Автор: Радослава Петрова
Фотограф: Наталия Баръмска
Михаил Стоянов не просто прави хумор – той го разплита, обръща го с хастара и после го пуска да се разхожда по улиците. Нарича себе си „леко глупав, но не е лошо момче“, а сценичният му двойник – MISHO ZAVINAGI – понякога прилича на сянка, понякога на герой в екшън филм, който иска просто да спаси жената и да излезе с леко накуцване. Срещаме го заседнал в трафика, но с мислите вече е няколко километра напред – към София, към Варна, към сцените, хората, филмите и всички онези идеи, които се блъскат в главата му като колички в лунапарк. Говорим си за самоирония, тъга, смях и онова усещане, че си точно на мястото си – дори когато не си сигурен къде си.
Здрасти, Мишо! Къде те намираме в този момент?
Заседнал в трафик.
Съвсем скоро ще празнуваш рожден ден. Как се чувстваш на прага на 31-вата си година?
Хич не мисля за 31. Вълнувам се за събитието си на 5 юни.
Кой е Михаил?
Леко глупав, но не е лошо момче. Винаги поздравява.
А кой е MISHO ZAVINAGI?
Погребален агент. Не знам. Сянката ми. Този дето ме преследва и се върти около мен.
Кога се чувстваш най-жив?
Като съм в окото на бурята.
Мина година от последната ни среща – какво се случи с теб през това време?
Имах много участия… в различни градове и места. Срещнах се с много различни публики и искам да обиколя целия свят.
Какви важни уроци научи през изминалата година?
Както Дейвид Линч казва, че неговите фенове са предимно парти хора… Така и разбрах, че хората, които се кефят на моя хумор… са тъжните хора и т`ва е супер.
Ако имаше машина на времето – къде би се върнал и какво би променил по пътя си дотук?
Сакън! Нищо не искам да променям. Нося си кръста. И ми се и обажда кръста. (тъпа смешка, няма значение… продължаваме напред)
Какво би казал на 16-годишния Мишо?
Че всички сме идиоти и че прайм к`вот можем.
За какво мечтаеш днес?
Да съм екшън герой във филм и да съм леко ранен, и да спася жената.
Ако животът ти беше филм, кой щеше да бъде?
“The worst person in the world” на Joachim Trier. Просто много го харесвам. Може и “400 удара.” или “Лачените обувки на незнайния войн.”
А какъв би бил саундтракът му?
Мега як.
От “MISHO ZAVINAGI”, през “Машина за пуканки”, до “Пощенска кутия за приказки” – какво следва?
Предстоят ми соло събитията на 5 юни в София и 11 юни във Варна. Там ми е фокусът. Ще има и нови дати по-нататък.
Ще излиза филмът “Земя” на Николай Тодоров. Имам хубаво усещане за този филм. Самият сценарий е много хубав. За двама братя е – Тигран Торосян и аз. В главата ми е карнавал от неща, които искам да направя… ама я карам едно по едно. Стига с т`ва искане и искане.
И за финал – какво би пожелал на човека, който чете това интервю в момента?
Да има хубаво лято.
