Автор: Галя Давидова
Дизайн на корицата: Калина Христова
Фотограф: Калина Христова
За едни бритпопът е музика, за други – цяла култура. В България той оставя своя отпечатък чрез клубната сцена, концертите и поколение меломани, израснали с музиката на Oasis, Blur, Suede и Pulp. Именно за този дух разказва Луиза в книгата си „Бритпоп: историята“ – исторически и личен поглед към едно движение, чието влияние продължава и днес.
Коя беше първата искра, която те запали по бритпоп културата, и кога усети, че бритпопът има специално място в България?
Първата искра ме запали още на първото бритпоп парти, на което отидох – по спомени през пролетта на 2006 г. в „О!Шипка“. Беше стандартният и впоследствие любим мой сценарий – Иван Милев (Shaker Maker) пускаше бритпоп хитове преди и след концертите на „Остава“. Тогавашното ми 16-годишно „Аз“ остана скандализирано от това колко невероятно звучи тази музика, припознах се в тези китарни мелодии веднага. А и хората бяха страхотни! Смятам, че без „Остава“ и Шейкъра нямаше да имаме бритпоп вълна в България. Поне за мен от тях започна всичко.
В кой момент реши да „изкараш бритпоп ризите на бял свят“ и да превърнеш тези истории в книга?
По-младата ми версия никога не си е и помисляла да напише книга за любимия си стил музика. Честно казано, останах много и приятно изненадана, че успях да покажа „ризите“ и всички други твърде любопитни факти от живота на Карл Велики неотдавна. Не предполагах, че с Карл ще развълнувам толкова много и различни хора – познати и непознати. Именно чрез успешния си явно прочит на културното наследство, оставено ни от този велик император, добих смелост да пиша и за най-съкровената си тема – бритпоп историята.
Разкажи ни повече за корицата на книгата и за човека, който стои зад нея.
Корицата на „Бритпоп: историята“ отново е поверена на същия златен екип, с който работихме и по Карл. Калина Христова създаде тази страхотна визия, като съвсем детайлно улови характерните движения на любимия ни Джарвис Кокър! Дамян Дамянов отново работи по този проект с Калина и направи тази чудесна заглавка!
Кои банди, артисти или албуми са били най-силното ти вдъхновение по време на писането?
Несъмнено емблематичните банди на бритпоп движението: Oasis, Blur, Pulp, Suede, The Verve, Supergrass, Elastica, Manic Street Preachers, The Charlatans, Stereophonics, Sleeper, The Smiths, The Stone Roses, The La’s, The Jam, Ash, Kula Shaker, Menswear, Super Furry Animals, The Streets, Arctic Monkeys, The Libertines, Kaiser Chiefs, Babyshambles, Travis. Но, разбира се, най-много Oasis. Реално, откакто обявиха през август 2024 г., че се събират след 17 години за околосветско турне, веднага се екзалтирах и започнах да пиша на много по-високи обороти.
Как ти самата се „зариби“ по този стил и промени ли те той като човек?
Започнах да се променям доста бързо, да. В тези тийнейджърски години хората, които пускаха и слушаха бритпоп музика, страшно ме впечатлиха със стила си. Откъм стил на обличане – това бяха най-добре облечените хора, които бях виждала – винаги страшно куул, спретнати и с невероятно излъчване! Хора, които бяха пътували, бяха чели и бяха слушали много музика – хора с мнение и позиции. Освен безупречния външен вид, тези хора се държаха страхотно едни с други, бяха много мили, включително и с мен. Усетих, че ме приеха веднага, за което съм признателна и до днес.
Докато работеше по книгата, обогати ли се и промени ли се погледът ти към музиката и субкултурите?
Абсолютно. Мислех си, че след като вече от 20 години слушам такава музика, интересувам се страшно много от британско кино, субкултурни движения, литература и визуални изкуства, и пътувам постоянно за концерти и фестивали, знам доста. Посвещавайки три години на изследване и подготовка на книгата, установих още колко много не съм знаела. Културното наследство на бритпоп течението е толкова богато, че сега скромно бих казала, че имам понятие от бритпоп.
Можеш ли да издадеш малко повече за самата книга, без да разваляш изненадата?
Тази книга не е носталгия по 90-те. Тя е структуриран обзор на бритпоп течението от 60-те до днес. Тя показва, че бритпоп вибрацията е жива и в музиката, и в другите изкуства. „Бритпоп: историята“ цели да стигне до чисто нова публика. Разбира се, тя е и намигване към всички страхотни фенове на тази вълна, с които в продължение на цяло десетилетие се скъсахме да танцуваме и пеем заедно химните на това движение. С тях сме близки приятели и до днес.
Смяташ ли, че героите в книгата са последното поколение „мохикани“, носещи духа на брит културата у нас?
Не. Смятам, че бритпоп мелодиите и вайбът са си тук, просто вече по-малко се говори за това и по-малко им обръщаме внимание. Твърдя, че повечето от днешните супер известни музиканти и артисти са силно вдъхновени от бритпоп вълната и не го крият. Бритпоп вайбът се е претопил в някакъв вече много „пост-пост-пост бритпоп“. Все едно да кажем, че има последни мохикани, носещи духа на оперното изкуство или техното. Бритпопът е мощна културна вълна, вдъхновила и вдъхновяваща и до днес хора по цял свят, далеч извън границите на Великобритания.
До какви читатели би искала да достигне книгата – само до хора, израснали с тази музика, или и до нова публика?
Бих искала да стигна до всички. Желая да разкажа историята на бритпоп движението на хора, които изобщо не знаят за какво говоря. Какви исторически и политически процеси са се случили във Великобритания, които да провокират гнева на обикновените хора и впоследствие тази мощна културна вълна във всички сфери на изкуството. Интересуват ме хората, които не асоциират с нищо бритпопа и Cool Britannia. А за тези, които много добре знаят, и за тези, с които прекарахме най-страхотните си младежки години под звуците на бритпоп химните от 2004-та до 2014-та – книгата е и за тях, разбира се. Мисля, че е хубаво тези важни времена в световната история и техните последствия да бъдат описани. Книгата не е писана от историк за историци, а от обикновен човек за обикновени хора, които се интересуват и са любопитни към света генерално.
Имаше ли история или човек, които те изненадаха най-много по време на работата по книгата?
Останах направо поразена колко много трудности срещнах, докато работех по книгата, и то трудности от страна на хора, с които смятах, че ще работим заедно. Благодарна съм за постоянната и силна подкрепа на илюстраторите ми Калина и Дамян, с чиято помощ успяхме да оправим нещата. Сега, след като книгата е вече факт, съм поласкана колко много хора реално са я чакали и се вълнуват и радват с мен!
Според теб днешната младеж може ли да открие себе си в бритпоп културата и нейния дух?
По-скоро не и в класическия смисъл на думата. Мисля, че ще ми е трудно да убедя днешните тийнейджъри, че на техните години, въпреки че бях супер тревожен млад човек, ходех абсолютно сама по клубове за жива музика, запознавах се с нови меломани на всеки концерт и всяко парти, говорехме с часове за нови албуми, сингли и видеоклипове. Нямахме телефони (или най-много такива с копчета), по които говорехме само ако има нещо истински важно и много набързо. В моите тийнейджърски години да бъдеш социален, смел и постоянен в действията си беше пътят да срещнеш добри приятели и да станеш хубав човек. Днес се слуша друга музика, макар и донякъде повлияна от бритпопа, други са маниерите на поведение. Смартфоните са супер, но не и ако прекарваш прекомерно време с тях и се чувстваш като кастриран, без да имаш екран в ръката си.
Какво би казала на хората, които смятат бритпопа просто за „мода от 90-те“?
Колкото и самите звезди на бритпоп течението да мразят и презират понятието „бритпоп“, изфабрикувано и повтаряно до безкрай от британските музикални журналисти през 90-те, има жанр, който се казва бритпоп – за добро или за лошо. Силно вярвам във вибриращото и все така живо наследство и вдъхновение от бритпоп вълната и днес. Бритпоп модата се появява след известни трансформации действително през 90-те и оттогава не е спряла да се развива и променя. Но си има и класика – 90-тарски бритпоп стил, който намирам за твърде куул и днес. Чист слей, ако трябва да съм честна.
Очакваш ли книгата да предизвика повече носталгия или по-скоро нов интерес към тази култура?
Очаквам и двете, но се надявам на съотношение 70 към 30 в полза на новия интерес към бритпоп културата. Ще се радвам най-вече на диалог и на това много хора да ми споделят какво мислят за прочетеното в „Бритпоп: историята“.
Какво искаш читателят да почувства, когато затвори последната страница?
Искам да е доволен от това за колко много изкуства е прочел и веднага да ми сподели размислите си. Искам да влезе в Instagram и да разгледа акаунта britpop_now. Ще се радвам читателите да видят, че бритпопът е тук и е доста як. Да тръпнат за новия албум на Fontaines D.C. например, които не крият колко страшно вдъхновени са били от Oasis.
Ако книгата имаше свой саундтрак, кои банди или песни задължително щяха да присъстват?
За това съм се погрижила още докато пишех книгата, в която съм поместила специален QR код. Той води към топ 90 бритпоп хита, които съм подбрала и смятам за най-важните, които човек да чуе, ако не го е правил досега, или пък да пусне сълза и да потанцува. Вземете си книгата и открийте всички съкровища, които съм оставила в нея за всеки от вас – четящите.
Live Forever.
