Интервю: Цветана Бонева
В свят, в който социалните мрежи често показват само най-красивите кадри от живота, има хора, които избират да разказват и за другата страна – истинската, с умората, радостите, хаоса на ежедневието и малките победи.
Точно такова пространство създава Венета Романски – майка, професионалист и създател на съдържание, която превръща своя Instagram профил в честен дневник на съвременното родителство и на живота между работа, семейство и мечти. С естественост и чувство за хумор тя споделя ежедневието си – от ранните сутрини преди училище и ясла до късните разговори онлайн с други майки, които намират утеха и разбиране в думите ѝ.
Венета е и сред съучредителите на Българската асоциация на създателите на съдържание (БАСС) – организация, която поставя фокус върху етичните стандарти и отговорността на инфлуенсърите към тяхната аудитория.
Разговаряме с нея за автентичността в социалните мрежи, за баланса между работа и майчинство и за това какво всъщност стои зад красивите кадри, които виждаме онлайн.

Здравей. Как би се представила с няколко думи на хората, които тепърва те откриват?
Здравейте! За всички близки и хора, които ме познават – аз съм Ети, а за всички останали – приятно ми е, казвам се Венета Романски. Аз съм майка на две малки деца и работя на пълен работен ден, като се опитвам да жонглирам с всички задачи, които съпровождат ежедневието ми.
Последната една година я усещам като същински маратон – синът ми е първокласник, дъщеря ми тръгна на ясла, а аз се върнах на работа. Между всичко останало се опитвам да намирам време и за създаване на съдържание за социалните мрежи.
Старая се да посрещам всички предизвикателства с усмивка, вярвайки, че така животът се подрежда по-леко.
Кога усети, че присъствието ти в социалните мрежи се превърна от хоби в нещо повече?
Започнах да развивам профила си в Instagram малко след като се роди синът ми. В началото просто споделях всичко ново, което ме вълнуваше в новата ми роля на майка.
Постепенно в профила ми намериха себе си и още дами със сходни интереси и сходни неволи. Никога няма да забравя вълнението си от първата получена PR пратка от мой любим бранд.
С времето, бидейки постоянна в споделянето на моменти от ежедневието си, не закъсняха и първите предложения за партньорства. Осъзнах, че този профил не е просто албум за снимки и сторита, а пространство за споделяне, за искрени разговори посред нощ – да, всички майки с малки бебета знаят колко сме активни нощем – дори и за подкрепа.
Когато получа съобщение от някоя дама с благодарност за моя препоръка, идея или съвет, или просто с няколко мили думи и признание, че се е припознала в думите ми, си припомням защо продължавам, колкото и трудно да е понякога.
А и честно казано процесът е абсолютно двупосочен. Не е имало случай, в който аз да поискам съвет от прекрасните дами, които ме следват, и да не получа адекватен такъв.
Благодарна съм, че с времето профилът ми се превърна в едно мъничко онлайн пространство, но с толкова ценни хора, част от които вече мога спокойно да нарека свои приятели. И когато пиша под публикациите си, винаги си мисля, че пиша конкретно на тях – може би затова се получава толкова естествено.

Какво е най-важното, което се опитваш да предадеш чрез съдържанието си?
Най-важното за мен е да бъде истинско. Често ще ме видите без грим, с коса, вързана на топче. Често ще видите купчините дрехи, които ме чакат до сушилнята, или мен – вече отчаяна до някое от децата с инхалатора, борейки поредния градински вирус.
Периодът на отглеждане на малки деца е прекрасен, но и много предизвикателен. В никакъв случай не го захаросвам – когато е трудно, е трудно.
Споделям реалния живот такъв, какъвто е – с умората, смеха, малките победи и моментите, в които просто си казваш, че и това ще мине.
Има ли нещо, което хората не знаят за теб, но би искала да споделиш?
Може би има доста неща, които хората не знаят за мен.
Със съпруга ми сме заедно от 20 години, но той не е привърженик на социалните мрежи и рядко ще го видите да присъства в моя профил. Уважавам това негово решение и не му се сърдя… вече.
Имам основна работа от 9 до 18 часа, която много харесвам, и съм част от тази компания вече 11 години. Какво излиза – май не обичам много промените.
Как изглежда един твой обикновен ден извън кадър и социалните мрежи?
О, интензивно.
Ставам всяка сутрин между 5:45 и 6:00 часа. Имам около 30 минути, в които пия кафе и подготвям закуска за децата, след което ги будя.
Обличане, закуски, спорове, плач и към 7:15 излизаме от вкъщи. Целта е баткото да не закъснее за училище, въпреки задръстванията в София.
Карам малката на ясла, после батко ѝ и ако в 8:00 той е оставен навреме, вече се чувствам като златен медалист в професионален десетобой.
След това започва и моят работен ден, който е различен всеки ден, защото работата ми е доста интересна и динамична.
Вечер, когато всички сме си вкъщи, е време за децата и за домакинските неща, които никога не свършват.
Кое те вдъхновява най-силно в момента – хора, места, етап от живота?
В момента се намирам в такъв етап от живота си, че избирам да съм благодарна за всичко, което имам. Да, понякога може да е трудно, много даже, но пък е забавно и в края на деня просто благодаря.
Честите пътувания ми липсват ужасно много, но съм сигурна, че и тяхното време ще дойде.
Работата ми като създател на съдържание ме срещна с много невероятни личности и изградих приятелства, за които съм благодарна. Определено си имам любими профили, които ме вдъхновяват всеки ден.

Как се справяш с моментите на умора, съмнение или липса на вдъхновение?
Категорично не се справям. Ако някой каже, че се справя, моля, запознайте ме с него.
В момента съм точно в такъв етап – на несправяне, с предизвикателства в личен план и тежка преумора. Последните месеци отвсякъде ни залива и тъмна хроника, към която няма как да съм равнодушна, и някак желанието за споделяне остана малко на заден план.
Опитвам се да се събера отново и си обещавам, че ще се взема в ръце съвсем скоро.
Какво означава за теб автентичност в онлайн пространството?
Именно автентичността е нещото, което лично мен ме задържа като последовател в даден профил.
Отношенията с моята аудитория се градят върху доверие. Не бих си позволила да споделям подвеждаща информация или да препоръчам услуга или продукт, който не използвам в ежедневието си.
Отказвала съм предложения за партньорства от брандове, които не бих използвала и съответно не бих показала в профила си.
Освен това имам честта да съм сред съучредителите на Българската асоциация на създателите на съдържание. От изключителна важност е всички създатели на съдържание да осъзнават отговорността си пред своята аудитория и да работят с ясни етични принципи и прозрачност.
Ако можеше да дадеш един съвет на хора, които тепърва започват?
Да бъдат себе си. Да споделят неща, които ги вълнуват и за които им е приятно да говорят и пишат.
Да бъдат постоянни в споделянето и да не се отказват, ако наистина вярват в това и го искат.
И може би най-вече да не подценяват тази професия. Съществува погрешното схващане, че създателите на съдържание не работят истинска работа и просто получават безплатни продукти.
Истината е, че зад тези снимки стои много труд, подготовка, договори, комуникация и стриктни срокове. Често създателите на съдържание работят почти денонощно – по време на почивки, ваканции, късно вечер или рано сутрин.

Какво си пожелаваш за себе си и за пътя си напред – лично и професионално?
В личен план си пожелавам хората, които обичам, да са здрави и около мен. Мечтая за мъничко повече свободно време.
Мечтая си и за още нещо, за което се надявам съвсем скоро да мога да споделям.
Пожелавам на всички ни да живеем в по-спокойно и мирно време.
В професионален план си пожелавам нови страхотни партньорства и всеки следващ ден да ми носи вдъхновение и удовлетворение от свършената работа.
Фотограф: Николета Петрова Topthatshot Studio

