Днес Ви срещаме с един страхотен цигулар, когото неслучайно наричат „Прероденият Паганини“. Марио Хосен е световнопризнат изпълнител и изследовател на творчеството на Паганини. През 2018 г. той направи звукозапис на няколко произведения, които светът не беше чувал в оригинал от времето на самия Паганини. Световна премиера за част от тях ще бъде и концертът „Между два свята“ на маестро Хосен в София, който ще може да посетите на 25 ноември в Зала 1 на НДК. Какво ни сподели съвременният Паганини, вижте сами.
Здравейте, Маестро. На 25 ноември българската публика ще се срещне с Вас в един необикновен концерт. Разкажете ни повече за спектакъла „Между два свята“.
Необикновен, защото е нов и неподражаем като концепция и изпълнение. Интересен, защото е, от една страна, традиционен, а от друга – разчупен и модерено представен. Визуализацията е в ръцете на изключителен екип. Концертът-спектакъл е особен и за изпълнителите – изпълнен е с вдъхновяваща за тях тематика!
Какво доближава и разделя Паганини и Шопен?
Паганини е бил пример за Шопен, негов идол. Младият Шопен е представен на Паганини във Варшава и той е бил впечатлен от таланта му. Разделя ги и ги свързва музиката. Двамата са гениални композитори и изпълняват предимно авторски творби.
Основната разлика е в коренно противоположния темперамент на двамата протагонисти, както и подходът им към публиката!
Откога датира познанството Ви с Адриан Йотикер и как се роди идеята за този концерт?
С Адриан се познаваме лично от 2004 година, когато имахме концерт в Цюрих. Подготвяхме рецитал и той ме впечатли с подхода си към музиката. В процеса на подготовката за концерта ни се оказа, че Адриан е много ерудиран творец, който паралелно със спечелването на престижната Първа награда на конкурса ARD в Мюнхен, получава образование и като професионален цигулар в Цюрих. Резултатът е доверие на сцената, респект и приятелство. Ние свирим заедно и имаме няколко творчески програми, върху които работим. Имайки предвид моето внимание върху творчество на Паганини и неговото върху Шопен, решихме да ги съчетаем в един общ проект.
Кога един музикант разбира, че има специална връзка със своя инструмент? Каква беше първата Ви среща с цигулката „Гуаданини“?
В музиката всичко е както в живота и в любовта. Ние имаме с нашите музикални инструменти силна емоционална и енергийна връзка. Цигулката е жив енергиен източник, който се задейства чрез любовта на музиканта, в процеса на взаимно партньорство те стават едно. Срещата и връзката на музиканта с инструмента е многопластова и може да се асоциира с една голяма Любов. Моите първи срещи с цигулката „Гуаданини“ бяха свързани с взаимно опознаване и частична резервираност. Но не след дълго се усети магията на дълбоката Любов и близо 20 години вече сме неразделно свързани.
Наскоро се завърнахте от Китай, където преподавате. Каква е разликата в обучението и възприятието на музиката в източната и западната култура?
Със сигурност Китай ме спечели с любовта и отношението към изкуството! Впечатлен съм от темперамента, интереса към тайните на изкуството и любознателността на младите китайски музиканти, с които се срещнах.
Културата е естетическо и историческо понятие. Водещата световна икономика Китай безспорно има голям интерес към западната култура. В технологично отношение, архитектура и планова стратегия те са много по-напред от всичките ни представи. Строят се с невиждан мащаб научноизследователски центрове и футуристични градове за хората на изкуството, за учените, за спортистите. Те инвестират в бъдещето, което виждат и изграждат, и е една симбиоза между традицията на китайската философия и естетика с високите достижения на световната, в частност и западната култура.
Какво слушате в Mozart в последно време?
Уникалната симбиоза между непринудения детски хумор и дълбочината в драмата на гения.
Всяка седмица пътувате към различна дестинация. Кое е мястото, с което бихте желал да се свържете за известно време?
Има много уникални места, които ме вдъхновяват. Ако трябва да посоча едно място, за мен това е Виена – град, където изкуството е на пиедестал в обществото. Тук е моят дом – където намирам хармония и спокойствие.
Ако трябва да определите своя живот като музика, как би звучал той?
Като тема с контрастни вариации. Стилът се променя във времето.
Какво бихте казали на хората, които смятат, че класическата музика е елитарно изкуство?
Че са прави! Изкуството изисква стойностно образование, семейна и приятелска културна среда, общество и личен интерес към духовното и философията. От тази гледна точка то е силно емоционално и духовно елитарно. То е вечно и широкодостъпно за всяко поколение. Но духовната елитарност трябва да бъде силно разграничена от повърхностния модерен материален снобизъм!
В България много и млади хора пълнят залите, защото търсят емоционално зареждане и паралелен енергиен път към себе си. Чрез неизразимото в изкуството ние подсъзнателно търсим и пътя към бъдещето. Да се надяваме следващите поколения да се освободят от комплексите на днешния материален свят и да имат силата да изградят едно силно и духовно общество в България.
