Завършваме седмицата с едно изключително интервю – казвам „изключително“, защото е неподправено, чисто и красиво като самата Любов. Признавам си, че отдавна исках да поговоря с Лили и Христо, защото са една от любимите ми двойки, от които винаги струи онази доза лъчезарност и истинност, която винаги те зарежда и ти носи хубаво време в сърцето. Иска ми се да виждам повече такива влюбени, повече хора, които притежават точно тази ярка светлина, която осветява не само техния път, но и хората около тях. Великият Екзюпери е казал, че Любовта не е двама души да гледат един в друг, а да гледат в една посока, а тази сентенция страхотно приляга на Лили и Христо, защото те имат толкова много общо! Разкошно е, обещавам…
Здравейте! Представете ни се така, както бихте се представили на дете…
Х: Забелязал съм, че децата имат много точна преценка за нещата и не обичат някой да им се прави на интересен. Аз се разбирам много добре с деца. Така съм забелязал. За това бих се представил така: “Здравей, аз съм Христо. Приятно ми е да се запознаем. Ти как се казваш?”
Л: Аз съм Лили, обичам да си играя, да ям вкусни неща и смешки.
Радваме се, че в месеца на Любовта взимаме интервю тъкмо от вас! Как и къде се запознахте?
Х: Запознахме се в театъра. Но мисля, че не сме подозирали какво ни предстои.
Л: Благодарим за поканата. Не само, че се познаваме от театъра, но и няколко пъти сме репетирали заедно, веднъж сме снимали в общ проект. Нула. Спомням си дори как веднъж след някаква много тежка репетиция един наш общ приятел предложи да се видим за малко и аз си тръгнах, защото бях убедена, че Христо ме мрази, но не знае как да ми го каже.
Кога усетихте искрата между вас?
Х: Може би е била искра, която е запалила фитил. Поне за мен беше така. Не беше внезапно. Но помня, че на един мой рожден ден си пожелах така да се случи, докато духах свещичките на тортата. От тогава знам, че тези желания се сбъдват, защото се случи буквално на другия ден.
Л: За мен си беше “като гръм от ясно небе” пар екселанс. Не знам дали съм употребявала някога досега “пар екселанс” в живота си.
И двамата сте актьори – вдъхновяваща, но и трудна професия. Как успявате да жонглирате с работата и с личния живот?
Л: Когато знаеш кое ти е важно, лесно подреждаш нещата, което не ги прави по-малко предизвикателни, просто усещането в края на деня е силно удовлетворяващо.
Х: Трудно е. Но и не чак толкова. Успяваме да съчетаваме нещата. Нашата работа поне не изисква това да си затворен в офис от 10 до 18ч. Но и тя си има плюсове и минуси.
Как преминава един ваш ден от сутрин до вечер?
Л: Преминава като миг. Като живота.
Х: Повечето ни сутрини се събуждаме с усмивка. Все пак ни събужда човече, готово да започне деня с енергия и любопитство, което за възрастните често се изгубва с времето. После следват закуски, аз разхождам Годо (който е на 16 и не може много да чака да бъде разходен) и после почват игрите, книжките, смешките, музиката… Когато не репетирам, имаме възможност и да обядваме заедно. После разходки и пак игри и пак смешки.
Разкажете ни малко повече за своя син и как съчетавате грижите за него…
Л: Чудесен човек, много наблюдателен, с чувство за хумор, ясни цели, сладичък и с невероятен вкус за музика. Как съчетаваме…аз съм сложила на пауза всичките си актьорски ангажименти, предостатъчно ми е създаването на моя подкаст и съдържанието в инстаграм. Това ми дава възможността да съчетавам работата си с това да бъда в тези толкова важни години на детето ни до него. Когато Христо не репетира или снима, сме си заедно, помага ми и в моята работа и сме един много добър екип.
Какво обичате да правите в свободното си време?
Л: Свободното си кое?
Кои са най-любимите черти в другия?
Л: Всичко обичам в Христо. Че ни е смешно заедно, че се развива толкова много, че е толкова грижовен баща на децата си, че ме подкрепя във всичко, че си върши работата с толкова отношение, че избира проекти, които да са му интересни и предизвикателни, че се грижи с толкова любов и за нашия дядо куче.
Х: Лили е пълна с енергия и не спира да има хоризонти пред себе си и пред нас като семейство. Освен това се грижи много за това всички да са добре и щастливи. Обичам да я карам да се смее. И мечтае много. И си изпълнява мечтите.
(в следващия въпрос отговарят – без да знаят какво е казал другият)
А нещо, което макар и с усмивка, ви дразни доста често в него?
Л: Че ми се дразни, че не бързам като излизаме. А аз съм взела решение, че не искам да съм припряна и изнервена, искам всичко да си подготвя спокойно, за да можем после цял ден да сме навън и да имаме всичко нужно.
Х: Не обичам момента, в който всички сме облечени и обути, и готови за излизане, и оттам нататък има едни 5-10 мин., в които не излизаме…Често губя търпение в този момент и се изнервям…но знам, че то не е заради нея, а защото тя се грижи за това да вземем с нас всичко необходимо за навън и да не се връщаме. Макар, че понякога се връщаме.
Кой е по-добрият готвач от вас?
Л: Е, аз хубаво си готвя. Но и Христо има качества.
Х: Лили. Няма какво да го обсъждаме това.
А кой е по-добрият слушател?
Х: Аз.
Л: Не чух въпроса, кое? (смее се)
Кой разказва детски приказки по-увлекателно на детето?
Л: Определено Христо.
Х: Аз имам система за разказване на приказки. Не обичам да разказвам някакви вече прочетени или разказани или написани от някой приказки. Обичам да ги измислям на момента. Просто ми трябва тема. Обичам да разказвам приказки на децата! Ако има нещо, в което съм сигурен, то това е, че мога да разказвам увлекателни и интересни приказки. Бих се явил на олимпиада.
Л: Потвърждавам, че няма никаква самозаблуда в това, той ще я спечели тази олимпиада! Мога да слушам с часове да разказва. Въпреки, че по вестниците писаха, че не съм била добър слушател.
Христо, кое беше първото нещо което забеляза в Лили?
Х: Усмивката. Тя е много позитивен човек. И искрен. И непреднамерен
Лили, а ти в Христо?
Л: Че е добър актьор. В последствие открих човек, с когото ми е много леко и приятно да общувам, почувствах го много близък.
Кой е саундтракът на деня ви – заедно и по отделно?
Л: Да слушаме музика е много важна част от живота ни. В момента слушаме основно музиките на Вито, т.е. Bill Withers, Rodriguez, Depeche mode, Lenny Kravitz, the Beatles, има още много!
Х: Аз слушам по-тежка музика когато съм сам. С Лили обаче имаме много групи и стилове, които харесваме. Ходили сме на много концерти заедно. Музиката е огромна част от ежедневието ни. И двете ми деца имат сетлисти в телефона ми и въобще в къщи и в колата нон-стоп нещо звучи.
Любим филм?
Л: Jack goes boating примерно.
Х: Аз не обичам да правя класации с най-най-най… обичам да гледам филми и в къщи и на кино. Последният, който гледахме заедно с Лили и ни хареса, беше Triangle of Sadness на Рубен Ослунд. Ние всъщност много харесваме всички негови филми.
А книга?
Л: Аз съм на Габор Мате вълна, каквото и да хванете негово, ще ви свърши работа.
Х: Лили ми подари за рождения ден книгата на Рик Рубин. Аз съм голям фен на нещата, които прави и музиката и подкаста му. Сега чета това. Последната, която прочетох и ми хареса, беше автобиографията на Матю Маконахи Green Lights.
Кой беше вашият най-труден момент?
Х: Най-трудният ни момент беше според мен малко преди пандемията. Парадоксално е, но смятам, че това което се случи с хората и света имаше много негативна , но и много позитивна страна. Този момент с локдауна по-скоро ни рестартира.
Л: Това време наистина много ни помогна и заедно и поотделно. Иначе имали сме много трудни моменти, но нямам представа на кого назад във времето му е хрумнало, че отношенията, особено тези най-лични, могат да са нещо лесно. И как този човек е успял да пробута тази идея, та всички израстваме с нагласата, че само да срещнем някого и готово. Когато разбира се усещаш, че човекът насреща си струва, се учиш ежедневно как да бъдете заедно. Според мен няма нещо, което развива повече от тези отношения-в семейството, което ти си създаваш.
А най-хубавият?
Х: Ние имаме много хубави моменти всеки ден.
Л: Всеки ден поне по няколко пъти си казвам “благодаря на Вселената за тези хора”.
Любовта е…?
Л: Всичко е.
Х: Имаше една такава дъвка едно време. Лили сигурно не я помни.
Любовта е в нас и около нас. Тя е навсякъде. Но не е само тя. За съжаление. Но тя побеждава. Така ми се иска да вярвам.
Къде можем да ви гледаме скоро?
Л: Мен ето тук на снимките и в инстаграм.
Х: Аз играя в доста от представленията на Народния театър. “Наблюбателите- теория за отвъдното” (реж. Явор Гърдев), “Капитал(на) Грешка” и “Neoдачници” (реж. Иван Пантелеев), “Моби дик”(реж. Диана Добрева), “Лисичета”(реж. Бина Харалампиева), “Хага”(реж. Галин Стоев), “Оръжията и човекът”(реж. Джон Малкович).
Скоро ще имам премиера на един късометражен филм на Ивайло Минов с оператор Юлиян Атанасов.
Предстоят ми снимки на нов филм и репетиции в театъра, както и няколко турнета в чужбина.
И не на последно място – какво пожелавате на всеки, който чете това интервю?
Х: Обичайте се.
Л: Пожелавам да си даваме сметка, че здравето ни е низ от избори, които до голяма степен зависят от нас. Също така да не пропускаме да си купуваме билети за готини концерти. И ако търсим щастие, да потърсим първо вътре в себе си.
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Наталия Баръмска
