Тя бе едно от първите Лица, с които те срещнахме на нашите виртуални страници в началото на създаването на проекта ни „Лицата на града“. Тя е един от най-талантливите и красиви хора – Missher или просто Мишето. Нейната креативност, отдаденост и обаяние са наистина заразяващи. След малко повече от 4 години отново се срещаме. Открита и непринудена – виж за какво си говорим с Михаела днес…
(А тук оставяме линк и към първото ни интервю, което направихме с нея през 2017.)
Здравей, Мише! Къде те намираме?
Здравей! В момента се намирам вкъщи, заобиколена от всичките ни 3 на брой животинки, опитвайки се да отметна малко работа през телефона 🙂
Похвали ни се с нещо!
Скоро предстои да излезе наяве първата книга, която имах честта да илюстрирам. Няма да издавам повече, само ще кажа, че става дума за стихове с изключително дълбоко съдържание. Авторът е българин, който от години живее в Япония. Още като прочетох работния файл на книгата, останах много впечатлена от автора и стила му на писане. Илюстрациите създадох сравнително бързо, благодарение на книгата, която силно ме вдъхнови. Паралелно с бандата ми този месец влизаме в студио да запишем четири нови песни.
Как и кога стартира любовта ти към рисуването?
Учила съм рисуване, докато завършвах Средното си образование в Горна Оряховица. Просто когато си на 15-16 години някак си повече те влече да пиеш кафе в часовете по рисуване, което отчитам като минус в следствие на неуврял акъл (смее се). Тогава ни преподаваше един изключителен човек и художник, с много постижения и в страната и извън нея, казва се Янко Янков и малко ме е яд, че не съм попивала като гъба от това, което ни е предал като умения. Дълги години изобщо не бях докосвала четка, докато преди около 5 години не пожелах сама да се потопя в тая магия. Малко хора знаят, понеже не споделям за това много, но всъщност желанието ми да рисувам отново се появи в момент, в който се чувствах загубена, нещастна и неразбрана. Дните, в които рисувах, бяха нещо като начин да избягам от проблеми и реалност. Само рисуването ме караше да се чувствам щастлива в тоя момент… Радвам се, че продължих и не захвърлих четката след като отмина тоя тъмен период в живота ми.
Каква искаше да станеш като пораснеш?
Ха, интересен въпрос… Като съвсем малка исках да бъда танцьор, исках да бъда като Джанет Джаксън… Често ѝ гледах клиповете и ѝ се възхищавах за начина, по който се движи. След това си спомням, че имах желание да играя тенис на корт, но там, откъдето съм, нямаше кой знае какви условия. След това исках да бъда акробат. Скочих 2-3 пъти на батут и това отмина… Но да, най-силно желание съм имала да бъда на сцената. И сега съм на сцена съм благодарна за това! Човек не бива да се отказва от мечтите си.
Мислиш ли, че си открила своето призвание и кое е то?
Мога да кажа, че да. Поне на тоя етап от живота си мога да кажа с ръка на сърцето, че правя точно това, което обичам и намирам за свое призвание. Аз съм човек, който обича да се хвърля в нови и и нови неща и не съм сигурна дали след 10 години няма да правя съвсем друго, но засега съм щастлива с нещата, с които се занимавам. Както е казал един мой любим актьор Хийт Леджър: „Деня, в който спра да се забавлявам с това, което правя, просто ще спра да го правя“… Напълно споделям тези мисли.
Какво те заземява? Как и къде намираш баланса?
Напоследък се интересувам живо от цветя и отглеждането им. Покойната ми баба беше страхотен цветар и предполагам, че любовта си към цветята най-силно усетих, когато тя ни напусна… Цветята са моята връзка с нея, просто знам. Засадила съм си в градинката доста неща и всяко едно листенце, което ми е поникнало от семенце, ме кара да се чувствам много добре. Тази дейност мога да кажа, че ме заземява… Обработката на земята. Когато се изкалям цялата, някак това ме кара да се доближа до стойностните неща, до истински ценното. Йогата, която практикувам вкъщи, също балансира душата ми.
Кой е саундтракът на деня ти?
Нова Генерация – „Тъмна земя“ Напоследък преоткривам творчеството им и осъзнавам, колко силно въздействащо е.
Каква е твоята мантра?
Хм… Нямам нещо като мантра. Имаше нещо, което казваше дядо ми, и то беше „Отдалеко, за да ти е леко“. Аз съм точно такъв човек, обичам да бъда организирана в осъществяването на идеите си и да ги подхващам по отдалече.
Кой е филмът на твоя живот?
Имам доста любими филми, но ако трябва да визирам филм, в който съм се припознавала и ситуации, в които съм изпадала, това е „Джери Магуайър“ с Том Круз. Била съм Джери Магуайър в толкова много конкретни ситуации.
Как минава един твой почивен ден, как релаксираш?
Изкуството да не правиш Нищо, ми е доста любимо, особено в неделя. Лежим на дивана с моя мъж и всички животинки, гледайки Netflix. Друг път караме лонгборд или сме с приятели по паркове.
За какво мечтаеш?
Мечтая за момента, в който ще държа в ръцете си музикалния албум, по който работим с ONE DAY LESS. И не на последно място – мечтая да бъда майка… Божа работа!
Какво се промени за теб за тези 4 г. и 1/2?
Ами мога да кажа, че се промених доста. Станах по-твърда в решенията си. Преди винаги имах проблем с това, че започвам нещо със страшен ентусиазъм, но все се случваше така, че не го довършвах до самия му край и това ме дразнеше много. С времето започнах да ставам по-последователна и организирана в това отношение и мога да кажа, че нацелих правилната формула. Истината е, че ако човек не си поставя мислено в главата си срокове и не е последователен в идеите си, просто всичко някак се размива, отлага се и отшумява. Другото, което промених е, е да не правя неща от куртоазия… Научих се да казвам „Не“, когато наистина вярвам, че е“Не“ и се гордея с това. Някак хората често не разбират, че когато си мил, всъщност не означава, че си балама. Старая се да отсявам нещата във всяко едно отношение и това ми спестява доста главоболия.
Фотограф: Калина Серафимова и личен архив