Свежа, креативна, обичаща и живееща за изкуството. Певица, актриса и преподавател по пеене, а в свободното си време и танцьор по суинг. Тя е част от руското трио “Ы“, мюзикълите „Грозното пате“, „Аладин“, „Чикаго“ и много други. Гласът й е нежен, усмивката й е заразителна, а очите й са толкова сини, че имаш чувството, че се оглеждаш в небето. Марина е едно необикновено и слънчево момиче.
Разкажи ни малко повече за теб?
Обичам да говоря за себе си в трето лице. Това ми дава възможност да се наблюдавам, анализирам и отделям от Аз-а. Марина е емоционална, слушаща, широкоскроена, усмихната и даваща. Поне такава се старая да бъда.
Как започва един твой ден?
С аларма, целувка, миене на зъби, кафе и обилна закуска. В тази последователност. После отварям гугъл календара и градът ме поглъща.
Какво означават за теб, децата и преподаването?
Професията на преподавател е силно интригуваща и засмукваща. Всеки ден самата аз се уча от децата. Вниквам в техните светове, за да ги опозная. Старая се да спечеля доверието им, за да мога да извлека най-доброто, на което са способни. Децата са като малък нешлифован диамант, с който трябва да се борави деликатно и търпеливо. Обичам работата си и съм късметлийка – няма ден, в който да не съм се прибрала с удовлетворение у дома.
Откога пееш?
Пея от 5-годишна. Първата песен, която изпях в детската градина, беше „Love me tender“, и станах „Мис Веселушка“. Казват, че който пее Елвис Пресли, пее завинаги.
В училище учителят ми по музика Димитър Костанцалиев молеше майка ми две (!) години да ме запише в неговата вокална група „Таласъмче“. По това време тя искаше да уча езици и да бъда добра ученичка. Накрая склони и всъщност благодарение на музиката и пеенето повиших успеха си в училище. С група „Таласъмче“ осъществихме записите на няколко албума с детски песни, както и ежемесечното играене на няколко мюзикъла. Мисля, че точно по това време съчетаването на пеене, актьорско майсторство и танц в едно се превърна в най-любимото ми нещо на света. И за това и до ден-днешен става ли въпрос за мюзикъл, започвам силно да се вълнувам.
Порасналите „Таласъмче“-та естествено станаха група ”Инстинкт“ – 5 тийнейджърки, които пееха авторска музика, църковни песнопения, барокова музика и фолклорни песни на 4 гласа.
Естественото ни разделяне стана в 12-и клас, когато всяка пое по своя път. Аз завърших Дипломация и международни отношения, но пеенето винаги е било моята страст. По това време най-добрата ми приятелка ме запозна с вокалния ми педагог Даниела Станкова и съм щастлива, че 10 години по-късно не само има какво още да науча от нея, но и тя е човекът, въвел ме и дал ми пълно доверие по отношение на преподавателската дейност.
Завърших „Музикални и мултимедийни технологии“. В момента, освен че съм вокален педагог в Училище за певци „D Stars“, преподавам Музика в столично частно училище и оглавявам филиала на нашата школа в училището (водя вокална група и преподавам индивидуални вокални часове). Мой вокален педагог от 10 години е основателят и продуцент на Училище за певци „D Stars“ Даниела Станкова.
Накратко, пея от 5-годишна и оттогава не съм спирала.
Участваш в различни театрални постановки, разкажи ни за тях?
От дете мюзикълът като жанр ме е вълнувал. Пеенето, танцът и актьорската игра са неща, които, съчетани заедно, възпитават и обогатяват.
Всичко започна с явяването на кастинг в Музикалния театър за мюзикъла „Чикаго“. Не повярвах, когато видях, че съм една от трите артистки, избрани за ролята на Рокси Харт. Другите дами, с които си поделихме удоволствието да ираем тази роля, бяха Рейчъл Роу (дъщерята на Камелия Тодорова) и Ели Раданова. На сцената си партнирах с Яница Маслинкова, Людмила Козарева, Атанас Сребрев, Богомил Спиров, Тодор Янкулов и артистите, хора и оркестъра на Музикалния театър. Режисьор на постановката беше Бойко Илиев.
Постановката бяха гледали Марио Балтаджиев, продуцент на мюзикълите „Грозното пате“ и „Аладин“, както и режисьорът на тези две постановки Надя Асенова. Обадиха ми се с покана да се включа в проектите им.
Щастлива съм, че мюзикълът „Грозното пате“ ще има своето завръщане на сцената на Музикалния театър на 11 март. В главната роля ще дебютира младият талант Петра Църноречка. На сцената ще си партнираме с Яница Маслинкова, Цветелин Павлов, Денко Проданов, Камен Иванов и Атанас Чопов. Каня всички, които са почитатели на тази Андерсенова приказка, да й се насладят в мерена реч. Текстът е дело на Иван Ангелов.
17 Март – 19ч. и 18 Март – 11ч., Музикален театър
Кой и какво те вдъхновява?
Добрите думи ме вдъхновяват и са способни планини на преместят. Или всъщност аз да ги преместя. Ако знам, че някой разчита на мен, вдъхновението идва само.
Макар да съм артист, не разчитам на неволята.Знам какво ме зарежда и щом имам нужда, отивам сред природата или се срещам със смислени хора.
В какво вярваш?
Вярвам, че съдбата обича трудещите се и че всяко усилие ще бъде възнаградено.
Възпитана съм в този дух от баба ми Данка, майка ми Бойка и брат ми Деян.
Баща ми Сергей винаги казваше: „Можеш да срещнеш някой за 15 минути. Какво ти пречи да си добър с него“. Вярвам, че е по-лесно да си добър, отколкото лош.
Мечтаеш ли и за какво?
Да кажем, че работя върху мечтите си – искам да съм разпознаваем джаз вокалист и професионалист в преподавателската професия; да живея в полите на Витоша и да имам семейство.
Кажи ни седем твои любими неща.
Материални:
Котаракът Котьо, рубинен пръстен от баба ми Данка, червилото ми, новата ни фурна за хляб, тефтерът ми за работа, който се превърна в скицник на учениците ми и всеки обича да рисува в него, шоколад , хубава чаша червено вино.
Нематериални:
Първият сняг и усещането от скърцането му под обувките, усмивката на племенника ми Борислав, няколко гледки – на вилата в Княжево, на село при баба Дики, както и един бор, който виждам, щом отворя очи сутрин, гласовете на най-близките ми, добрият сън, миризмата на прясно изгладени дрехи.
Опиши музиката с три думи.
Всичко в мен.
Пожелай ни нещо.
На читатели на „Лицата на града“ пожелавам повече весели истории с повод за усмивка.
Автор: Мариана Станчева
Фотограф: Наталия Калчева
