Днес ти представяме един млад артист, който успява да балансира светогледа си умело между музиката и фотографията. Михаил Георгиев, или F-act, е посветил живота си на изкуството, затова ни е толкова любопитно да ни разкаже повече за всичко, което го вълнува. Съвсем скоро излиза и новият му албум – „Корени“, за който го разпитваме подробно.
Здравей, Мишо! Представи ни се с няколко думи…
Привет! Аз съм работлив младеж, скоро прехвърлил третото си десетилетие от онзи щастлив момент на родителите ми. Работя повече за постигане на целите и мечтите си, отколкото за наем и храна. Старая се да намирам по нещо позитивно във всеки човек, ден, случка… Това ми помага да не се ядосвам за „глупости“ и да не избухвам в ежедневието си, като оставям тези състояния да се проявяват на сцената. Обичам да наблюдавам и да колекционирам емоции. Не говоря, когато нямам нищо за казване. F-act се чете Ефект.
Кога музиката те откри?
Първо бяха танците. След периодите на тренировки по Карате-до и футбол, изведнъж се зарибих по брейкденса, още не бях слушал готините рапове. Бях метъл. Можете да си представите прехода на метъл-фен към хип-хоп културата. Само ще кажа, че се научих да правя „хеликоптер“, докато още носех кубинки. Бил съм 13-14-годишен. След това започнах да слушам единствено и само рап, както и да пиша текстове. Още първата година в техникума срещнах съмишленици и от там се почна – събирахме пари за студийна техника от закуски и рождени дни. Аз, Люси и Ники измолихме родителите си да ни запишат на курс по тонрежисура. Любовта към музиката нарастваше всеки ден. Мечтаехме да правим албуми, партита, клипове. Двамата с Льони (Lmc) издадохме първия си албум „Рап“ през 2005 година. Продаваше се на улицата от ръка на ръка, звучи гангстерско, но не е. Странно е как музиката ни стигаше до всички краища на държавата без youtube, facebook и т.н. Имахме участия в градове като Стара Загора, Враца, Севлиево…
А фотографията?
Фотографията ме намери значително по-късно – когато започнах повече да пътувам, получих необходимост да запечатвам тези спомени, гледки и хора. Както с всичко, което съм постигнал до момента – започнах от нулата. След година-две зарибявки с обикновени апаратчета, мой близък приятел – операторът Димитър Скобелев, каза: „Абе, ти защо не пробваш да кандидатстваш в НАТФИЗ, много готини снимки си почнал да правиш!“. Толкова ми трябва J Много четене, подготовка, снимане и хоп – студент по фотография. Това бяха и годините, в които прекъснах връзката си с рап музиката. Почти никой от състудентите ми не знаеше, че въобще някога съм правил песни, албуми… а в училище знаеха дори учителите и си купуваха дискове. Смятам, че навлизането във фотографията ме обогати като музикант и най-малкото – разшири светоусещането ми.
Какво е общото между двете изкуства, които вълнуват душата ти? Какво ти дават и какво ти взимат?
Общото между музиката и фотографията е много. Както и всяко друго произведение на изкуството, така и една снимка или песен има собствен ритъм. Предизвиква ме търсенето на красота в „грозното“, като да снимаш улична фотография в сивата ни столица и да чакаш така да се подредят елементите на композицията ти, че да придобият хармония и да говорят отвъд очевидното и баналното. Двете изкуства създават около мен пространството, в което мога да съм себе си. Дават ми свобода да изразявам неща, които са важни за мен. Естествено, това има своята цена, която често се плаща с месеци работа и недоспиване. Като всеки независим артист, се срещам с трудностите да правиш хубави неща без адекватното финансиране за тях, със страха от провал, с чак болезненото вълнение, преди да излезе на бял свят някое твое „бебе“. Както и с пълното егоистично задоволство, когато нещата се получават.
Знаем, че съвсем скоро ще излезе и новият ти албум, разкажи ни малко повече за него…
Албумът се казва „Корени“ и съдържа 14 песни. Вокалните гости в него са Жлъч, Григоров, Рут Колева, vWhy? и Дороти Такев, а музикално е изключително разнообразен и ще чуете тракове, продуцирани от Гената, Warp, Rusty, Soulslept, Kanz, Tahoma и още много. Относно темите, звученето и цялостната атмосфера на албума, бих искал да оставя пространство на лична интерпретация. Тази събота (01.12.) ще бъде промо партито, на което за първи път ще има дискове и мърч към албума.
Как минава един твой ден?
Ставам рано, но много обичам да спя, именно затова се събуждам 15 минути преди да съм врътнал ключалката отвън. Само най-важните неща и… хвърча. Взимам си кафе от някое магазинче и… към работа. Освен че снимам, съм и алпинист. Човек може да ме намери нависоко мен. Обикновено съм зад волана, свързано е с пренасянето на нужното оборудване за височинна работа. Всъщност обичам да шофирам. През цялото време в колата слушам музика – преслушвам нови излезли неща, връщам си нещо любимо. Когато имам време, след работа се виждам с приятели. Вечеря, някой бар или домашно събиране с настолни игри, или просто разговори, готвене, хапване, пийване и още от тези неща, които в края на деня ти дават смисъла на свършеното днес и енергията за утре. Спя спокойно, заспивам почти със затварянето на очите си и се будя само със земетресение (не винаги), аларма (не винаги) или кафе и палачинки с домашно сладко.
Ако можеше да се опишеш с 3 думи, те щяха да бъдат…?
Целеустремен добряк с характер.
Повече за промото на албума на Михаил можеш да научиш тук, а ние те съветваме да присъстваш, защото ще бъде наистина приятно преживяване. Подкрепи българските артисти!
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Божидар Стоичков
