Мартин Колев е един от най-младите ни родни таланти, който „грабна“ вниманието ни със „Софийски Магьосници“ – книгата, която се превърна в истински бестселър и спечели сърцата ни. Днес той издава продължение на романа, а ние го разпитваме за всичко, което вълнува мислите на твореца. Даваме Ви и шанс да се докоснете до думите му, като спечелите „Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа“. Повече информация – тук.
Здравей, Мартине! Разкажи ни малко повече за себе си…
Здрасти! Роден съм в Бургас през 1989 година. Имам бакалавърска степен по Психология и недовършена магистратура по Творческо писане в СУ. Всеки път когато издам роман, някой приятел се жени. Явно хубавите неща, пък и нещата по принцип обичат да си имат компания.
Как се срещнахте с литературата?
Не изцяло по мое желание. Срещнахме се още като бях ембрион и веднага си допаднахме. Аз имах трескава склонност към въпроси, а тя мъгляво обещаваше някакви отговори. Впоследствие я отбягвах известно време, но нищо добро не излезе от това. В момента се стараем да поддържаме цивилизовани отношения.
Книгата ти „Софийски магьосници“ предизвика истински фурор в сърцата на четящите хора. Как се роди идеята за нея?
Благодаря за милите думи! Идеята за роман (поне при мен) не се ражда изведнъж. Всъщност идеята е точка, начална точка – идеален изстрел към един разказ например. За романа обаче ти трябва концепция; трябват ти поне две точки, които да образуват права. В случая точките бяха един трамвай по залез слънце и желанието да видя магически роман, ситуиран в София.
Какво да очакваме от „Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа“?
Очаквайте неочакваното! А също и очакваното… Продължението проследява приключенията на вече познатите ни герои една година по-късно. Пешките са се пренаредили върху дъската, някои са изчезнали и са заменени от други, а опасности дебнат на всеки ъгъл. Най-якото е, че действието в романа започва съвсем скоро, в края на май ще може да се чете в „реално време“.
Кои са писателите, от които се вдъхновяваш?
Всички. От някои заради майсторлък, от други – заради липсата му.
Какво те усмихна днес?
Бягах в парка и една майка попита: „За люлките ли чакате?“. „Не“, отвърна невръстен представител на човешкия род, „ние вече се люляхме малко“. Излизането на продължението също ме усмихва, но вече на ежедневен принцип.
Сподели ни една своя мечта!
Да полетя отново.
Автор: Цветана Бонева
Снимки: Личен архив
