Скоро ми се случи да разговарям с един приятел, който нарече Мартин – „Кралят на Нощна София“. Напълно съм съгласна с определението, което носи със себе си цял тон отговорности. Мартин ни е бил на гости и преди, а днес си разговаряме с малко повече фокус над един любим бар – „Строежа“, а и има малко повече за COVID, защото просто няма как да не го споменем, когато говорим за нощния живот…
Здравей, Марто! Намирам те в любим бар, който вече изглежда по-различно от първия път, когато бях в него. Какво се промени (не само в облика на мястото) през всички тези години?
Здравей. Преди малко повече от седем години, в търсене на по-безпроблемна локация за начина ни на изразяване, взехме нелекото решение да преместим Строежа от Студентски град в центъра. Учудващо е, че все още има стари познати, които си мислят, че продължаваме да действаме в Студентски. Но събрахме и много нови съмишленици за този нов етап от развитието на клуба. Запазваме ъндърграунд статута си все още – вече и в буквален смисъл. Промените през годините винаги са били свързани с евентуално доминантното присъствие на определен стил, по-скоро актуална вълна, но без да пропускаме основни музикални теми, върху които е стъпила твърдо музикалната концепция на Строежа. Минали сме през години на засилена ротация на българска музика, ню метъл, хард кор, ска и пънк, ню уейв, брит поп, хип-хоп, суинг, наред с „баналните“ групи и песни, които в определен момент всеки се радва да чуе на подходящо място и в подходяща компания. През последните години някак се поляризирахме повече в две насоки – в по-леката музика на 80-те години и по-танцувалните и приятни за дамската аудитория песни от 90-те насам или към по-актуалните разновидности в метъла. Първото го постигаме чрез подходящи селектори, предимно дами от артистичните среди или избрани лица сред редовните посетители на Строежа. Напоследък често каним наши приятели, които познаваме от посещенията им при нас през годините – непрофесионални селектори, които обаче имат добър вкус и могат да предложат разнообразна селекция, извън строго конструираните сетове на професионалните диджеи. Има си своя чар, а и в интерес на истината подобни събития се радват на добра посещаемост. Сред новите партита, които промотираме, са тези с участието на Ани Симова и Любо Балабански, Ивета Ленева и Ирмена Чичикова, Александър Дамянов и Емил Черибашки, Пинг-Понг Галя и Цвети Бонева, плюс вечерите, които се случват на ежемесечна база: „Girls On Tape“ на Нена, Тина и Джиджи, продължаваме с нюуейв партита на Vladi Mer от Neu Events и, разбира се, най-новата концепция, инспирирана от Фейсбук групата “So 90’s Alternative BG” – “AlterNation”, по инициатива на DJ Groovy George. По-твърдите стилове достигат до нас най-вече посредством групи на живо – предимно нови имена. Там раздвижването е впечатляващо – и сред музикантите, и сред публиката. Въведохме нов тип концепция, наречена “Newborn Sundays”, която се изразява в серия от неделни концерти на млади групи, които ни пишат в страницата ни във Фейсбук, след което сглобяваме подходящ лайнъп. Учудващо е, че засега заявките идват повече от областта на твърдите стилове и пънка. Перфектно!
Разработихме формат на свирене „на каска“ – тоест на свободен вход, при което всеки посетител решава дали и каква сума да остави, за да стимулира съответните групи – начин на работа, който видях в Ню Орлиънс, където е масово разпространен. Вече се практикува и в други клубове в София, което може само да ме радва. Интересното е, че голяма част от младите групи така хем генерират количествено повече аудитория, хем успяват да съберат приход, който иначе трудно би могъл да бъде реализиран чрез предварителна продажба на билети. По подобен начин например открихме пънк-бандата Азнепия, която вече е стабилен наш партньор, включително в привличането на други нови имена, с които се въртят в различни колаборации.
Някъде по средата в стиловата концепция имаме удоволствието често да сме домакини на инди-рок групи, както и на алтернативни по своя начин групи и изпълнители като Таралеща, Керана и Космонавтите, Иво Димчев, Мила Робърт, Тино, Ива Янкулова, които трудно бих могъл да вмъкна в категория. Чести наши гости са JEREMY?, Jin Monic, Dead Man’s Hat, No More Many More, Casual Threesome, Cool Den, Krekhaus, Soundprophet, Innerglow, Спални места. Разчитаме много и на хип-хоп, като сред най-близките ни творци и изпълнители на периодична база са Жлъч, Григовор, Гена, а отскоро започнахме да работим и с изпълнители от групата „Голям Юс“.
Не на последно място, особено съм щастлив от завръщането в Строежа на по-големите и от по-отдавна познати банди – Светльо & The Legends, Остава, Контрол. Това е страхотен жест и признание от тяхна страна.
Често правим и стенд ъп комеди вечери, като най-вече си партнираме с момчетата и момичетата от групировката „Inside Joke Stand-up Comedy“.
Погото се среща по-рядко напоследък, което прави впечатление на фона на спомените за убийствените травми, които си нанасяхме с удоволствие по тръбите и винкелите в Студентски град. Но това, макар и позабравено, е поправимо.
А най-новото е, че след по-малко от два месеца Строежа ще навърши своята 25-а годишнина. Не съм убеден, че много от нас – посетителите и работещите в клуба – сме вярвали някога, че ще стигнем до подобен юбилей.
Имаме и много готини нови служители, които искрено се забавляват, докато си вършат работата. Поздравявам и нашия основен диджей – Антон Христов (DJUST), който много помага за качествения музикален облик на Строежа в настоящето.
Коя е аудиторията на „Строежа“?
Състои се от музикално заинтересовани, широкоскроени и интелигентни хора от всякакви възрасти. Всеки с подобен профил е винаги добре дошъл.
Кой е най-смешният ти спомен от бара?
Започнахме с трудните въпроси. Колкото нямам подобна класация, толкова и спомени съм загубил. Да кажем, една „война“ с пожарогасители, в която аз не участвах, но имах удоволствието да гледам на запис на камерите. Това беше след един рожден ден на Строежа, след който вместо да си почиваме, трябваше всички да дойдем рано сутринта за основно чистене. Иначе съм хващал кандидат-президент да пуши тайно под масата. Истината е, че повечето смешни истории не са за разказване – все пак има ниво на неприкосновеност на личността, което е редно да се зачита – каквото се е случило си остава за тогава и за там.
Как преминаваш през COVID кризата?
От пожар на пожар. И нито един успешно загасен. Все още не мога да си дам сметка с какъв безкраен брой проблеми се наложи и продължава да се налага да се сблъскваме. Но знам, че на никой не му е леко. Така че не бързам с генералните анализи. По-скоро работя на парче. Както казва един по-опитен от мен създател на култови заведения – Стоян Радулов: „Превърнахме се в общественици по неволя“. Мисля, че тази тема е обект на друг разговор, затова само ще нахвърля съществените детайли. Мога мимоходом да маркирам, че за година и половина сменихме повече от петнайсет-двайсет стратегии за осъществяване на основните ни дейности – и нито една от тях не бе истински сполучлива. Просто се случваха своевременно с налаганите в държавата мерки. Вече обаче и аз започнах да се обърквам. Дори и „зеления сертификат“ не успяхме да подкараме в тази наша родна абстрактна картинка. Разделихме се яко в обществото, скептично настроените ни приятели не припознаха този сертификат за балансиращ за икономиката и здравеопазването инструмент. А щеше да бъде практично да го направим заедно. В България този тип документи са в най-широк спектър, спрямо която и да е държава в Европа. Не разбирам защо не се възползвахме от това. Та наред с балканския ни тарикатлък, този букет от възможности – кеф ви тест за антитела, кеф ви за преболедуване, кеф ви доказуемост без задължителен PCR, кеф ви сто вида бързи тестове – за близане, за плюене, за щадене на носа, кеф ви първа доза ваксина, съкратен карантинен срок – абе, у нас е „Ковид-рай“ за скептици. Но решихме да се ударим в гърдите – като истински свободни хора (с най-новите марки смартфони в джобовете) и да не признаем, че сме в една от най-благоприятните и изгодни позиции в света в тази объркана ситуация. Това ни беше шансът да не се разделим при настъпването на предизвестения от месеци конфликт на „ваксинирани“ и „неваксинирани“. Но ние наобратно. Уважението се загуби и в двете посоки. Едно е да си скептичен, да събираш информация от различни потоци и периоди, но да омаловажаваш страха на другите – е цинизъм. Затова аз се опитвам да разбирам и двете гледни точки. Например – препоръчвам ваксиниране, но съм краен противник на локдауните. От почитателите на ваксинирането се искаше само да смекчат агресивния тон и да подходят по-търпеливо и с разбиране. Както и обратното – на който е против ваксинирането му се налагаше да направи елементарни усилия за спокойствието на притеснените за собственото си здраве и това на близките им, за да могат двете групи безконфликтно да делят едно помещение по едно и също време. Ама защо здрав човек трябвало да доказва, че е здрав?! Дори за да влезеш в казармата минаваш двайсет прегледа, за да ти се види състоянието. За здравна книжка, която ти дава право на работа, трябва да минаваш прегледи и да доказваш, че си здрав. При изваждане на шофьорска книжка или постъпване на трудов договор се изисква медицинско. При професионалните спортисти проверяването на здравния им статус е почти ежедневие. А за да стане космонавт не ми се мисли какво трябва да доказваш. Не приемам за сериозно и зряло отношение такъв тип бойкот. Както и ми е жал, когато артист/музикант/диджей обяви, че „той повече в заведение, което работи по тези правила, няма да стъпи“. Все едно е възможно да има друг тип заведения. Сигурно е възможно в някаква автономна реалност. Както е и сигурно, че трудно могат да стъпят в нашите обувки, когато трябва едновременно да пазим работни места, помещенията си, да отлагаме задължения, да бягаме от фалита, и то без да изневеряваме много на концепцията си на работа. Каниш множество почитатели пред собствената си сцена, рекламираш се, даже си плащаш за целта, а нямаш самосъзнанието да направиш елементарна проверка на състоянието си. После баща ти обвинява най-близкия ти приятел или нечие чуждо правителство. Аз обаче разсъждавам по друг начин – нека бъде или-или – или играеш по съществуващите правила, щото не сме си на вилата в гората, както и също така се оказва, че убежденията на болшинството граждани на света имат значение, независимо дали ни харесва; или бойкотираш чрез неучастието си в събитието. Имам приятели и познати сред музикантите, които не пожелаха да поемат тази тежест да се обявят в подкрепа на „зеления сертификат“, защото действително е спорна тема. Съответно отказаха участията си в конкретните събития. Разбирам ги и уважавам техните решения, затова просто си пожелахме да се срещнем отново, когато средата се нормализира. Други намериха втори начин. Живи и здрави, лятото сме на море – то лекува лошите спомени и всички се правят на щастливи, поне за кратко!
Моите лични наблюдения са, че на младите хора в България им се празнува още повече от преди, живее им се. Усещаш ли промяна?
Естествено, те приемат доста по-леко проблемната обстановка. Има клубове в България, които нямат никакъв проблем с посещаемостта, точно защото са ориентирани към по-млада аудитория. Но това са наблюдения на временна база. Ако изключим последните две кризисни години, малко преди това, както и сега, се забелязва по-трайното завръщане на аудиторията на средна възраст. Сегашното 42 е новото 27, а тези около 50-те са безсмъртни. Брад Пит и Джони Деп вече са на по 60. Аз например имам още поне 15 години да стана като тях, като порасна. 😊 Извън шегата, нямам търпение да се възвърне по-свободния начин на живот, защото преди локдауните си бях поставил за цел да поканим и да успеем да привлечем в клубовете, в баровете и по концертите още по-възрастните хора. Те сякаш се притесняват, а и ние, по-младите и още по-младите, им даваме поводи за това – все едно искаме да се дистанцираме, а това е тъпо. Като гледам 60-70 и повече годишни дами и господа колко искрено се забавляват в Ирландия, Англия, Щатите, ми става много щастливо. Някои от тях нямат стигане цял живот. Искам и тук да бъде така.
Какво мислиш, че е редно да се случи, за да посещаваме бар отново спокойно, както преди?
Ако изчакваме ваксините да ни осигурят стопроцентова сигурност и чак тогава да започнем да ги използваме, това няма да се случи скоро. Но засега, дори и частично успешни, само тяхното използване прави рискът по-приемлив. Чак пък съвсем спокойно обаче – не е. Колкото и опасно да звучи, имам надежда във вълната „Омикрон“. Дано тя да е от дългоочакваните последни, която да потуши пандемията, да установи масово и доминиращо лекото прекарване на болестта, като го превърне в поносим риск, с който да знаем как да се справяме.
Какво предстои през новия парти сезон, кои артисти и ивенти да очакваме?
Силно очаквам възможността да започнем да каним повече чужди артисти. Не че българските не са достатъчни, просто имаме любими имена и от чужбина, които чакат своите дати – давам примери с Jaya The Cat, Nneka, Fink, Algiers, Last Train, De Staat, Richie Ramone, на някои от които им се наложи повече от веднъж да отменят датите си. Смятам да развия „Студентско парти“ в Строежа, което да се провежда в един и същи ден всяка седмица, но по-мащабният план е да убедя още поне 50 заведения в София от различен тип да правим същото едновременно, за да има смисъл за по-голям брой хора. Правят ми се и по-големи концерти, ще ми се да отпразнуваме 25-годишнината на Строежа по подобаващ начин. Единият ми сценарий е свързан с осъществяването на голям фестивал с участието на само български банди. Искам да ги виждаме и на големи и добре оборудвани сцени. Иначе е ясно – програмите на Строежа, Терминал 1, Кино Кабана и Бийт ще бушуват от събития, така че да се чудите кое по-напред да посетите. Благодаря за което – за това, че посещавате тези места! И да идвате на Ретро парти всеки четвъртък в Терминал 1, че в днешно време си е голямо постижение да се закрепи дългогодишно парти, което да се провежда всяка седмица – аз лично понякога гледам отстрани и направо не ми се вярва – супер добро парти става, готини хора, танци, песни.
И не на последно място – какво е свободата?
Свободата е да можеш да правиш каквото си пожелаеш, без да пречиш на останалите. Или поне не много, защото абсолютна свобода в условията на съжителство в едно общество на практика не е постижима.
Фотограф: Цветана Бонева
