Започваме седмицата след празниците с едно наистина вечно усмихнато и позитивно момиче. Нейната звезда изгря на сцената на „X Factor” и въпреки, че отпада първа от големите концерти се превръща абсолютно заслужено в един от топ артистите на България. Тя не пести таланта си, гори в това, което прави. И има рамото на „Монте Мюзик“. Притежател на редица награди, и най-вече на любовта на публиката, тя успява да ни изненадва всеки път. С какво ще ни изненада сега, вижте сами. Представяме Ви 24 каратовата усмивка – Михаела Филева.
Здравей! Как започва една твоя сутрин?
Здравейте! В общи линии, „сутрините“ ми рядко си приличат. Налага ми се да се будя по различно време – понякога ставам нормално, да кажем около 9, друг път, за да наваксам сън, спя до обяд, а когато е ден за снимка, „сутрин“ може да се наложи да нарека и любопитно ранен час – например 3 или 4 през нощта. Без значение в колко ставам обаче, мотивирано и с усмивка започвам деня.
Спомняш ли си кога за първи път разбра, че музиката е това, което искаш да правиш?
Винаги съм усещала, че музиката ще си е моето нещо, специалното бягство, начинът да се забавляваш или изповядаш. Съзнато обаче я избрах чак на 19. Преди това се лутах между изкуствата и точните науки. След успешното ми кандидатстване в Националната музикална академия в София, си казах, че от тук насетне нямам план Б и цялото си време и енергия ще посвещавам на това, което ме кара да се чувствам най-щастлива и ми дава смисъл.
От малка печелиш много награди и призове, но коя е най-скъпата награда за теб?
Бъдете готови за феноменално клише – оценката на хората. Истината е, че колкото и тривиално да звучи, няма награда, която да може да се съпостави с това някой да дойде и да каже: „Музиката ти ме промени!“, или: „Помогна ми да премина много труден период. Благодаря!“. В тези моменти съм си казвала: „Има смисъл“.
Минаха близо 7 години от формàта „X Factor“. Kакъв беше пътят до тук?
Уау… наистина са толкова. Минаха като миг. Тогава бях едва на 19, явно това е било преломна възраст. За това време попораснах – от момиче, лека-полека започвам да се превръщам в жена, не само физически. Старая се да използвам времето си пълноценно, за да мога да се развивам като музикант, като автор и като артист. Имах късмета да срещна правилните хора в правилния момент. Благодарна съм на целия екип на „Монте мюзик“ за уроците, за подкрепата и за свободата, която са ми давали през годините. Смело гледам напред… към следващите 7. 🙂
През всичките тези години кое беше най трудното нещо за преодоляване?
Беше ми трудно да приема, че ще се налага да поставям граница между артиста и личното си пространство, за да се съхраня като мислещ и щастлив човек. В началото бях значително по-наивна, уча се. Оказа се изключително важно и недотам лесно да правиш разлика и кога ласкателствата на хората са поднесени към артиста, и кога към личността. Само така можеш да останеш здраво стъпил на земята, отворен към хората и в същото време запазващ най-близките си хора.
Умело съчетаваш музиката и танците. Това просто талант ли е, или е плод на много труд?
От дете танцувам, но никога не съм се занимавала професионално с това. Двигателната ми култура е развивана, но понякога имам усещането, че тялото ми просто знае какво се иска от него. Работила съм с много хореографи, а съвместната ни работа ме запали изключително много по различни стилове. Харесва ми да се движа и към днешна дата се старая, танцувайки, да изглеждам адекватно до професионалните танцьори, с които работя.
От „Денсинг старс“ ни е любимо едно аржентинско танго, което направихте със Светльо. А твоят любим танц от формàта кой е?
Танцувахме един фееричен и много емоционнален танц в стил Contemporary върху музиката на Wicked Game в изпълнение на James Vincent McMorrow. Беше магия. На нашата двойка винаги даваха най-бързите и технични стилове, а в този танц, будейки по-лиричен, по-бавен, имахме време да чувстваме.
Ти си от топ артистите на българската сцена. Какви трябва да са качествата на един изпълнител, за да бъде на това ниво?
Много благодаря за тази оценка. Не вярвам, че има универсални качества, които са необходими за това да бъдеш разпознаваем изпълнител, има няколко обаче, които са необходими, за да си успешен, без значение дали се развиваш в сферата на изкуствата. Нужни са постоянство, труд, организираност, критично мислене и отворено съзнание.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Да пътувам… и да чета книги. Или да чета книги, пътувайки.
Кое е любимото ти място в София?
Нужни са ми само хубава музика и приятна компания и всяко място може да се превърне в любимо.
Кое е най-милото нещо, което си получавала от фен?
Невъзможно е да отлича само едно нещо, но много силно ме развълнуват предметите, които някой е направил сам с ръцете си. Когато виждаш, че човекът е отделил супер много от времето и креативната си мисъл, за да те зарадва. Картини, ръкоделствания от картон, писма, получавала съм дори ръчно изплетени терлици.
Довърши изречението: Ако бях музика…?
… щях да мога да разговарям с всеки.
Разкажи ни малко повече за новото си парче.
Песента се казва „Без етикети“ и е супер свежо танцувално парче. За първи път има толкова много автори на музиката към някоя от песите ми, защото опитахме нов творчески подход. В студиото се събрахме пет души: Веселин Ценов – Алгоридим, Боян Христов, Николай Николов – Х, Искрата и аз, и започнахме да си разменяме музикални идеи, докато не получихме това, което можете да чуете в момента. Написах текста за един уикенд с помощта на Ники, и това е – вече имахме готово парче.
Можеш ли да ни разкриеш малко от предстоящия ти албум? Кога да го очакваме?
Вторият ми албум ще излезе през май месец тази година. В него ще включим „Последни думи“, „Конец“, „Бойкот“ и няколко други, вече издаваните ми сингли, както и 6-7 неиздавани, абсолютно нови парчета. Ще има и специален подарък за хората, които решат да си вземат албума, а именно – цяла акустична част в лайф версии на някои от най-популярните ми парчета, както и кавър на едно от любимите ми парчета от близкото минало.
Пожелай нещо на нашите читатели.
Пожелавам им да са здрави, нищо по-ценно няма от това!
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Нели Кутрева