Днес ви срещаме с Марта Демирева, която ни отговори на много въпроси, но и ни накара да си зададем още такива. Тя е фин човек, който ти помага да се замислиш над ролята си в живота, да разгърнеш себе си и да започнеш да се изучаваш дума по дума, ред по ред, като не пропускаш дори най-малките препинателни знаци в себе си. Надяваме се, че това интервю ще ви усмихне и ще ви накара да се чувствате спокойни, защото сред нас има хора, които са тук, за да помагат. Марта ни отведе за ръка през красивия си свят, за да ни срещне с нашето „Вътрешно дете“, което настойчиво ни вика, защото иска да излезе от спомените ни и да се превърне в наш приятел… точно сега. Подаваме ви ръка и ние, за да се разходите с нас и мъдрата Марта отвъд света, който познаваме с очите си.
Здравей. Разкажи ни малко повече за теб?
Здравей, нека те поканя в моето купе на влака. Ако погледнеш през прозореца ми, ще видиш, че пътят е целият в книги, разпръснати бои, хора със затворени очи, хора със споделящи очи, ще видиш и мен сред тях в движение – танцуваща, обичаща, търсеща.
Вече знам, че този влак ме води към Истината, осъзнатостта. Затова и се спирам на тази част от пътя, където помагам на хората да разберат нещо по-дълбоко за себе си, какво ги спира да живеят Тотално, с повече любов, с повече радост.
Как мога да се отворя за хората, за живот, пълен със смисъл, това е, което занимава съществото ми. Това е и посланието, което искам да споделя от моя личен опит и затова започнах да пиша книга – роман за юноши.
Какво се е случило преди пет години, за да тръгнеш по пътя на себепознанието?
Работех в сферата на маркетинга и рекламата (това бях завършила и като образование) и през цялото време чувствах, че правя това заради някой друг, нямах желание, не намирах смисъл. Тялото ми чувстваше, че е като в затвор. И когато болезнените емоции преляха от чашата, реших, че е време да обърна внимание на това, което „пия“, и да разбера как мога да изпразня тази чаша. Благодарна съм за „горчивото офис кафе“, защото оттам пътят ми продължи към психологията и медитацията.
Помагаш на хората да намерят своя път и отговори за живота си. Какви са основните проблеми, с които се сблъскваш?
Трудни отношения с родител или партньор, тревожност, страхове. Това, което наблюдавам, е, че хората чакат до последно да се задълбочи проблемът им, да се появи симптом, за да потърсят подкрепа. Хората търсят промяна, но и ги е страх от нея. Живеят неосъзнато и след това очакват готови, бързи решения. Малко са готови да поемат отговорност за развитието и изборите си в живота. Затова и основното, в което подкрепям човека срещу мен, е себенаблюдението, ежедневната практика на осъзнатост. Да си позволи да срещне себе си, колкото и трудно и некомфортно да е това.
В работата си използваш различни методи на терапия, разкажи ни за всеки един от тях и за ефекта му върху човека.
В момента работя в индивидуални сесии с процес, разработен от ОШО терапевти „Лекуване на вътрешното дете“, (Childhood Deconditioning), който включва техники от различни психотерапевтични школи. Използват се специални водени медитации, които помагат на човека да се свърже с вътрешни образи, усещания и емоции от детството си. Включва се арт терапия, която помага човек да изобрази тези вътрешни картини и да се докосне до несъзнаваното си. Всичко това се комбинира и с гещалт техники – влизане в роли. Ролите помагат на човек да види проблема/ситуацията и от друга гледна точка. Дават едно по-дълбоко разбиране за отношенията ни с някой човек. Търсим къде е скрита любовта, къде е сляпата и осъзнатата любов. Връщаме се в детството, за да погледнем какво е останало неразрешено, какви решения сме взели тогава, които ни ръководят и до днес. Как можем да живеем като зрели хора, вместо като наранени деца.
Друга програма в индивидуални сесии е „Практики Майндфулнес “,където правим водени медитации за повече присъствие и осъзнатост в ежедневието. Наблюдаваме дишането, мислите и всичко това, което се появява в настоящия момент. Тази програма ни дава повече релаксация и ново пространство, от което да посрещаме предизвикателствата в живота.
Възможно ли е да релаксираме на работното си място?
Януари бях в Индия в медитативния център на ОШО, където има програма „Work as meditation“, „Работата като Медитация“. Освен че работиш (на компютър например), имаш и 3 медитации на ден – рано сутрин, следобед и вечер. На тези практики ти не просто седиш, а можеш да изразиш всичко, което си потискал като мисли, емоции, енергия. След това усещането е, че си цялостен, по-свободен, нямаш какво да дъвчеш с ума си и, естествено, си по-релаксиран на самата работа. Медитациите (дори и най-простичките, като тази да наблюдаваш дъха си) са мост към едно по-светло и по-тихо вътрешно пространство. Разбира се, по-важният въпрос за мен е как мога да бъда тотална, да правя това, което правя с любов и грижа. Ако сме тотални и се наслаждаваме и на най-малкия момент, работата спира да е работа.
Каква е основната промяна, която усещат хората след серия тренинги и семинари при теб?
Различно е при всеки – някои усещат повече промяна от други. Най-важното е не самата техника или семинарът, а доколко си готов да скочиш в процеса, да свалиш защитите си в упражнението и, разбира се, как го пренасяш като практика в живота си след това. Хората, които се включват за по-дългия процес „Работа с вътрешното дете“ и които смело скачат в себе си, споделят чувство за по-дълбока свързаност и любов, разбиране за своите нужди и маски в живота. Осъзнатост и приемане на хора или ситуации.
Какво би посъветвала тези, които биха искали да опитат различни видове терапии, но се притесняват да го направят?
Спомням си първата среща с моя учител Румен Янкулов. Беше семинар по „Семейни Констелации“, аз умирах от страх и притеснение и се чудех как изобщо съм влязох в залата. Докато го слушах и гледах, усещах, че самото присъствие на този човек ми дава спокойствие и сила. Само за един ден разбрах толкова много неща за себе си и за връзката ми с родителите, сякаш в тъмната ми стая някой беше запалил свещ. От този ден до днес в личния си процес преминах през много трудни моменти, но бих казала на всеки, че няма по-голямо богатство от това да живееш събуден, с Истината за себе си.
Познаваш ли себе си?
Преди 5 години „моята книга“ беше на рафта, потънала в тъмнина и прах. Оттогава има много отворени страници и там, където смело разкривах сърцето си, думите ясно се четат, има още страници, които чакат да бъдат прочетени, да бъдат осмислени, но най-важното е, че книгата винаги ще пътува с мен, вече няма да е в несъзнаваната библиотека.
За да научите повече за Марта Демирева и дългия процес „Работа с вътрешно дете“, може да посетите официалния й сайт, както и нейната facebook страница.
Автор: Мариана Станчева и Цветана Бонева
Снимки: Цветана Бонева
