Автор: Цветана Бонева
В онлайн пространството има хора, които просто присъстват, и такива, които заемат позиция. Пам Велидис е от вторите. Зад съдържанието ѝ не стои стремеж към харесване на всяка цена, а ясна ценностна система, лична философия и смелостта да бъде категорична в свят, който често награждава удобното мълчание.
В този разговор говорим за самоуважението като основа на всяко развитие, за дисциплината, която заменя мотивацията, за хейта като маркер за автентичност и за избора ежедневно да останеш верен на себе си. Среща с една жена, която не се страхува да бъде дълбока, мислеща и устойчива – както онлайн, така и извън кадър.
Здравей! Как би се представилa с няколко думи на хората, които тепърва те откриват?
Привет! Това винаги ми е било един от най-трудните въпроси на които да дам отговор. Едновременно с това претендирам, че се познавам добре. Приемам се за обикновено момиче, което поради интересите и стремежите си може би успя да се превърне в необикновена жена. Обичам смисъла и дълбочината във всичко, което правя и създавам. От личния ми живот, през начина по който изграждам присъствието си онлайн и представям гледните си точки, до това как избирам тоалетите си и професионализма ми в работни ангажименти. За мен е важно и ценно да съм безопасна среда с афинитет към красивото, когато мисля за себе си да е като за човек, който е широкоскроен, градивен, с аргументиран морален компас и здравословна амбиция.
Кога усети, че присъствието ти в социалните мрежи се превърна от хоби в нещо повече?
Усетих го много преди да се появя по телевизията. Помагах на десетки жени да повярват в това, че да си обичаш не означава, че е възможно само, ако си перфектна по един социален изкривен идеал. Много дами в обкръжението ми надигнаха насочените си към земята глави нагоре с надежда, защото им показах, че не трябва да се срамуват от това, което са и че стойността им не се определя от цифрата на кантара. Имам си армия от невероятни дами и дори мъже, които подкрепят каузата ми, а тя е простичка – няма как да се развиваш, ако се ненавиждаш и не вярваш в себе си. Няма как да си обичан от другите, ако не се обичаш сам себе си. Няма как да достигнеш най-добрата си версия, ако се чувстваш като втора ръка същество. За мен всяка работна колаборация с бранд е направена с мисълта към хората и жените, които ме следват, а не само егоистично за лична изгода.
Какво е най-важното, което се опитваш да предадеш чрез съдържанието си?
Накратко опитвам се да правя съдържателно съдържание, което ми е голям приоритет. Затова въпреки възможността ми да получавам доходи от социалните мрежи се развивам отделно професионално, защото не искам, когато някой отвори профила ми да си казва, че е като каталог за различни реклами. Най-важното в съдържанието ми е посланието, че всеки заслужава да бъде уважаван, приеман и обичан. Много ми е важно например хора, които имат хранителни проблеми или проблеми с визията си да не се чувстват смачкани, недостатъчни и негодни за хубави емоции, за това да мечтаят и ако щеш да разполагат с хубави дрехи и аксесоари. Начинът по който един човек се грижи за себе си с малките си ежедневни ритуали показва колко държи на живота си. Затова и показвам на всеки, че трябва да вдига качеството си на живот като личност и човек, да се уважава и обича сам, за да е по-близо до мечтаната представа, която има за себе си. Затова и посланията ми често са свързани с нелепи и смешни разбирания в българската народопсихология, които смятам, че са навредили в начина по който се възприемат хората от моето поколение.
Има ли нещо, което хората не знаят за теб, но би искалa да споделиш?
Има много неща, които хората не знаят за мен. Интересното е, че винаги любопитстват и ровят в неща, които така или иначе не искам да се знаят за мен. Ето това искам да се знае за мен, че в моите социални мрежи аз съм искрена до болка, но личният ми живот, който избирам да е тих и несподелен, защото е личен, си е само моя работа и на хората, които съм избрала да присъстват в него. Не смятам, че трябва да показвам абсолютно всичко от и за себе си, за да доказвам или извоювам своята автентичност или истинност. Моят образ не се базира на личните ми връзки, а на идентичността, която нося. Затова и никога не споделям партньорите си, отношенията в които съм и някакви интимни детайли за живота ми. Не ми харесва и когато някой се бърка там където не съм позволила.
Как изглежда един твой обикновен ден извън кадър и социалните мрежи?
Генерално не помня да съм правила някога daily vlog видео, защото дори в спокойните дни ми е много динамично. Винаги се събуждам рано, не обичам да ми остава онова усещане, че съм загубила денят. Отделям време за себе си, защото искам да съм заредена с положителна енергия навън за всичко, което ще ми поднесе денят. Моята официална работа е като мениджър в най-големият български ритейлър за висок клас часовници и бижута. Много обичам работата си, срещам изключително интересни хора, участвам в много разнообразни обучения и събития, а адреналинът, когато си свършиш добре работата е извънземен. Има лого на един от брандовете с които работим „Don’t crack under pressure!“ и се опитвам да го следвам, когато се почувствам натоварена. Животът ми като на повечето съвременни хора е изпълнен с доста стрес затова има и дни, които си подарявам, за да отида в различни арт студиа за рисуване, работа с глина, керамика… Творчеството винаги ми помага да се чувствам по-добре, както и движението. Нищо не ме спасява така както дълга разходка сред природата, изкачване на планина или посещение на галерия, един свободен и спокоен следобед с хубава компания. Такива дни рядко са минавали през обектива ми, а ако минават са само частици, защото енергията на такива дни ми дава нова сила, за да съм по-вдъхновена за създаване на съдържание.
Кое те вдъхновява най-силно в момента – хора, места, етап от живота, и кои личности следиш и усещаш близки в онлайн и медийното пространство?
Вдъхновенията ми се променят бързо, защото имаме огромен ресурс от такива. Опитвам се да нямам идоли, ако имам муза тя е съвкупност от различни образи, хора, моменти… Силно вдъхновение, което е с мен през целия ми живот е философията и съзерцанието. Или както би казал Кант моята способност за съждение, което дарба. Напоследък се хващам, че създавам заради усещането ми, че никога няма да съм отново толкова млада колкото днес. Съзнателното усещане, че животът се изплъзва като пясък през пръстите ни, тъгата, че остаряваме и сладостта от това, че живеем живота неповторимо, един-единствен път и кога, ако не сега? С годините осъзнавам, че съм класически екзистенциалист. Напълно вярвам, че човек е свободен и сам създава смисъла на живота си чрез своите действия и избори. Сам избираш дали нещо да те потиска или вдъхновява, дали да си устойчив или лабилен, дали да си пример или анти. Това ме вдъхновява винаги… моите избори какво да бъда.
Как се справяш с моментите на умора, съмнение или липса на вдъхновение?
Зависи от какво е умората, защото за всяка отрова си има противодействие. Ако съм изморена от социални контакти се изолирам. Много обичам да имам време за себе си. Ако съм изморена от социалните мрежи е още по-лесно.. не знам дали сте го пробвали, но излизали ли сте навън без мобилния си телефон? Ей така за час-два, за цял ден. Жестоко е! Чуваш шумовете на улицата, ритъма на града, гледаш лицата на хората. Ти си напълно в реалността, която подминаваш зад екрана. Може би, когато съм изморена от нещо просто го изключвам от живота си докато не започне да ми липсва, а ако не започне да ми липсва не го връщам. Звучи толкова лесно, но всички знаем колко е трудно да си тръгваш, да се откъсваш и да изоставяш вредни навици и неща, които са токсични за теб и те изморяват.
Съмнението го боря с обективизъм. Смятам, че ако един човек не е добър в нещо трябва да си го признава дори само пред себе си, защото само така може да следи дали има прогрес. За мен съмнението е нещо деструктивно и го гоня бързо от живота си. А липсата на вдъхновение, ако достигна до тази точка значи генераторът в мен е повреден, а тогава могат да ми помогнат само близките ми, които са хората от които черпя голяма част от силата си.
Какво означава за теб автентичност в онлайн пространството?
Автентичността в онлайн пространството е находка. В моя балон хората са себе си и тяхната ценността система отговаря на това, което показват, но масовката е друга. Не трябва да си затваряме очите за това. От начина по който всеки иска да прилича на някой друг на физическо ниво и е готов да се подложи на десетки интервенции след които от собствената му натурална визия няма да е останало почти нищо. До съдържание, което се създава само за внимание. Напълно честно мога да заявя, че мога да правя вайръл съдържание, защото знам какво привлича вниманието на нашето общество, но ежедневно избирам себе си и това, което автентично ще зарадва моята душа. Дори това да е пресъздаване на световен тренд в социалните мрежи да го направя по моя си уникален начин. Да си автентичен днес означава да си смел, категоричен, да заставаш зад себе си и да не се поддаваш на външна манипулация, която иска да вземе от твоята идентичност, естествена красота и идеи и да те превърне в шут, който съществува само, за да се харесва, оголва, парадира и показва, а под маската не се понася.
Ако можеше да дадеш един съвет на хора, които тепърва започват, какъв би бил той?
Не се страхувай от хейта – винаги ще го има. Повечето хора, които изливат злоба върху теб просто искат да са на твое място. Това, че имаш здравословно количество негативни коментари означава, че си автентичен и не се опитваш да се харесаш на всички, тоест означава, че се справяш. Мотивацията ти ще се изчерпва и ще си демотивиран и ще мислиш, че не ставаш, ако нещо за което си излял торба старание не предизвика внимание, а безразличие. Тогава трябва да замениш изчерпания ресурс на мотивацията с дисциплина. Не спирай особено в моментите, когато си мислиш, че няма смисъл. Създавай по формулата „бих гледал такова съдържание“ това, което правиш трябва да ти е интересно на теб и да излиза от извора на душата ти.
Ще получаваш повече подкрепа от непознати отколкото от приятелите си, но това е нещо нормално, защото голяма част от създателите на съдържание в началото са „криндж“ за приятелския си кръг, а после остават малко приятели другите си тръгват особено, ако ти се получава. Естествен процес е и не трябва да те плаши.
Смятам, че тези неща щяха да са полезни на мен, ако някой ми ги беше казал, когато започвах да правя съдържание.
Какво си пожелаваш за себе си и за пътя си напред – лично и професионално?
Пожелавам си здраве, защото без него не можем нищо. Останалите пожелания ги оставям на живота, който до сега ме изненадваше достатъчно приятно и ми сбъдна повече отколкото съм вярвала, че може да ми се случи. Имам няколко съкровени пожелания за себе си (смятам, че всеки човек трябва да има такива) работя за тях, вярвам, че ще ми се случат, но те са част от личния ми живот, а както споделих той си е само за мен. В професионален аспект мога да си пожелая само повече вдъхновение чрез любов, пътувания, любознателност и способност за съждение по моя автентичен начин. Пожелавам го и на всички, които са стигнали до тук, както и на теб, която ми зададе тези смислени и хубави въпроси.
