не си приличат. И това ми е идеята. Рутината е способна да ме унищожи. Само заради театър влизам в сходни графици и все пак думата “рутина” стои далеч. Динамиката е огромна, нея търся, така живея. Пътувам, старая се дните ми да са смислени, някои от тях започват в 5:30, други по-късно, но пък за сметка на това финишират доста след залез. Например, ако съм имал представление или прехвърчам от другия край на България, както често се случва.
Но какво е сигурно – книга в раницата, аларма на телефона, салата или супа на обяд, музика в слушалките и благодарност в сърцето. Без тези неща не ми минава денят.
Какво най-често носиш със себе си?
Книга! Непременно. Върл книгоман съм. И тефтера с графика ми, че там е чудо. Но без него съм загубен. Какво още – телефон, слушалки, часовник, диоптрични и слънчеви очила, молив, химикалка. В повечето случаи съм с раница на гръб.
Коя е последната книга, която те накара да се замислиш?
“Баба праща поздрави и се извинява” – Фредрик Бакман. Не спрях да си спомням за моите баби, докато четях. Толкова харесвам различността у хората, бунтарството, цветовете!
Какво те вдъхновява?
Съдбата и нейната необятност и мистика. Човешките истории. Успехите на другите. Книгите. Разговорите. Мечтите. В тях често си потъвам. И после съм готов да прескоча планини.
Къде искаш да си точно сега?
Точно където съм. Никъде другаде.
Ако имаше машина на времето, какво би променил по пътя си дотук?
Нищо. Ни-що. Толкова пъти преди съм искал да върна времето назад. Но после съм се сещал, че всъщност, всъщност… не искам. И не бива.
За какво мечтаеш?
Отговорът ми вече е променен. Дори в разстояние от няколко месеца. Мечтая повсеместно да ни е по-мирно в душите. И да сме здрави – и буквално, и преносно – в душите. А за себе си – да пазя живота си такъв, какъвто е в момента. И все така да не усещам професията си като работа.
Какво е успехът за теб?
Да оставиш следа. И да бъдеш добър пример. Това е.
Какво те кара да се чувстваш “жив” в най-пълния смисъл?
Една дума – сцената!
Има ли дума или образ, към който все се връщаш?
Дума – благодарност. Втора дума – обич. Образи, които пазя в сърцето си – на хората, които съм загубил досега в живота си. Помня ги, вечно. И образите, с които в момента се качвам на сцена – ЛЕЛЯ ТИ, Кесемов от “Дабъ дешил ине”, Тони от “Три пълни обиколки около света”, Краля от “Тримата мускетари” и т.н.
А ако, например, върна образа на петокласника Борислав, интересно е – хем съм толкова различен от него, хем съм си същият.
Ако можеше да говориш с някого, когото вече го няма – какво би му казал?
“Бабо, чакам те на премиера! Билетът е на касата.”
Но все пак, тя е с мен на всяка премиера.
Какво би искал хората да запомнят от теб – не като артист, а като човек?
Ако запазите добротата винаги около и в себе си, всичко ще бъде наред. Наистина ще бъде. Няма от какво да се страхувате!
И за финал — пожелай нещо на човека, който в момента чете това интервю.
Огрей света със своята собствена светлина!
